Определение № 18 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 13/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София-град (АССГ) и Софийски градски съд (СГС) за определяне на компетентния съд, който да разгледа предявения иск от К. Бонева срещу Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за обезщетение за неимуществени вреди поради образувано досъдебно производство – ДП № 5133МК-35/2015 г. на СДВР, пр. пр. № 57276/2014 г. на СРП. Първоначално исковата молба е подадена до Софийски градски съд. С нея е предявен иск солидарно срещу СДВР и Прокуратурата на Република България за обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди поради образувано наказателно производство срещу К. Бонева, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Посоченото от ищцата правно основание е чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С Разпореждане № 28173 от 28.12.2023 г. по гр. дело № 9735/2023 г. СГС изпраща делото по подсъдност на Административен съд София-град за произнасяне по иска срещу СДВР. С Определение № 330 от 10.01.2024 г. по адм. дело № 91/2024 г. Административен съд София-град повдига спор за подсъдност с мотиви, че вредите се претендират от образувано досъдебно производство, а това производство не представлява административна дейност и не попада в приложното поле на чл. 1 ЗОДОВ, а попада в приложното поле на чл. 2 ЗОДОВ. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че делото е родово подсъдно на Софийски градски съд по следните съображения: Изложените в исковата молба твърдения в частта срещу СДВР сочат, че вредите се претендират от незаконосъобразно образувано и проведено досъдебно производство. Ищцата посочва, че с постановление от 12.11.2015 г. на старши разследващ полицай в СДВР е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 2 от Наказателния кодекс. След приключване на разследването делото е изпратено на прокурор с писмено мнение от 08.02.2016 г. на старши разследващ полицай в СДВР за предаване на съд. Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на АПК административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Органите на МВР принадлежат към изпълнителната власт, но при упражняването на функции по разследване на престъпления те не действат като административни органи и не осъществяват административна дейност (в този смисъл Определение № 5 от 26.01.2024 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 53/2023 г., 5-членен с-в, Определение № 23 от 13.06.2022 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 8/2022 г., 5-членен с-в). Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 НПК разследващите полицаи и полицейските органи в МВР изрично са дефинирани като разследващи органи. По горните съображения приложното поле на АПК и компетентността на административния съд по чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК е изключена. Компетентен да разгледа предявения иск е СГС, на който следва да бъде изпратено делото за разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 АПК настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд