Определение № 351 от 16.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 519/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Г. против решение № 255 от 23.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 254 по описа за 2017 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 345 от 18.04.2017 г. по гр. д. № 367 по описа за 2017 г. на Добричкия районен съд, ГК, четвърти състав, в частта за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.262, ал.1 от КТ за заплащане на 907,37 лв. възнаграждение за извънреден труд през периода от месец ноември 2013 г. до месец юли 2015 г. Ответникът по касационната жалба [фирма] смята, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По допустимостта на касационната жалба Върховният касационен съд намира следното: Предмет на въззивното решение е първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд с цена 907,37 лв. Тази цена е под 5 000 лв., което изключва решението на Добричкия окръжен съд от обхвата на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.3 от ГПК. Ето защо касационната жалба против това решение е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Воден от горното, съдът