Определение № 234 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3380/2018 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение № 330/01.10.2018г., постановено по настоящото дело, е констатирано, че поставеният в касационното производство въпрос относно характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ е идентичен с въпроса по образуваното тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС. Тъй като по соченото тълкувателно дело е постановено тълкувателно решение № 1 от 4 юни 2020 г., отпаднала е пречката за движението на делото, поради което производството следва да бъде възобновено. Производството пред касационния съд е образувано по подадена частна касационна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от Д. Д.-Г. – старши инспектор в ТД на КПКОНПИ – В., против определение № 383/03.07.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 312/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 404/17.05.2018 г., постановено в закрито съдебно заседание по гр.д. № 93/2018 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на искането на комисията. В частната касационна жалба са изложени доводи за наличието на всички пороци на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение, споделящо становището на първата инстанция за недопустимост на мотивираното искане, е в противоречие с множество актове на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, освен твърдението за очевидна неправилност на определението, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се поставя правният въпрос, обусловил изхода на спора, за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./. Производството по гр.д. № 93/2018 г. по описа на окръжен съд Разград е образувано по предявени от КПКОНПИ против Г. М. С. и С. А. С. искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, вр. § 5, ал. 1 ПЗР ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 241 658,57 лева. С определение № 404/17.05.2018г.съдът е прекратил производството по делото, приемайки, че исковете са недопустими. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 383/3.07.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 312/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд. За да се произнесе съдът е приел, че срокът за извършване на „предварителна проверка“ по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, чиято максимална продължителност е регламентирана в чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ в размер на година и половина, е преклузивен. При преценка на установените факти съдът е приел, че в настоящият случай, исковете за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество са предявени в съда на 16.04.2018 год.,след решение от 17.01.2018г.на Комисията,а преклузивният едногодишен срок по чл.27,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./е изтекъл на 02.03.2017 г./след продължаването му с още шест месеца/, поради което предявените искове по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ са недопустими.Първоинстанционното определение като правилно е потвърдено. Изложено е и особено мнение на член на съдебния състав, с което приетото от мнозинството разрешение относно характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ не се споделя. Касационният съд приема, че поставеният в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпрос за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ е обуславящ изхода на настоящия спор и е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното от ОСГК тълкувателно решение, поради което касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С горепосоченото тълкувателно решение е прието, че предвиденият в чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, поради което изтичането му не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и на незаконно придобито имущество. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Предвид приетото в тълкувателното решение задължително тълкуване на поставения въпрос относно характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./, постановеното от Апелативен съд - Варна определение, и преграждащото развитието на производството определение на Окръжен съд - Разград са неправилни и следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,