Определение № 79 от 01.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 552/2022 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба вх.№ 22764/15.12.2021 г. на Е. Д. М. чрез особения представител адвокат И. Ю. от АК-София срещу определение № 3142/29.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 2994/2021 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава определение от 26.07.2021 г. по гр.д.№ 8708/2019 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството поради недопустимост на иска за неимуществени вреди против Прокуратурата на Република България. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване при въпроса: „Определянето на правната квалификация на предявения иск задължение на ищеца или на сезирания съд е?“ Според касатора, въпросът е разрешен в противоречие с решение № 199/23.10.2015 г. по гр.д.№ 369/2015 г. на ВКС, III г.о., а обжалваното определение е очевидно неправилно – основание по чл.280, ал.2 ГПК. От Прокуратурата на Република България чрез юрисконсулт Ц. М. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в частната жалба, като счита, че са неоснователни и претендира юрисконсултско възнаграждение. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приема, че е предявен иск за причинени вреди от отказа на прокуратурата да привлече към наказателна отговорност лицето дало показания в наказателно производство, които според ищеца са неистински. Въз основа на твърденията в исковата молба, съдът е приел, че в гражданския процес се иска да бъде установено престъпно обстоятелство, без да са налице някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл.124, ал.5 ГПК, поради което предявеният иск е процесуално недопустим. При тези мотиви на въззивния съд не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следното: Поставеният от касатора в изложението правен въпрос, макар да обуславя изхода на делото, не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 388/02.12.2013 г., по гр.д.№ 1030/2012 г., IV г.о., решение № 196/15.10.2013 г. по гр.д.№ 1348/2012 г., III г.о. и решение № 115/04.12.2018 г. по гр.д.№ 333/2018 г., II г.о., вкл. цитираното от касатора решение № 199/23.10.2015 г. по гр.д.№ 369/2015 г., III г.о., според което, определянето на правната квалификация на иска е задължение на сезирания съд, който следва да определи действителното основание на спорното материално право, като изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и заявеното в петитума искане за защита, т.е. съдът сам подвежда под приложимата правна норма изложените от двете страни твърдения за правнорелевантните факти, без да е обвързан от сочената от тях квалификация на предявения иск. В конкретния случай, въз основа на наведените твърдения в исковата молба и допълнителните уточнения на представляващия ищеца, съдът е определил правната квалификация на иска, с оглед очертания предмет на спора и в този смисъл е съобразил изцяло практиката на Върховния касационен съд, поради което не може да се приеме, че е налице основанието за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка със служебното задължение на съда да определи правната квалификация на иска. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а постановеният съдебен акт съдържа конкретната преценка на съда относно приложимата правна норма, в рамките очертани от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Процесуалните способи да се установи извършване на престъпление е влязлата в сила присъда, респ. споразумение по НПК, или установителен иск по чл.124, ал.5 ГПК, но само в случаите, когато наказателното преследване е изключено, поради някоя от предвидените в НПК причини, което с обжалваното определение на въззивния съд се приема, че не е налице. Липсват нарушения на материалния и процесуалния закон, въз основа на които да се приеме, че се засягаща вида и обема на търсената от ищеца защита, поради което не е налице „очевидна неправилност“ на определението на въззивния съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение