Определение № 179 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4955/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Илиянка Илиева“ ЕООД със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.И. З. от САК против определение № 2509/31.7.2017 г по ч.гр.дело № 3446/17 г на САС, с което е потвърдено определение от 18.4.2017 г по гр.дело № 963/16 г на Софийски градски съд, с което подадената от „Илиянка Илиева“ЕООД [населено място] искова молба е върната на основание чл.129 ал.3 ГПК и производството по делото е прекратено. В частната жалба се подържа, че въззивното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия чрез администриране на исковата молба след определяне на дължимата държавна такса като проста такава по чл.2а от Тарифата за държавните такси. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното С исковата молба, въз основа на която е образувано гр.дело № 963/2016 г на Софийски градски съд, ищецът „Илиянка Илиева“ ЕООД чрез управителя И. А. И. е предявила срещу Софийски районен съд обективно съединени искове за имуществени вреди в размер на 15 000 лв, изразяващи се в отнета възможност за използване на собствено моторно превозно средство в периода 1.4.2014 г-25.1.2016 г; иск за имуществени вреди в размер на 15 000 лв, причинени от наложена възбрана върху офис и иск за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв, изразяващи се в накърняване на доброто име, честта и достойнството.С разпореждане от 1.2.2016 г съдът е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца в седмичен срок да уточни в какво се изразяват имуществените вреди от възбрана на недвижим имот, да индивидуализира имота, да посочи периода от който се претендира законна лихва, да представи доказателства за внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1375, 10 лв, както и 4 % върху цената на исковете за обезщетение за забава, в случай, че такива са предявени.С молба от 29.2.2016 г ищцата е посочила, че следва да бъде ангажирана отговорността на СРС за издаването на изпълнителен лист в нарушение на националното право, нарушение на чл.411 ал.1 ГПК, неспазване на установената от ТР № 4/13 г практика, нарушаване на регламент ЕО 805/2004 г и регламент /ЕО/ № 1605/2002 г.С разпореждане от 18.3.2016 г, съдът отново е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да посочи дали исковата претенция се предявява от търговското дружество „Илиянка Илиева“ ЕООД или от И. И. като физическо лице.С молба от 18.4.2016 г е направено уточнение, че претенцията е заведена от „Илиянка Илиева“ЕООД и е оспорена правилността на разпореждането за внасяне на държавна такса, с твърдения за нарушаване на чл.4 пар.3 от ДЕС.С молба от 19.10.2016 г ищецът е направил изменение на иска като е намалил размера на претенцията си за заплащане на имуществени вреди до 26 000 лв.С ново разпореждане от 3.1.2017 г съдът е указал на ищцата да уточни претенциите си, като й е предоставил повторна възможност за внасяне на държавна такса по делото в размер на 1230 лв.С ново разпореждане ищцата е предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията.С молба от 20.1.2017 г ищцата е посочила, че претенцията й намира основание в чл.4 пар.3 от ДЕС. Поради което следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, в съответствие с който е внесла държавна такса в размер на 10 за физически лица и 25 лв за търговски дружества.С определение от 18.4.2017 г СГС, след като е констатирал, че указанията за отстраняване на нередовностите не са изпълнени е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на основание чл.129 ал.3 ГПК.Определението на СГС е потвърдено с определение № 2509/31.7.2017 г по ч.гр.дело № 3446/2017 г на САС.Въззивният съд е приел, че обстоятелствата на които се основават исковете не попадат в хипотезите на отговорността по ЗОДОВ, поради което следва да се разгледат по общия ред и да бъде събрана държавна такса в размер на 4 % от цената им.Прието е, че указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изпълнени, поради което чл.129 ал.3 ГПК е приложен законосъобразно. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е поставен процесуалноправния въпрос по кой процесуален ред следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС-по реда на ГПК или по реда на ЗОДОВ от общите граждански съдилища. По повдигнатия процесуално правен въпрос Върховният касационен съд е дал отговор с решение № 16 от 2.3.2021 г по гр.дело № 1914/20 г на ВКС, Четвърто ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието по задължителен за съдилищата начин, че според общото правило на чл. 14, ал. 1 ГПК всички граждански дела са подведомствени на гражданските съдилища.Споровете за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз са гражданскоправни и по общо правило те подлежат на разглеждане от гражданските съдилища по реда на ГПК .От кой съд и по и по кой процесуален ред е разглеждано делото до 02.12.2019 г. е без правно значение, тъй като съгласно § 6, ал. 1 ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а съгласно ал. 2 неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. ЗОДОВ урежда основанията (в т. ч. правното значение на вината) за отговорността на държавата и общините за вреди. Само доколкото той съдържа някои процесуалноправни разпоредби, може да се приеме, че той урежда и ред за разглеждане на делата. На това място е достатъчно да се посочи, че уредените в ЗОДОВ процесуални правила изключват тези на ГПК, когато дело за обезщетение за вреди по този закон се разглежда по реда на ГПК; както и че при разглеждане на дело за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз по реда на ГПК, приложение намират процесуалноправните разпоредби на ЗОДОВ - приложението на чл. 9а за определянето на дължимите такси и разноски. Други съществени процесуалноправни разпоредби в ЗОДОВ няма, но доколкото бъдат намерени или въведени такива, тяхната приложимост в производството по реда на ГПК следва да се основава на принципа за равностойност (еквивалентност) – процесуалните средства за защита срещу нарушаването на правото на ЕС да бъдат равностойни на тези, предвидени за нарушаване на националното право и принципа за ефективност – националните процесуални правила да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на ЕС. Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание ( чл. 49 ЗЗД, който урежда най-общо отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа). Това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, също и когато делото е подсъдно на гражданските съдилища. Следователно като съгласно § 6, ал. 2 ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) неприключилите до влизането в сила на този закон производства с предмет обезщетение за вреди,претърпени от нарушаване правото на ЕС се довършват по общия ред от съдилищата, пред които са висящи, включително при въззивно и касационно обжалване. По основателността на частната касационната жалба. С оглед отговора на поставения въпрос, оплакванията в частната касационна жалба се явяват основателни, поради което въззивното определение следва да бъде допуснато до допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК и отменено.С исковата молба ищцата претендира обезщетение за вреди-имуществени и неимуществени, претърпени в резултат на нарушаване от страна на ответника на правото на ЕС.Не са изпълнени изискванията на чл.129 ал.3 ГПК за връщане на исковата молба.Същата е върната незаконосъобразно и незаконосъобразно е прекратено производството по делото.То подлежи на довършване от гражданския съд, по общия ред.Приложение обаче намира процесуалната разпоредба на чл.9а от ЗОДОВ, съгласно която дължимата държавна такса е проста такава в размер, определен с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета от Министерския съвет-10 лв за граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел, а от юридически лица, извън посочените-25 лв.Указанията на съда за внасяне на държавна такса в размер на 1375, 10 лв са незаконосъобразни, поради което неизпълнението им не може да доведе до неблагоприятната последица по чл.129 ал.3 ГПК-връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение