Определение № 172 от 26.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 809/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Национална агенция за приходите - [населено място] срещу Определение от 24.11.2014 по т.д. № 4193/ 2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е прекратено производството по подадената от НАП - [населено място] въззивна жалба срещу Решение от 24.03.2014 г. по т.д. № 224/ 2013 г. на Окръжен съд - Благоевград в частта за началната дата на откритото производство по несъстоятелност на [фирма]-гр.Р.. По съображения,че определението е неправилно, тъй като в една част Ревизионен акт №291200450/16.08.2013 г. не е бил обжалван от длъжника и е влязъл в сила, жалбоподателят поддържа, че е неправилен изводът на съда, че няма публични вземания срещу длъжника, установени с влязъл в сила акт - задължителна предпоставка по чл. 613а ал. 2 ТЗ за допустимост на въззивна жалба, подадена от трето лице, неучаствало в производството пред първата инстанция. Иска определението да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата по съображения, че не са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК, оспорва и по същество частната жалба, като неоснователна. Ответникът по частната жалба „М. Б. ЗРТ( MKB B. ZRT) - [населено място], У. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба, тъй като не са налице изложени основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, за да може ВКС да се произнесе с определение по чл. 288 ГПК, оспорва и по същество частната жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок. Затова не следва да обсъжда доводите на ответниците по частната жалба налице ли са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280ал.1 ГПК. С обжалваното определение е прекратено въззивното производство, образувано по жалба на НАП - [населено място] срещу Решение от 24.03.2014 г. по т.д. № 224/ 2013 г. на Окръжен съд - Благоевград в частта относно началната дата на откритото производство по несъстоятелност на [фирма] - [населено място]. Съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията, дадени с Разпореждане от 07.11.2014 г. - да представи доказателства, че Ревизионен акт № 2912 00450/16.08.2013 г. е влязъл в сила изцяло или в отделни негови части, затова за НАП - [населено място] не са налице предпоставките по чл. 613а ал. 2 ТЗ. Частната жалба е основателна. Разпоредбата на чл. 613а ал.2 ТЗ определя кръга на лицата, които имат право на жалба срещу решения на окръжния съд, с които се открива или се прекратява производство по несъстоятелност - лицата, които са участвали в производството - длъжникът, лицата по чиято молба е образувано производството по чл. 625 ТЗ или присъединил се кредитор (чл.629 ал. 4 ТЗ). Законът предоставя право на обжалване на решенията по чл. 630 и чл. 632 ТЗ и на трети, неучаствуващи в производството по откриване на производство по несъстоятелност лица, но техния кръг е ограничен до лица, които имат вземане, установено с влязло в сила съдебно решение или с влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Жалбоподателят е установил във въззивното производство с представеното копие от Жалба, подадена от [фирма] - [населено място] срещу Ревизионен акт №[ЕИК]/16.08.2013 г., че длъжникът е обжалвал същия в посочените в жалбата части, като не го е обжалвал в частта за установено публично задължение за данък при източника за 2009 г., дължим на основание чл. 195 ал. 1 ЗКПО - 39 166.91 лв. - главници и 16 2676.40 лв. - лихви, начислени към 16.08.2013 г., съобразно таблицата на л.12 към акта. С необжалването на ревизионният акт в посочената част, същият е влязъл в сила и с него жалбоподателят е удостоверил публичноправно задължение на длъжника към НАП-С.. Жалбоподателят е носител, съгласно чл. 613а ал. 2 ТЗ на правото на въззивно обжалване на решението по чл. 630 ТЗ в частта за началната дата, тъй като има качеството на трето лице, обвързано от решението, което не е участвало в производството по несъстоятелност и е доказал, че е носител на публичноправно вземане срещу длъжника, неправилно отнето с обжалваното определение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение