Определение № 567 от 19.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 999/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Д. И. В. ЕГН: [ЕГН] срещу разпореждане №405 от 26.04.2023 г. по гр. дело №15/23 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е върната касационната жалба вх. №3580/13.04.2023 г. на същия жалбоподател срещу решение №95/13.03.2023 г. по същото дело на същия съдебен състав. Навежда се оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, доколкото съдът е върнал касационната жалба без да са налице основания за това. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.2 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба, съдът е приел, че с обжалваното въззивно решение е постановено по множество търговски спорове, по искове с цена на иска на всеки от тях под 20 000 лева. Видно от съдържанието на първоначалната ИМ по гр.д. № 1746/17 на РС-Пазарджик първоначално съдът е бил сезиран със спор за дължимостта на заплащане на възнаграждение в размер на 14 976 лева за извършени СМР по договор между „Протер Инженеринг“ ООД ЕИК[ЕИК] – изпълнител по договора и Д. И. В. като възложител. В последствие с опр. № 1043 / 20.04.2018, постановено по гр.д. № 276/2018 на същия съд второто дело с цена на иска 5 820,74 лева е присъединено към първото и с решение от 31.03.2022 г. по гр.д. №1746/2017 г. ПРС се произнесъл по правен спор по цена на иска в размер на 20 796,74 лева, основан на претенция за възнаграждението на изпълнителя по договор за строителство „Протер Инженеринг“ ООД, сключен между страните на 10.05.2016 г. в [населено място] с предмет: извършване на СМР в жилищна сграда в УПИ XXVІІ-1435 в кв. 14 по плана на [населено място], [улица]. Това решение е било обжалвано пред ПОС и по него е постановено решение №95/13.03.2023 г. по гр. дело №15/23 г. на Пазарджишки окръжен съд, срещу което е подадена и КЖ, върната с обжалваното пред настоящия състав на ВКС разпореждане. С оглед изложеното обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно, доколкото съгласно съдържанието на разпоредбата на чл. 280 ал.3 т.1 ГПК въззивното решение, срещу което е подадена върнатата с обжалваното разпореждане КЖ, във всички случаи подлежи на касационно обжалване, независимо от това, дали спорът се явява граждански или търговски. По тези съображения обжалваното разпореждане на ПОС следва да се отмени като преписката по делото се върне на същия съд за администриране на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение