Определение № 2505 от 22.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4314/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 2514 от 17.05.2023 г. по в. гр. д. № 1901/2022 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е състав, е потвърдено решение № 20215634 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 46667/2020 г. на Софийски районен съд, с което Столична Община е осъдена да заплати на Й. Б. Б. сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 3400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на нападение от безстопанствени кучета на 20.12.2019 г. в [населено място],[жк], в близост до блок ***, ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от 20.12.2019 г. до окончателното плащане.

Въззивният съд е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение.

Прието е, че ищцата е установила при условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че получените от нея травматични увреждания от дата 20.12.2019 г. около 10:00 часа в близост до дома й в ж. к. ,,*”, блок № *, са следствие от нападение на безстопанствени кучета. За установяването на това обстоятелство пред първата инстанция са представени писмени доказателства от страна на ищцата, изслушана и приета е СМЕ и са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.

От заключението на вещото лице по изслушаната и приета без възражения от страните СМЕ e установено, че след падане от собствен ръст и удар в съответната област ищцата е получила счупване на дясната раменна кост в горната част и изкълчване на дясната раменна става, като по своя медико-биологичен признак това увреждане представлява трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за срок от повече от 30 дни. При извършения на 12.04.2021 г. личен преглед на пострадалата вещото лице е установило наличието на оперативен белег по предната страна на дясната раменна стена с надлъжен ход и дължина от 20 см. Констатирало е ограничен обем на движенията в дясната раменна става от 75 градуса при повдигане на ръката настрани, при норма от 180 градуса, и при повдигане на ръката напред от 90 градуса, при норма от 180 градуса. Установена е хипотрофия на мускулите на дясната мишница. Експертът посочва, че от приложените по делото медицински документи се установява нарушение във функцията на вестибуларния апарат при ищцата, но дегенеративните промени в опорно-двигатателния апарат, обусловени от възрастта, не оказват съществено влияние върху физическата й активност.

Обсъдени са показанията на свидетелите Ц. Г. Г. и М. П. Б., син на пострадалата. Свидетелят Г. - съсед, който живее в близост до ищцата, макар и да не е пряк очевидец на инцидента, дава сведения, че от съседи е чул, че Й. Б. е нападната от кучета. В показанията си сочи, че в квартала действително има много безстопанствени кучета, някои от които агресивни, във връзка с което е подавал сигнали до общинското предприятие “Екоравновесие”. Свидетелят Б. също не е пряк очевидец на инцидента, но сведения за него е получил непосредствено от пострадалата – негова майка. Сочи, че след инцидента ищцата го е извикала, тъй като не живеели заедно, и му разказала, че е нападната от кучета. Била разтревожена, объркана и силно изплашена, като не можела да си движи ръката, поради което я закарал в болница „Пирогов“. Прегледът установил счупена ключица и необходимост от оперативна намеса. Сочи, че след това се интересувал от механизма на инцидента, като разбрал, че е нападната от три безстопанствени кучета, които я повалили на земята и разкъсали единия ръкав, но не са я хапали по ръката. Непосредствено след операцията здравословното й състояние не било добро и се налагало да се грижи за нея непрестанно в продължение на два-три месеца, като тя дори и към настоящия момент продължавала да изпитва страх от инцидента, била силно травмирана и уплашена.

Съдът се е доверил на свидетелските показания, тъй като те са последователни, конкретни, житейски логични и се подкрепят от заключението на медицинската експертиза. Механизмът на настъпване на вредите е установен, въпреки че двамата свидетели не са преки очевидци на инцидента. Прието е, че косвените доказателства също дават сведения за основния факт. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите доказателства служат за установяване на основния факт. Пълно доказване може да се осъществи и само с косвени доказателства, стига те да са несъмнени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Прието е, че по делото е безспорно установено, че на 20.12.2019 г. ищцата Й. Б. е била нападната от безстопанствени кучета, а констатираните в хода на делото увреждания се явяват в пряка причинно-следствена връзка с това нападение.

Изложени са съображения, че съгласно чл.40, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на животните /преди изменението с ДВ, бр. 102/2022 г./ общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Следователно, надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган – кмета.

Прието е, че макар общината да е създала стройна система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно, като по столичните улици са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Доказано е виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение Столична община чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечително-гаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служители по реда на чл.49 ЗЗД.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 63746 от 05.07.2023 г. е подадена от Столична община.

В изложение към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Проведено ли е пълно и главно доказване от ищеца на механизма на инцидента, на причинителя на инцидента /на безстопанствени кучета/, на причинно-следствена връзка между инцидента и претърпените вреди; Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено само с косвени доказателства и при какви предпоставки се приема, че това е изпълнено; За да се направи този извод следва ли съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото;

2. Налице ли е виновно неизпълнение на нормативно установени задължения, ако създадената стройна система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета не е приложена адекватно;

3. Определен ли е справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с чл.52 ЗЗД и взети ли са предвид всички релевантни обстоятелства.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 50161 от 24.10.2022 г. по гр.д.№ 3574/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 50180 от 12.10.2022 г. по гр.д.№ 3675/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 50151 от 19.10.2022 г. по гр.д.№ 2598/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о.; по втория въпрос – с решение № 488 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 368 от 18.11.2015г. по гр. д. № 20145/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, ІV г.о.; по третия въпрос – с ППВС № 4/1968 г.

Насрещната страна Й. Б. Б. оспорва жалбата. Счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че жалбата е неоснователна по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по гражданско дело с предмет парична претенция и с цена на иска над 5000 лв., което подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос от изложението: Страната, в чиято тежест е установяването на определени факти, следва да ги докаже пред съда по несъмнен начин, като проведе главно пълно доказване. По правило това доказване се извършва с преки доказателства, които установяват пряко релевантния юридически факт. В определени случаи обаче, когато страните не разполагат с преки доказателства, фактът може да бъде установен и с косвени доказателства, стига при обсъждането им в тяхната взаимна връзка и при спазване на правилата на логиката да бъде изключена друга възможност, освен осъществяването на факта. В тези случаи пълното доказване може да бъде извършено и чрез косвени доказателства. Възможността за осъществяване на пълно доказване чрез косвени доказателства се приема както в правната теория, така и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, IV ГО; решение № 198/10.08.2014 г. по гр. д. № 5252/14 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/10 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г. на ВКС, III ГО и др. В случая механизмът на увреждането и причинно-следствената връзка между самото увреждане и настъпилите вреди са установени както от показанията на свидетелите Г. и Б., които не са опровергани по никакъв начин, така и от заключението на вещото лице д-р К. С.. Видът на самите вреди е установен както от експертизата, така и от останалата медицинска документация.

Същото се приема и в посочената от жалбоподателя практика - решение № 50161 от 24.10.2022 г. по гр.д.№ 3574/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 50180 от 12.10.2022 г. по гр.д.№ 3675/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 50151 от 19.10.2022 г. по гр.д.№ 2598/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. Мотивите на въззивния съд в обжалваното решение напълно съответстват на тази практика на ВКС, т. е. не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване.

Вторият въпрос от изложението също не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, на която се позовава касаторът. С решение № 488 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г. на ВКС, ІV г. о. е прието следното: При деликт, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т. ч. общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа, и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.

Така даденото разрешение е възприето и в решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г. на ВКС, ІV г. о.

В настоящия случай въззивният съд е приел, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор над безстопанствените кучета, възложени й със Закона за защита на животните. Прието е, че от ответника са били предприети действия съобразно изискванията на чл.41 и чл.42 ЗЗЖ, които обаче не са били достатъчни, тъй като по столичните улици са останали агресивни кучета, които нападат хора. Липсва същинско противоречие между въззивното решение и посочената практика на ВКС.

По третия въпрос също не може да се допусне касационно обжалване, тъй като няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВС. В ППВС № 4/1964 г. са дадени общи указания какви конкретни обстоятелства трябва да преценява съдът при определяне на справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди. В практиката на ВКС тези разяснения са доразвити с оглед конкретните дела. Предвид липсата на наведени оплаквания във въззивната жалба относно размера на обезщетението, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, в които са изложени конкретните обстоятелства, взети предвид при определяне на обезщетението в размер на 7 000 лева – видът и характерът на увреждането, продължителността на болките и страданията и на възстановителния период; продължителното носене на шина на дясната ръка, наложило необходимостта от оказване на чужда помощ за обикновени битови дейности, проведеното оперативно лечение, негативните емоционални преживявания на ищцата, наличието на усложнения и остатъчните последици за здравето на пострадалата, нейната възраст, както и обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането.

По поставените въпроси не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради наличието на богата практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил.

При този изход на делото на ответницата Й. Б. Б. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023 г.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,