Определение № 223 от 18.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5496/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от З. П. Х. касационна жалба срещу решение от 18.05.2005 г. по гр. д. № 53/2013 г. на Бургаски окръжен съд. С него е потвърдено решение от 31.10.2012 г. на Бургаски РС, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу И. С., Ж. М., Я. В. и М. С. искове с правно на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че правото на собственост на шест земеделски имота в землището на [населено място], които права са възстановени на наследниците на С. С. И., р. 1914 г., е принадлежало на общия на страните наследодател С. С. С., р.1860 т. От представеното удостоверение за данъчна оценка на имотите от 15.06.2009 г., издадено от [община], отдел „Местни данъци и такси” (л. 71 от гр. д. №2723/09 г. на БРС), се установява, че всеки един от тях е с цена под 5000 лв. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Установеното с нормата ограничение за касационна проверка е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. С оглед на този критерии касационната жалба е недопустима, което е основание да бъде оставена без разглеждане като се прекрати образуваното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.