Определение № 92 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3347/2021 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Т. В. и В. К. В., чрез пълномощника им адв. Б. Т., САК, против решение № 900511 от 13. 04. 2021 г. по в. гр. д. № 789/2019 г. на ОС – Благоевград в частта му, с която след отмяна на решение № 2921 от 02. 08. 2017 г., поправено с решение № 196 от 11. 01. 2018 г. и определение № 3552 от 27. 09. 2017 г., и трите постановени по гр. д. № 664/2016 г. на РС – Гоце Делчев, са отхвърлени предявените от К. Т. В. и В. К. В. срещу Ж. И. Х. и Р. Ж. К. искове с правни основания чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, на основание дарение и покупко-продажба, на реална част от поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], намиращ се в м. „К. дере“, целият с площ от 1020 кв.м., със земеделско предназначение, която реална част е с площ от 591 кв.м. и е нанесена с жълт цвят на комбинираната скица-приложение № 14 към заключението на вещото лице В. Ю. на л. 195 от въззивното дело, приподписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението, и за осъждане на ответниците да предадат на ищците фактическата част върху описаната реална част. Твърди се незаконосъобразност на решението, поради постановяването му при допуснати нарушения на чл. 157, 202, 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК при обсъждане на заключенията на съдебнотехническите експертизи, приети във въззивното производство при повторното разглеждане на делото - не е мотивирано защо съдът дава вяра на заключението на вещото лице Ю. и не кредитира това на вещото лице К., при необоснованост на фактическите изводи и в противоречие с чл. 54, вр. пар. 1, т. 16 ДР ЗКИР. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, във връзка с което се поставя материалноправен и процесуалноправен въпрос. Подаден е писмен отговор от ответниците по иска и по касационната жалба Р. Ж. К. и Ж. И. Х., чрез адв. К. Г. Б., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Към настоящия момент делото е висящо в частта по предявените от К. Т. В. и В. К. В. срещу Ж. И. Х. и Р. Ж. К. искове с правни основания чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, на основание дарение и покупко-продажба, на реална част от поземлен имот с идентификатор ....по КККР на [населено място], намиращ се в м. „К. дере“, целият с площ от 1020 кв.м., със земеделско предназначение, която реална част е с площ от 591 кв.м. и е нанесена с жълт цвят на комбинираната скица-приложение № 14 към заключението на вещото лице В. Ю. на л. 195 от въззивното дело, приподписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението. Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която предявеният от К. Т. В. против А. Д. В. иск по чл. 108 ЗС е уважен за реална част от поземлен имот с идентификатор ....по КККР на [населено място], намиращ се в м. „К. дере“, целият с площ от 1020 кв.м., със земеделско предназначение, която реална част е с площ от 130 кв.м. и е нанесена със син цвят на комбинираната скица-приложение № 14 към заключението на вещото лице В. Ю. на л. 195 от въззивното дело, приподписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението Ищците твърдят, че са придобили 1/4 ид.ч. от спорната реална част с площ от 591 кв.м. от имота с идентификатор ....на основание договор за дарение, сключен с н.а. № .... г., и 3/4 ид.ч. на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .... г., като прехвърлителите и по двете сделки са били собственици на прехвърления имот на основание влязло в сила решение № 5302/15. 08. 1997 г. на ОСЗ – [населено място] и наследяване на К. И. В.. Ответниците са оспорили иска като неоснователен, по съображения, че спорната реална част от имота не е собственост на ищците, а се включва в имота, придобит от тях от Община – Гоце Делчев, на основание договор за покупко-продажба на имот частна общинска собственост от 21. 03. 2014 г., сключен между Ж. И. Х. и общината, който имот ответниците са продали на сина си П. Ж. Х. с н.а. № .... г., а общината е придобила собствеността на продадения имот на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Синът на ответниците купил още един имот, намиращ се в близост до имота ищците от физическо лице, с н.а. № .... г. Заявили са, че имотите са били земеделски, границите им са реални, не са променяни от преди образуване на ТКЗС до настоящия момент, но не са отразени вярно в кадастралната карта. При първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция е постановено решение № 4104 от 07. 09. 2018 г. по гр. д. № 90/2018 г. на ОС – Благоевград, потвърждаващо решение № 2921 от 02. 08. 2017 г. по гр. д. № 664/2016 г. на РС – Гоце Делчев в частта, с която искът по чл. 108 ЗС, предявен срещу Ж. Х. и Роза К., е бил уважен за спорната реална част от поземлен имот ....по КККР на [населено място], целият с площ от 1020 кв.м. Съдът е приел, че представените от ищците писмени доказателства ги легитимират за собственици на спорната реална част, тъй като същата се включва в поземлен имот ...., описан като предмет на прехвърлителните сделки, извършени с н.а. № .... г. и н.а. № .... г. Представените от ответниците документи за собственост – договор от 21. 03. 2014 г., сключен между Ж. И. Х. и общината, н.а. № .... г. и н.а. № ... касаят поземлени имоти с идентификатори ....и 17395.65.175. На място ответниците ползват без основание реална част с площ от 539 кв.м. от имота на ищците с идентификатор ...., поради което искът за собственост на тази реална част е основателен. С решение № 106 от 22. 10. 2019 г. по гр. д. № 4774/2018 г. на ВКС, 2 г.о., въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прието е, че при наведено от ответниците по иск за собственост на реална част от поземлен имот възражение за допусната грешка в кадастралната карта, съдът е длъжен да изследва дали нанесените в кадастралната карта граници на имотите съответстват на границите според притежаваното право на собственост. Само след изясняване на действителните граници на имотите и тяхното точно или неточно отразяване в кадастралната карта, съдът би могъл да разреши правилно повдигнатия спор за реална част от поземлен имот. Дадени са указания да се обсъдят възраженията на ответниците за несъответствие между съществуващите на място видими реални граници на имотите на страните, непроменени от дълги години, с границите нанесени в кадастралната карта, за несъобразяване на кадастралната карта с действителното състояние. Дадени са указания за събиране на допълнителни доказателства. При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция са допуснати две съдебнотехнически експертизи, заключенията по които са приети. Заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. В. Ю. от 01. 03. 1921 г. е изготвено след оглед и измерване на място, запознаване с представените по делото писмени доказателства, сателитни снимки, едромащабна топографска карта (ЕТК) координационна система от 1950 г., емисия 1969 г. и ЕТК координационна система от 1970 г., емисия 1987 г., картата на възстановената собственост (КВС) за землището на [населено място] в частта й съществуващи на терена стари реални граници, изработена и приета в периода 1992 г. – 1997 г., одобрената КККР на [населено място] от 2009 г. В района на процесния имот земеделските земи са възстановявани в съществуващи на терена стари реални граници по смисъла на чл. 18а ППЗСПЗЗ – топографски елементи като слогове, пътища, трайни насаждения, оврази, огради и други подобни, ако не е променено местоположението им след включване на земите в ТКЗС. Според експерта, предпоставка за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в процесния район в съществуващи стари реални граници е информацията, съдържаща се в ЕТК според координатна система от 1950 г., емисия1969 г., и ЕТК според координатна система от 1970 г., емисия 1987 г., от които е видно, че имотите в процесния район са били разделени помежду си със синори, слогове и шкарпи (почвени обриви), които граници са съществували към обобществяване на имотите, съществуват и понастоящем. Информацията в двете топографски карти обаче не е използване при изготвяне на Картата за стари реални граници в КВС и при възстановяване на собствеността върху имотите. На вещото лице не са представени и документи за спазена процедура по чл. 18д, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ за уточняване на място на границите на имотите, изготвяне на скица и протокол, подписан от явилите си лица, и заснемането им. В резултат на това има пълно разминаване между съществуващите на място реални граници между имотите в процесния район (синори, пътища, шкарпи) и границите отразени в КВС, което представлява допусната явна фактическа грешка в КВС по смисъла на чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ, касаеща всички имоти в процесния район, включително и спорния. Това е било известно на ОСЗ – гр. Гоце Делчев, но поради тежката процедура регламентирана в чл. 26, ал. 1, 10, 11 и 12 ППЗСПЗЗ, не са предприети действия за отстраняването й. Тази явна фактическа грешка е възпроизведена и при нанасяне на имотите,по реда на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР, в КК. Тоест, и в кадастралната карта има пълно несъответствие между съществуващите на място граници между процесните имоти и тези отразени в кадастралната карта – налице е явна фактическа грешка по смисъла на пар. 1, т. 9 ДР ЗКИР. Според експерта, за разрешаване на този спор следва да се инициира процедура от засегнатите лица за отстраняване на явна фактическа грешка в КК, съгласно чл. 53б ЗКИР, по отношение на всички з асегнати имоти в района на съдебнотехническата експертиза и цялостното им заснемане. В обобщение вещото лице е достигнало до извода, че е налице видимо голямо несъответствие между отразеното в одобрената КК и действително притежаваното от ищеца право на собственост, което несъответствие е показано на скици – приложение № № 11, 13 и 14 към експертизата. Реалните граници на имота на ищеца К. В. са нанесени със зелен цвят на скица-приложение 11 към експертизата (л. 192 от въззивното дело). Част от този имот се ползва като лозе, част – като овощна градина с няколко овощни дървета - ябълки, най-източната част е заета с храсти, а останалите части представляват угар (необработваеми площи). Има пълно несъответствие между съществуващите на място и отразените в КК граници на имота. Спорните 591 кв.м., които се ползват от Ж. Х. и Р. К., се намират извън съществуващите на място стари реални граници на имота на ищеца, но по КВС и КК са включени в имота на ищеца с идентификатор ..... Според заключението на вещото лице инж. К. от 26. 05. 2020 г. и устните разяснения в проведеното на 02. 07. 2020 г. заседание, по твърдения и на двете страни по време на извършения оглед на имотите, съществуващите на място ясно очертани граници между имотите, представляващи синори, пътеки и оврази, са съществували и не са променени от образуване на ТКЗС до сега. Същите са отразени и на ЕТК координационна система от 1950 г., емисия 1969 г. и ЕТК координационна система от 1970 г., емисия 1987 г. Направен е извод, че изготвената КВС не отразява съществуващите на място реални граници между имотите – нито към коопериране на имотите, нито понастоящем, която грешка впоследствие е пренесена и върху одобрената КК. Ползването на имотите на място също не съответства на заснетите граници в КК. Следва да се отбележи, че по делото не е представена скица към реституционното решение по ЗСПЗЗ, издадено в полза на праводателите на ищците и постановено 1997 г. – решение № 5302/15. 08. 1997 г.. И двете вещи лица са изискали скицата от ОСЗ – Гоце Делчев, но им е отговорено, че в партидата на бившия собственик няма запазена скица към решението за възстановяване на земеделския имот в съществуващи стари реални граници по картата на възстановената собственост. С решението е възстановена собственост в съществуващи стари реални граници върху ливада от 1,020 дка, м. „К. дере“, имот № ....по картата на землището. Според събраните по делото гласни доказателства, местоположението и границите на имотите в местността „К. дере“ не са променяни от кооперирането им до сега. При тези данни въззивният съд е приел, че когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, граници, категория и местоположение на внесените в ТКЗС. В случая имотът, притежаван от К. И. В. към момента на обобществяването, не съвпада напълно по местоположение и граници с имота възстановен на наследниците му с влязлото в сила решение на ОСЗ – възстановеният имот е „изместен“ с 591 кв.м. в южна посока в сравнение с имота, отграничен от съществуващите на място стари реални граници. Съществуващите на място реални граници на имота на ищците към обобществяването му и понастоящем не са нанесени правилно в КВС, която грешка е възпроизведена и в одобрената КК. Спорната реална част от 591 кв.м. е извън съществуващите на място стари реални граници на имота на праводателите на ищците, притежаван към образуване на ТКЗС, поради което реституционното решение по ЗСПЗЗ не е породило собственост върху тази реална част в полза на праводателите на ищците и предявеният иск по чл. 108 ЗС е основателен за същата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: а/. когато несъответствията в границите на недвижимите имоти в кадастралната карта спрямо действителното им състояние са свързани със спор за право на собственост, необходимо ли е първо да се разреши този спор за право на собственост, като се установи безспорно пространственият обхват на правото на собственост. б/. оправомощен ли е съдът да допусне служебно нова експертиза, ако страните не оспорят заключението и не поискат изслушване и на друга експертиза; при наличие на две различни заключения длъжен ли е съдът да допусне тричленна експертиза със същите задачи, евентуално – за мотивира кое от заключенията приема и защо. Първият въпрос се поставя във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди разрешаването му в противоречие с решение № 106 от 22. 10. 2019 г. по гр. д. № 4773/2018 г. на ВКС, 2 г.о. (същото е постановено по настоящото дело, в предходното касационно производство), а вторият – във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения, че обсъждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не противоречат на указанията по приложението на чл. 54 ЗКИР, дадени с посоченото от касатора решение на ВКС. Въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС и е отхвърлил същия именно защото от събраните по делото доказателства не е установено категорично, че пространственият обхват на правото на собственост на ищеца включва и спорната реална част от имота, която спорна реална част се намира извън имота на праводателите на ищците, отграничен на място със съществуващи стари (от преди обобществяването) реални граници. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос. Въпросът касае начина, по който съдът е длъжен да процедира при разнопосочни заключения на вещи лица и необходимостта от излагане на мотиви по какви съображения се възприема едното, а не се кредитира другото заключение. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС (решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 7493/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 224 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 612/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.), според която заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано. Експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. Целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Когато съдът отхвърля заключението на вещото лице или при наличието на противоречиви заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема това заключение. Предвид наличието на формирана по въпроса практика, обсъждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото. А доколкото изводите на въззивния съд не противоречат на така формираната практика, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Видно е от мотивите към обжалваното въззивно решение, че съдът, макар и лаконично, ясно е аргументирал защо кредитира заключението на приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза – посочил е, че същото е пълно, ясно, обосновано и неоспорено от страните по делото. Не на последно място, твърдението на касаторите, че заключенията на вещите лице инж. К. и инж. Ю. са противоречиви е неоснователно. Вещото лице инж. К., в заключението си от 26. 05. 2020 г., също е посочило, че имотите в процесната местност имат ясно очертани граници, представляващи синори, пътеки и оврази, които не са се променяли от образуване на ТКЗС до сега. Направила е извод, че изготвената КВС не отразява съществуващите на място реални граници между имотите, които реални граници са която грешка впоследствие е пренесена и върху одобрената КК. В този смисъл, но по-обосновани, са и изводите на вещото лице Ю.. Предвид изхода на делото, жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на ответниците по касационната жалба сумата 1400 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,