Определение № 823 от 20.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2505/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ромпетрол България“ ЕАД срещу решение № 182 от 09.06.2022г. по в.т.д. № 114/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 44 от 10.12.2021г. по т.д. № 80/2021г. на Окръжен съд - Добрич за отхвърляне, като погасен по давност, на предявения от касатора срещу „Добруджански хляб“ АД иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата от 29 190. 49 лева останала неплатена цена с ДДС на заредени горива по данъчна фактура № [ЕГН]/31.05.2017г.

За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – Варна е приел, че страните са обвързани от Договор за продажба на горива № СС-063 от 20.11.2007г., действащ и към 2017г. С договора „Ромпетрол България“ ЕАД е поел задължение да продава, а купувачът „Добруджански хляб“ АД – да купува горива от собствените на продавача бензиностанции и на бензиностанции, опериращи под марката „Ромпетрол“. Продавачът е издал фактура № [ЕГН] от 31.05.2017г. за продадени горива през месец май 2017г. на стойност 98 190. 43 лева с ДДС, приета, осчетоводена и частично платена от купувача, ползвал данъчен кредит по ЗДДС. Срокът за плащане на задължението по фактурата е бил 15.06.2017г., съобразно уговорката в чл. 7, т. 1 от сключения между страните договор, исковата молба е предявена на 04.06.2021г. и искът за заплащане на цената е погасен с кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. Налице са характеристиките на периодичност на задълженията за плащане на продажната цена от купувача. Не се касае за множество отделни договори за продажба, а за договор за периодично изпълнение на задълженията на всяка от двете страни. С оглед необходимостта и нуждите на купувача продавачът е поел задължение да продава гориво постоянно в течение на срока на договора, като дължимата цена се определя всеки месец съобразно количеството заредено гориво, цената, обявена на тотема в бензиностанцията към момента на зареждането, и начислената търговска отстъпка.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно е бил определен характерът на Договора за продажба на горива № СС-063 от 20.11.2007г. Това е рамков договор, а доставките на гориво са се реализирали единствено въз основа на бъдещи конкретни заявки, които нямат единен правопораждащ факт и така уговорените и реализирани доставки нямат характер на периодични такива по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. За процесното вземане е приложима общата петгодишна давност, която не е изтекла. При договора за продажба с периодично изпълнение се уговаря периодичност/график на отделните доставки, което не е в случая, както и в договора изобщо не е уговорено задължение на купувача да зарежда каквото и да е количество гориво. Купувачът може да не зареди гориво нито веднъж. Купувачът заплаща гориво само доколкото е закупил такова. Продавачът, от своя страна, също няма безусловно задължение за престация в срока на договора, освен ако купувачът не е пожелал да зареди гориво.

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателно решение, както и по въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД по отношение на престации по рамков договор за продажба на стоки, в който не е предвидено задължение на купувача да купува каквото и да е количество стоки (гориво) от продавача, нито е предвидена периодичност на сделките? Плащанията на купувача по такъв договор представляват ли плащания, които са подобни на наемите и лихвите, респективно представляват ли „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД?

2. Договор за продажба с характер на рамков договор, с който страните не са предвидили задължение на купувача да купува каквото и да е количество стоки от продавача, може ли да се приеме, че представлява договор с периодично изпълнение на задълженията на всяка от двете страни – на продавача и на купувача?

3. За да се приеме, че е налице задължение за периодична престация по договор за продажба на стоки и този договор е правопораждащият факт на последващите сделки между страните, необходимо ли е в договора да се съдържа конкретика (периодичност/график/количества) относно тези сделки?

4. Уреждането в рамков договор за продажба на стоки на принципно задължение за издаване на фактура от продавача на определено число от месеца и на принципно задължение за плащане от купувача на определено число от издаването на фактурата може ли да обоснове извода, че падежът на задължението на купувача е отнапред определен и настъпва периодично, ако в договора не е предвидено каквото и да е задължение на купувача да купува стоки от продавача? Това принципно уреждане на задължения за страните прави ли договорът такъв за периодична доставка на стока?

Според касатора въпросите за прилагане на разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД са разрешени от Апелативен съд – Варна в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.

Въпросите, според касатора, са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Доколкото разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД не изброява изчерпателно съответните вземания, дори и след постановяването на ТР № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, с което се разяснява понятието „периодични плащания“ и въпреки приетото в тълкувателното решение разбиране, че разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД не следва да се тълкува разширително, не са редки случаите, в които по аналогични казуси съдилищата приемат различни решения по този въпрос.

Касаторът счита въззивното решение също очевидно неправилно поради извода на въззивния съд, че рамков договор (който не съдържа задължение на купувача да купува каквото и да е гориво от продавача) представлява договор с периодично изпълнение на задълженията на двете страни. Не е налице изначално определена/определяема цена, не е налице падеж, който настъпва периодично, и категорично рамковият договор не следва да се разглежда като единен правопораждащ факт на престациите между страните. Решението е и необосновано. В мотивите му се съдържат редица несъответствия и е налице вътрешна противоречивост.

От насрещната страна по жалбата „Добруджански хляб“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат подробно фактическите обстоятелства по спора, като се прави извод, че дори въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да бъде потвърдено като правилно. По-конкретно е изложено, че вземането на „Ромпетрол България“ ЕАД притежава абсолютно всички признаци, посочени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Абонатите на ВиК дружествата и потребителите на електрическа енергия също не са длъжни да потребяват вода и ток. Те дължат доколкото са им доставени съответните услуги, но задълженията са безспорно периодични. Плащанията по подписания между страните рамков договор са определяеми по размер, а не неопределяеми. Това е цената, обявена на тотема на съответната бензиностанция. Не е било необходимо да се водят преговори за цената.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

Вторият, третият и четвъртият от поставените от касатора материалноправни въпроси могат да бъдат определени като такива от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпроси, част от правния спор и обусловили правните изводи на въззивния съд. Това е, защото въпросите касаят разликите между рамков договор за доставка на стоки, като договор въз основа на който се създават трайни търговски отношения между страните, основани на отделни доставки по заявка на купувача, и договор за периодични доставки на стоки срещу периодични задължения за плащане на цената на доставените стоки, каквито изводи е направил въззивният съд в обжалваното решение, приемайки, че Договор за продажба на горива № СС-063 от 20.11.2007г. е договор за периодични доставки на стоки и което касаторът не споделя.

Не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване и такова обжалване не може да бъде допуснато, тъй като Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава „Ромпетрол България“ ЕАД, не касае отделните видове договори и тяхното съществено съдържание, а е относно тълкуване на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и понятието „периодични плащания“. Изрично в мотивите към решението е посочено, че не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични плащания, поради това, че пораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни. Същото е по отношение посочения селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Исканото в тази връзка тълкуване от състава на касационния съд е на разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.

Първият формулиран от касатора материалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран съгласно правомощията на касационната инстанция в смисъл дали разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД е приложима по отношение на задължение за плащане по договор, в който не е предвидено задължение на купувача да купува каквото и да е количество стоки от продавача, нито е предвидена периодичност на доставките и дали плащанията на купувача по такъв договор представляват плащания, които са подобни на наемите и лихвите, респективно представляват ли „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, е въпрос от значение за изхода на делото. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че при уговорки в Договора за продажба на горива № СС-063 от 20.11.2007г. за закупуване на стоки (гориво) според необходимостта и нуждите на купувача „Добруджански хляб“ АД и без в договора да са уговаряни периоди от време за доставките, задълженията за плащане на цената от ответното дружество по вече осъществените доставки са „периодични плащания“ по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, като искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ на касатора е бил отхвърлен като погасен по давност.

Удовлетворен е и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК относно въпроса – за проверка съответствието на тези изводи на въззивния съд с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което понятието „периодични плащания“ се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт.

При допуснатото касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса на касатора, касационният съд не се произнася относно твърденията му за очевидна неправилност на обжалваното решение.

На касатора „Ромпетрол България“ ЕАД следва да бъде дадена възможност да представи документ за внесена държавна такса в размер на 583. 81 лева по сметката на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, при цената на иска от 29 190. 49 лева, което е и обжалваемият интерес.

Воден от горното съдът