Определение № 526 от 15.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 372/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата И. С. Т. против Решение № 2807 от 16.12.2019г. /съгласно решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 996 от 11.05.2020г./ по в.гр.д.4459/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав в частта за: отмяна на решението по гр.д.№ 9379/2018г. на СГС и отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за разликата над 56 000лв.; и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майката на ищцата, настъпила в резултат на пътно произшествие. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер със законните последици. Изложени са и съображения за неправилност в частта за присъдените разноски на насрещната страна. Поддържа се оплакване за неправилно приложение на материалния закон -чл.52 ЗЗД - нарушение на принципа на справедливост поради присъждане на занижен размер на обезщетението за търпените неимуществени вреди и нарушение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Акцентира се, че присъденото обезщетение от 56 000лв. е крайно несправедливо поради определяне на сума от 80 000лв. и приемане на обем съпричиняване от пострадалата от 30%. Поддържа се, че съставът на САС неточно е приложил критерия на чл.52 ЗЗД и че приносът на пострадалата за настъпване на вредите не е доказан и е прекомерно завишен, предвид разпоредбата на чл.116 ЗДвП. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК /инкорпорирано в касационната жалба/ конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като застрахователните обезщетения, които се присъждат от касационната инстанция за аналогични случаи са по-високи от определеното в конкретния случай. Посочва се, че „съдилищата поначало прилагат различно чл.52 ЗЗД, присъждат се различни видове обезщетения и практиката по чл.52 ЗЗД следва да се уеднакви. Повторена е тезата, че САС се е произнесъл неправилно по материалноправния въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение е крайно занижено с оглед търпените вреди. В изложението е посочено, че „в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК следва да се отбележи, че прилагането на чл.52 ЗЗД следва да е точно, правилно да се прилагат събраните по делото доказателства, за да не се стига от различните съдилища до различни изводи, което, макар че в случая се касае до казуално тълкуване, ще доведе и до развитие на правото”. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК,т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по материалноправния въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени с ППВС №4/1968г. Поддържа се, че размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди в конкретния случай не е обусловен единствено от спецификата на установените по делото факти, а от различно спрямо даденото в т.11 от ППВС №4/1968г. тълкуване на чл.52 ЗЗД. Възпроизведени са и касационните доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД - че съпричиняването не е доказано и че определеният размер на приноса е необосновано и несправедливо завишен. Поддържа се, че по въпроса за приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД въззивното решение противоречи на решението по т.д. № 457/2014г. на 2 т.о. и на т.7 от ППВС № 17/1963г., тъй като конкретния принос на пострадалата не е доказан при условията на главно и пълно доказване, а е само предполагаем. В писмен отговор ответникът „Булстрад Виена Иншурънс груп”АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Безспорно е по делото, че осемдесет и осем годишната майка на ищцата е починала на 21.02.2018г. в резултат на тежките увреждания, причинени при пътно произшествие, настъпило на 09.02.2018г. по вина на водача на лек автомобил „БМВ 318 ТДС”, рег. [рег.номер на МПС]. Водачът управлявал автомобила със скорост около 50 км/ч по ул. "Черковна" в посока от бул. "Мадрид" към бул. "Ситняково" в дясната за него лента за движение. В лентата за насрещно движение имало спрели автомобили в изчакване на зелена светлина на светофар. Пострадалата Й. Д. - майката на ищцата предприела пресичане между спрелите автомобили в лентата за насрещно движение, като водила за ръка шестгодишно дете. При навлизането на пешеходката в лентата, по която се е движел лекия амтомобил "БМВ 318 ТДС", тя била ударена автомобила. Към момента на валзизане на пешеходката в пътното платно видимостта на водача е била ограничена /пешеходката е била извън видимата му зона/, но когато водачът е имал видимост съм пешеходката, тя не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила и водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на двете страни срещу първоинстанционното решение, с което искът на ищцата е бил уважен за 100 000лв. и отхвърлен за разликата до 200 000лв. Спорните въпроси пред САС са били за справедливия размер на обезщетението за установените неимуществени вреди, търпени от ищцата и за наличието на предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, чийто фактически състав първоинстанционният съд е приел за недоказан. По въпроса за размера на обезщетението съставът на въззивната инстанция е изложил съображения за безспорно установени отношения на любов и взаимопомощ между ищцата и покойната й майка, както и на доказаност в процеса на обстоятелството, че ищцата преживява тежко смъртта на своята родственица и близо година след инцидента не може да се възстанови от тежкия шок, в който е изпаднала При определяне размера на обезщетението САС е посочил като релевантни фактите за силно увредено общо здравословно състояние на пострадалата /тежко изразена генерализирана атеросклероза, хипертонична болест, хронична исхемична болест на сърцето, хидронефроза/, с оглед на което и предвид възрастта на починалата, която е била на близо 90г. към момента на настъпване на ПТП, е приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 80 000лв. По въпроса за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, с оглед своевременно наведеното и поддържано от ответника възражение, съставът на САС се е основал на безспорно установените факти, че наследодателката на ищцата е участвала в движението като пешеходец и е предприела пресичане на пътното платно на място, на което липсва пешеходна пътека, преминала е между превозни средства, спрели в лявата лента за автомобила, управляван от застрахования водач. Обсъдени са данните от експертното заключение, че първоначално - към момента на навлизане в пътното платно пешеходката е била извън видимата за водача зона поради ограничена му видимост, че към този момент тя е имала възможност да се огледа, да оцени положението и скоростта на приближаващия автомобил и да не предприеме пресичане на платното за движение на място, където няма пешеходна пътека. Счетено е, че както водачът, така и пешеходката е могла да избегне настъпването на пътното произшествие; че преобладаващ е приносът на застрахования водач, но е налице съпричиняване от пострадалата в обем от 30%, поради което определеното обезщетение за неимуществени вреди е намалено. Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на конкретно посочен правен въпрос. Не е поставен конкретен и ясен проблем по отношение изводите на САС по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Изложението възпроизвежда касационните основания за неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а те не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е, да изведе правният проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение. Твърдение за неправилност е основният довод, че в конкретния случай определеният размер на обезщетението за търпените неимуществени вреди не е обусловен единствено от спецификата на установените по делото факти, а от различно спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/1968г. тълкуване на критерия за справедливост. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Недоказано е и наличието на въведените допънителни предпоставки, тъй като разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение. Наличието на практика по чл.280,ал.1,т.1 ГПК изключва приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на което касаторът формално се позовава. Горното е изцяло относимо и към изводите на САС по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД - основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на конкретно посочен правен въпрос, а и становището на решаващия състав не е формирано в противоречие с практиката на ВКС. Твърдение на касатора е, че съпричиняването не е установено при условията на главно и пълно доказване. Изводите на САС както за наличието на предпоставките на този фактически състав, така и за приетия конкретен обем са аргументирани, а несъгласието на страната с тях не може да послужи като основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Следва да посочи, че съображенията на СГС, с които е отречен принос на пострадалата пешеходка /възрастен пешеходец, чиито възприятия и аналитични способности не са в достатъчна степен адекватни за извършване на правилна преценка на разстоянието, скоростта на мпс и своето поведение/ не съответстват на трайноустановената практика на ВКС, че причинно-следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Касаторът следва да заплати поисканите от насрещната страна разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба от юрисконсулт с приложено пълномощно, което възнаграждение съдът определя в размер на 100 лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.