Определение № 562 от 06.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. Т. срещу въззивно решение № 120/16.05.2025 г. по възз. гр. д. № 621/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 460/ 30.10.2024 г. по гр. д. № 555/2024 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Районен съд – Елена иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане на АНД № 73/2021 г. на Районен съд – Елена в разумен срок. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, но конкретен правен въпрос не е формулиран. Бланкетно се твърди, че обжалваното решение е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да счете претенцията за неоснователна, въззивната инстанция е приела, че не се установява твърдяното от ищцата нарушаване на разумния срок от Районен съд – Елена при разглеждането на АНД № 73/2021 г. Посочено е, че делото е образувано на 23.06.2021 г. въз основа на постановление от 22.06.2021 г. за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия К. Г. Т. с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК по ДП № 118/2019 год. по описа на РУ – Горна Оряховица и пр. пр. вх. № 00493/2019 г. по описа на РП – Велико Търново. Делото е разпределено на съдия П. П., като от разпределението е изключен другият съдия от състава на РС – Елена – съдия И. В., поради ползване на отпуск по болест през периода от 12.06.2021 г. до 30.06.2021 г. С определение № 39/27.07.2021 г. съдията - докладчик се е отвел от разглеждането на делото с мотива, че обвиняемият К. Т. е водил други дела срещу него и срещу РС – Елена, както и че съдията - докладчик е бил свидетел в дисциплинарното производство, образувано срещу обвиняемия в качеството му на адвокат от ВТАК. След отвода, с протокол за разпределение от 29.07.2021 г. производството е разпределено на съдия И. В.. С оглед ползвания от последната продължителен отпуск по болест и произтичащата от това обективна невъзможност да се произнесе по делото и предвид факта, че по щат РС – Елена има двама съдии, с определение № 44/ 01.09.2021 г. председателят на РС – Елена е прекратил производството по АНД № 73/2021 г. и го е изпратил на ВКС на РБ за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. С определение № 60084/ 23.09.2021 г. по ч. д. № 798/2021 г. на ВКС, II н. о., делото е изпратено за разглеждане на РС – Велико Търново. При тези данни, решаващият съд е посочил, че от момента на образуване на процесното АНД (23.06.2021 г.) до изпращането му на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК (01.09.2021 г.) е изминал период от два месеца и осем дни, който срок не е неразумен по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, а освен това не са установени действия или бездействия на съдиите от РС – Елена по посоченото дело, които да са забавени, респ. - извършени в нарушение на правото на страната за разглеждане и решаване на делото й в разумен срок. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Не се констатира вероятност въззивното решение да е недопустимо. Най-общо, недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например - липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване и ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая, с оглед посочените критерии, обжалваният съдебен акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на предмета на спора, с който е бил сезиран. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. В т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, е разяснено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без касаторът да е посочил конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба. В случая, в изложението на жалбоподателя липсва формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК и отсъства надлежна аргументация за цифрово посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наведените доводи преповтарят оплакванията в жалбата за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Това са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон – не е налице. Във фазата по селектиране на жалбите, Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна неправилност пряко от съдържанието му и въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателя доводи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него. Страната не формулира в изложението си твърдения, различни от тези в касационната жалба, а те предполагат проверка на доказателствения анализ, осъществен от въззивния съд и на фактическите констатации, до които е достигнал в резултат на този анализ. Доколкото неправилността не може да се изведе от съдържанието на самия акт, без подлагането му на допълнителен контрол, тя не е „очевидна“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и не осъществява фактическия състав на посоченото основание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение