Определение № 107 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 215/2014 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. К. Р. чрез адв. Н. Г. срещу въззивно определение № 10136/29.05.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 4827/2013 г. Излагат се доводи за неправилност. Насрещната страна С. И. А. чрез адв. С. Б. Б. е отговорила в срок, че частната жалба е недопустима, евентуално, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и още, за неоснователност на частната жалба. Частната касационна жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, която отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Софийски градски съд, като потвърдил разпореждането на Софийски районен съд, е отхвърлил молбата на К. Р. за издаване на обратен изпълнителен лист за въвод във владение и сумата от 16 000 лв. В Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 13 е поставен въпроса в кои хипотези се издава обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК в заповедното производство, а в т. 13 кои въззивни актове в заповедното производство подлежи на касационно обжалване. Налице са основания да бъде спряно производството по настоящи спор до постановяване на тълкувателния акт. Мотивиран от горното, съдът