Определение № 7 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1707/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, както и по касационна жалба на И. Т. И. ,чрез пълномощник от адв. Н. А., срещу решение №12463 от 08.12.2020г по в. гр.дело № 1021/2020г. на Софийски апелативен съд. Изцяло е потвърдено първоинстанционното решение от 09.01.2020г по гр.д №4464/2018г на Софийски градски съд ,по присъденото на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в размер на 30 000лева, претендирани от И. Т. И. след оправдаването му с влязла в сила присъда по н.о.х.д№780/2014г на СРС ,постановена по повдигнато обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.202,ал.2т.2 НК ,вр чл.201, ал.1 и чл. 20, ал.2 НК.,както и в частта ,с която е присъдено обезщетение за имушествени вреди от 17800лв ,представляващи разноски на ищеца за адвокатска защита в наказателното производство.Прокуратурата на РБ обжалва решението тази част. Ищецът обжалва решението в частта, с която е потвърдено отхвърляне на иска за неимуществените вреди за разликата над 30 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по въпрос, свързан с прилагане критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, в противоречие с практиката на ВКС за задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определянето на неимуществените вреди.Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г, по т.11 от ТР №3/22.04.2005г на ОСГК, тъй като част от претендираните вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за причинно- следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Като основание са посочен критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и по въпроса как се определя и какво е съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип в разпорезбата на чл. 52 от ЗЗД, като се твърди противоречие на въззивното решение с приложените решение №199/2018г по гр.д №363/2018 на ІV го, ,решение № 53/2019г по гр.д №3528/2018г ІІІ г.о ,решение № 159/2019г, ІІІг.о. на ВКС Формулиран е и въпрос може ли при иск като предявения в частта за имуществените вреди по чл. 2 ЗОДОВ,като вредите се състоят в заплащане на адвокатски хонорар ,да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение .Сочи се основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с реш. № 332/2016г по гр.д №2807/2015г ІІІ г.о по същия въпрос, по прилагане на чл.83, ал.2 ЗЗД. Към касационната жалба на И. Т. И. е приложено изложение с формулиран въпрос как се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с изтъкнато основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с решение № 6/2017г на ІV г.о на ВКС,реш. № 187/2015г на ІІІ г.о и реш. № 310/2015г на ІV г.о на ВКС. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по формулирания в изложенията и да двете страни правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД при изискванията към решаващата дейност на съда и нейното обективиране в мотивите на решението. По този въпрос са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г, както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС - решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о,реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш.№150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о, реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о, реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о. на ВКС и др. Част от тази установена практика съставляват и решенията ,приложени от Прокуратурата на РБ, както и решенията изтъкнати от защитата на касатора И.. Обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната практика на ВКС по поставените въпроси. Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие ,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението .Тази преценка, съответно мотивирана, не липсва в обжалвания акт. Софийски апелативен съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер.Това са тежестта на повдигнатото обвинение, предявено на 27.11.2008г за извършено длъжностно престъпление от ищеца в качеството му на член на УС на крупно предприятие - присвояване в особено големи размери, в съучастие с други лица съизвършители Обвинителният акт е внесен в съда през 2009г и първоначално е постановена осъдителна присъда с наложено наказание „лишаване от свобода“, отменена изцяло от САС с решение от 31.10.2013г .Последвало е прекратяване на производството поради констатирани съществени процесуални нарушения в досъдебното производсво ,като Прокуратурата е внесла повторно обвинителния акт на 17.02.2014г. Ищецът ,както и останалите подсъдими са оправдани с влязла в сила присъда на Софийски градски съд от 17.02.2015г потвърдена от по- горната инстанция на 11.11.2015г, както и с решение от 28.07.2016г по дело № 97/2016г на ВКС Деянията, за които ищецът е обвинен въобще не представляват престъпления,а нормални търговски операции.Наказателното преследване е продължило 8 години, което надвишава разумния срок, обвинението в тежко умишлено престъпление с предвиждане на ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“,извършено в кръга на професионалната дейност при заемана ръководна длъжност, е привлякло обществен и медиен интерес ,като името на ищеца е било разгласено в публикациите. Размерът и аспектите на публичното му злепоставяне, негативите в личен и професионален план са преценени конкретно,съобразени са събраните гласни доказателства. От друга страна е съобразено, че за целия период на наказателно преследване до постановяване на оправдателната присъда спрямо ищеца е прилагана лека мярка за неотклонение -парична гаранция. Нейния вид и размер не би могъл да обоснове поддържаните от жалбоподателя доводи за противоречие с установената практика на ВКС,довело до занижен размер на обезщетението поради необсъждане на всички обстоятелства ,свързани с обществения критерий за справедливост. Неоснователно от страна на Прокуратурата се изтъква противоречие на решението със задължителното указание да се формира мотивиран извод за наличие или липса на причинна връзка, предвид установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства,които обуславят направените изводи за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ и връзката с причинените вреди. И в двете изложения не е налице обосновка на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Липсва сходство при всички обсъждани по настоящето дело обстоятелства и тези по останалите приложени решения на ВКС, изтъкнати от страните без обосновка къде е противоречието по правен въпрос.Що се отнася до медийната разгласа и преценката за нейното вредоносно въздействие ,изтъкваното от Прокуратурата решение № 159/2019г по гр.д № 89/2019г на ВКС не съдържа отговор на правен въпрос ,а мотивирана преценка и обсъждане на конкретни обстоятелства в решението по същество.Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен предвид различните обстоятелства,които съдът задължително взема предвид,поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, ако такъв не е изрично привързан към определени указани предпоставки на преценката съгласно установената вече практика.Разяснение кога има противоречие съгласно чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени драстично различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 (понастоящем чл. 2 ал.1 т.3) ЗОДОВ е дадено в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.о на ВКС В установената практика по реда на чл.290 ГПК понастощем трайно е изтъквано,че аналогичните случаи следва да се обезщетяват равностойно, което изискване следва и от съдържанието на обеществения критерии за справедливост.В приложените към изложението на ищеца решения от практиката на ВКС има сходство при някои от обстоятелствата, преценявани конкретно и в настощия случай ,но е налице разлика при други ,вкл. вредоносните последици от наложени мерки за неотклонение, различни по времетраене, тежест и степен на засягане на неимуществени права. Не е налице соченото основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК по формулирания от Прокуратурата на РБ въпрос може ли при иск като предявения в частта за имуществените вреди по чл. 2 ЗОДОВ,като вредите се състоят в заплащане на адвокатски хонорар,да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение. Изтъква се практика на ВКС (реш. № 332/2016г по гр.д №2807/2015г ІІІ г.о)формирана преди приемането на ТР №1/11.12.2018г по т.д №1/2017г на ОСГК за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса ,като въззивното решение в частта за присъдите имуществени вреди е съобразено с дадените по тълкувателен път разяснения ,които са задължителни за съдилищата Страните не си дължат разноски в настоящето произвоство Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение,