Определение № 155 от 15.01.2024 г. на ВКС по д. № 5149/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София - град и Софийския градски съд относно това кой съд - административният или гражданският - е компетентен да се произнесе по искова молба вх. № 15977 от 25.04.2023 г., подадена от И. Г. срещу Софийския градски съд за заплащане на 61600 лв. главница и 9 804,66 лв. законна лихва за забава. С определение № 5405 от 23.06.2023 г. по адм. д. № 3955 по описа за 2023 г. Административен съд София - град, Второ отделение, 22 състав, е прекратил образуваното пред него дело по горепосочената искова молба и го е изпратил по компетентност на Софийския районен съд. За да приеме, че не е компетентен да разгледа и се произнесе по тази искова молба, административният съд констатирал, че спорът е за съществуване на вземане за обезщетение, който е гражданскоправен и подсъден на общите съдилища. На свой ред Софийският градски съд, ГО, I-24 състав, с определение № 14401 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 7448 по описа за 2023 г. е повдигнал спор за подсъдност. Приел е, че предметът на предявените искове е обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от бездействие на председателя на Софийския градски съд в качеството му на административен ръководител и разпоредител с бюджетни средства и съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ тези искове се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс от административния съд. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигнатия спор намира, че компетентен да се произнесе по исковата претенция е Софийският градски съд по следните съображения: И. Г. е посочил в исковата молба, че на 8.03.2019 г. е подал молба за обезпечение на бъдещ иск срещу „Гиламак Трейд“ ЕООД, което е било допуснато срещу внасяне на гаранция в размер на 61 600 лв. На 16.03.2019 г. той е внесъл изискуемата гаранция по сметката на Софийския градски съд, а впоследствие с молба от 28.04.2021 г. е поискал отмяна на допуснатото обезпечение и освобождаване на внесената гаранция. С определение от 9.7.2021 г., постановено по реда на чл.402-403 от ГПК по ч. гр. д. № 3225/2019 г. по по описа на Софийския градски съд и влязло в сила на 8.09.2021 г., допуснатото обезщетение е било отменено и е била освободена внесената парична гаранция. Председателят на Софийския градски съд обаче е отказал да върне внесената гаранция, тъй като е налице хипотезата на чл.82 от ГПК. Писмото с отказа е било обжалвано от ищеца и е било обявено за нищожен акт с определение на Софийския апелативен съд, което е влязло в сила на 22.02.2022 г. Въз основа на тази фактическа обстановка ищецът е поискал Софийският градски съд да бъде осъден да му заплати внесената гаранция в размер на 61 600 лв. и 9 804,66 лв. законна лихва за забавата върху главницата от 30.09.2021 г. до завеждане на исковата молба. От това съдържание на исковата молба не може да се обоснове подсъдност на спора пред административния съд, тъй като не се касае за предявен иск за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица по смисъла на чл.203 от АПК. Отказът на председател на граждански съд, респективно на овластено от него лице да преведе суми от сметка на съда в сметка на страна по дело, представляваща внесена гаранция, не е израз на административноправни отншения между тях, а отношения по повод производство по образуване, разглеждане и приключване на съдебно дело. Това производство е регламентирано от процесуалните закони и по неговото администриране председателят на съда нe е административен орган съгласно определението на параграф 1, т.1 от ДР на АПК, поради което и действията му и волеизявленията му по повод тези отношения не са административен акт по смисъла на чл.21 от АПК/решение №4 от 4.01.2021 г. по адм. д. № 6494/2020 г. и определение № 7146 от 10.06.2020 г. по адм.д.№ 4688/2020 г. на VI Отделение на ВАС/. Аргумент в полза на това схващане се съдържа в мотивите и в т.2 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според указанията в тази точка делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт са подсъдни на гражданските съдилища. В мотивите подробно е разяснено защо администрацията на съдилищата не действа като административен орган. Съответно актовете, действията и бездействията на председателя на съда като административен ръководител на съдебната администрация не могат да се разглеждат като административна дейност, подлежаща на контрол от административните съдилища. Следователно в настоящия случай трябва да се приложи общата подведомственост на гражданските спорове, която съгласно чл.14 от ГПК е на гражданските съдилища. В своето определение Софийският градски съд е изложил съображения за необходимостта всички съдии от този съд да се отведат или по аналогия да се приложи разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ за изпращане на делото по подсъдност на най-близкия родово компетентен окръжен съд. Тези последващи процесуални действия не са предмет на контрол в настоящото производство, в което следва да се разреши само спорът за подсъдност между общите и административните съдилища. Ето защо делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Софийския градски съд. След това този съд трябва да прецени дали са налице основания за отвод на всички съдии, или е необходимо делото да бъде изпратено на друг съд от системата на общите съдилища. Воден от горното, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд