Определение № 1112 от 09.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 875/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от етажните собственици на сграда - блок „***“, с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място], м. „Ю.“, представлявани от адв. И. А., упълномощена от управителя на етажната собственост А. С., срещу решение № 1008 от 26. 11. 2024 г. по в. гр. д. № 1617/2024 г. по описа на ОС – Бургас, 3 въззивен гр. състав, потвърждаващо решение № 84 от 14. 03. 2024 г. по гр. д. № 1223/2022 г. по описа на РС – Несебър, с което е уважен предявеният от „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД срещу етажните собственици иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, вр. чл. 26 ЗЗД, като са прогласени за нищожни всички решения, взети на 3. 10. 2022 г., от общото събрание на етажните собственици. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като извърши проверка за допустимост на подадената касационна жалба, прие следното: Касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като е подадена срещу въззивно решение, неподлежащо на касационно обжалване. Делото има за предмет предявен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, а съгласно цитираната по-горе разпоредба не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по искове по чл. 40 ЗУЕС. Във връзка с правната квалификация на иска следва да се посочи, че защитата срещу решенията, взети на общо събрание на етажните собственици, се осъществява само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС и в предвидения в цитираната разпоредба срок, независимо от вида и тежестта на порока – включително и тогава, когато порокът води до нищожност на решението, както и независимо от основанията за нищожност. Контролът е само съдебен и е ограничен със срок, като съдът е оправомощен да извършва проверка и за валидност на решенията. Това е така, защото решенията на общото събрание на етажната собственост не представляват правни сделки и защитата срещу тях е уредена в специални закони (ЗУЕС, ЗС), независимо от вида и тежестта на пороците. Защитата с иск по чл. 26 ЗЗД, която е безсрочна и на която може да се позове всяко заинтересовано лице, е неприложима за решенията на общото събрание на етажните собственици, независимо от основанието за нищожност. В този смисъл са определение № 1826 от 12. 04. 2024 г. по ч. гр. д. № 1024/2024 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 6 от 13. 01. 2022 г. по гр. д. № 2943/2021 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 157 от 25. 09. 2020 г. по ч. гр. д. № 2621/2020 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 39 от 19. 02. 2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 70 от 13. 02. 2020 г. по гр. д. № 2992/2019 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 266 от 27. 05. 2019 г. по гр. д. № 4371/2018 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 75 от 11. 04. 2022 г. по ч. гр. д. № 1009/2022 г. на ВКС, 2 г.о. и др. Няма основание да се приеме, че решенията по чл. 40 ЗУЕС подлежат на касационен контрол в случаите, при които заявената в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС порочност на решението на общото събрание се изразява в неговата нищожност и се основава на противоречие с императивната разпоредба на чл. 2 ЗУЕС, каквато е настоящата хипотеза. Правното основание на тези искове също е по чл. 40 ЗУЕС, а редакцията на нормата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК: „решенията по въззивни дела по …искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост…“ не дава основание за извод в обратен смисъл – същата е ясна и не предвижда изключения, а разширителното й тълкуване е недопустимо. Като подадена срещу неподлежащо на касационен контрол въззивно решение, касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение