Определение № 898 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 900/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. А. против решение №15/11.01.2010 г., постановено по гр.д.№ 821/2009 г. от Окръжен съд – София. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да приеме, че делбата на недвижимия имот следва да се допусне при посочените в решението квоти – 1/6 ид.ч. за ищеца И. А. и 5/6 ид.ч. за ответника Г. А., въззивния съд е зачел силата на пресъдено нещо, предвид влязлото в сила решение на Районен съд – С., постановено по гр.д.№147/1999 година, с което по спор между същите страни, на ответника Г. К. А. е признато правото на собственост върху спорния имот до размер на посочените по-горе 5/6 ид.ч. от него. В делбеното производство, във фазата по допускането на делбата, искане за намаляване на завещателни разпоредби от страна на ищеца, касатор в настоящото производство, не е правено. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, жалбоподателят сочи противоречиво разрешаване от страна на въззивния съд на въпроса при определяне на квотите в съсобствеността, предвид накърняването на запазената част на ищеца със завещателните разпоредби на общия наследодател. По този въпрос се представят съдебни решения, с които според жалбоподателя се дава друго разрешение на поставения правен въпрос – основание за допускане до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, на която, макар изрично да не е посочено от жалбоподателя, очевидно се позовава. Материалноправния или процесуалноправния въпрос, който се поставя от жалбоподателя, на първо място, следва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело и да е включен в предмета на спора, чрез основанието на иска и неговия петитум и по този начин да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Видно от настоящото дело, искане за намаляване на завещателни разпоредби от страна на ищеца не е правено в хода на делбения процес, съдът не е формирал воля по основателността на подобно искане от ищеца и не се е произнесъл с диспозитив или с мотивите си по отношение на намаляване на завещателни разпоредби, нито е дължал подобно произнасяне, предвид диспозитивното начало в гражданския процес. Предвид гореизложеното, поставения от касатора правен въпрос е неотносим към така очертания от страните в делбения процес спор и не може да бъде предмет на обсъждане, като касационно основание по чл.280 от ГПК, обосноваващо допустимостта на касационното обжалване. Поставения правен въпрос и соченото съдебно практика са неотносими към спора и само на това основание решението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия