Определение № 2940 от 12.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1205/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв. Д. М. от АК- Добрич касационна жалба на ответника „А. Грейн“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 347/05.12.2023г. по възз.гр.д.№ 646/2023г. на ОС – Добрич, в частите, с които е потвърдено решение № 260009/26.06.2023г. по гр.д.№ 3693/2019г. на РС - Добрич за осъждането му да заплати на [община] наемно възнаграждение за стопанската 2017г.-2018г. по договор от 25.08.2014г. за наем на нива с площ от 50 дка и нива с площ от 120 дка, находящи се в землището на [населено място], в размер на 22 855.76лв., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2019г., заедно с обезщетение за забава в размер на 2241.14лв., и са присъдени разноски. В касационната жалба се оспорва изводът за недоказаност на твърденията, че и двата наети имота са били частично негодни за агротехнически мероприятия през стопанската 2017/2018г. в резултат от наводняване при аварийно изпускане на язовира и/или в резултат на разлив на вода от язовира през изградения отводнителен канал в имот № 000026. Касаторът поддържа, че този извод на съда е неверен, неточен и постановен при непълнота на доказателствата по делото, тъй като при постановяване на решението не са взети предвид установените от вещото лице факти, че от 80 дка от общата площ на двата имота от 170 дка не са се обработвали през стопанската 2017/2018г. Според касатора въззивният съд е отказал неправилно да допусне нова експертиза по въпроса каква част от имотите е била годна за земеделска обработка за всяка една от стопанските години по времедействието на договора. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за връщане на делото за ново разглеждане с указания за събиране на нови доказателства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следния въпрос: Може ли съдът след като е установил, че вещото лице по назначената експертиза не може да отговори на зададените му въпроси, да откаже назначаването на нова експертиза от друго вещо лице и по този начин да постанови решение при непълнота на доказателствата, без да се мотивира в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата? Не е постъпил в срок писмен отговор от [община]. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното: По делото е установено и не е спорно, че въз основа на сключения между страните по делото договор от 25.08.2014г. между тях е възникнало наемно правоотношение за временното ползване на два общински земеделски имота в землището на [населено място] – имот № 00025 с площ от 50 дка и имот № 00026 с площ от 120 дка, за срок от 4 стопански години до 01.10.2018г., срещу заплащане на годишен наем в размер на 31 128лв., платим не по-късно от 1 октомври на предходната година. Установено е и не е спорно, че ответникът е заплатил дължимата годишна наемна цена за първите 3 стопански години от срока на договора, а за последната, четвъртата стопанска година, дължимото възнаграждение е заплатено частично, на части и със забава, като в периода 02.-24.10.2018г. ответникът е заплатил сума в общ размер на 10 000лв. от общо дължимата 31 128лв. С протокол от 16.05.2016г. на назначената комисия със заповед от 03.05.2016г. на Кмета на [община] комисия е констатирано частично наводняване на общински имоти№ 25 и № 26 в землището на [населено място], като ок.30 дка от наводнените площи не могат да бъдат използвани за земеделска дейност. Спорът между страните е във връзка с релевираното от ответника в ОИМ възражение за наличие на договорно неизпълнение на задължението на общината по чл.4 от договора да предаде наетите имоти в състояние, което отговаря на ползването им, и да осигури спокойното и безпрепятствено ползване, конкретно във връзка с твърденията на ответника, че пред първата и втората стопанска години от действието на договора наетите имоти са били наводнени при аварийно изпускане на водите на близкия язовир, а през 2016г. през имота с площ от 120 дка е бил прокопан отводнителен канал, който не само отнел от имота площ от 20 дка, но и двата имоти станали негодни за ползване, като през срока на договора ответникът реално ползвал 100 вместо 170 дка. Ищецът е оттеглил част от исковата претенция - за сумата 1480.80лв., съответстваща според него на наемната цена на 8 дка от имота с площ от 120 дка, заети от прокопания канал, и за сумата 168.56лв., обезщетение за забавеното заплащане на тази сума и производството в тази част е прекратено. Предявените от ответника насрещни претенции за обезщетения от договорното неизпълнение на задължението на общината по чл.4 от договора за четирите стопански години по времедействието на договора не са приети за съвместно разглеждане, производството по тях е прекратено и същите са изпратени по подсъдност на ОС - Добрич. Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответника срещу първоинстанционното решение, с което е изцяло уважен предявеният против него иск на договорно основание за наемната цена за четвъртата стопанска година от действието на договора. Във въззивната жалба е релевирано оплакване, че не е взето предвид заключението на вещото лице по делото и установените от него според ответника факти, че за стопанската 2017/2018г. 80 дка от общата площ на наетите имоти не се ползват. В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е поискал допускане на експертиза по въпроса каква част от имотите е била годна за земеделска обработка - само през стопанската 2017/2018г. Това искане е оставено без уважение от въззивния съд, приемайки, че не е налице непълнота на доказателствата, като се е позовал на посоченото в заключението на вещото лице по делото, че не може да се даде заключение назад във времето реално каква площ от наетите имоти не е била годна за обработка. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав е споделил извода, че е недоказано ответникът да е бил възпрепятстван или поне затруднен да ползва в цялост наетите площи по посочените от него причини. Въз основа на заключението на вещото лице решаващият състав е установил, че при извършения от вещото лице оглед на 16.09.2020г. и двата имота са били засяти с царевица, пожъната в единия имот, а, на база данни от ортоизображения, ответникът е заявявал наетите имоти в кампаниите за директни плащания, както следва: за стопанската 2015/2016г. имот № 25 като угар, а имот № 26 изцяло като угар, за стопанската 2015/2016г. – 31.5 дка като угар и 86.2 дка слънчоглед, за стопанската 2016/2017г. -28.6 дка пшеница и 65 дка пшеница и за 2017/2018г. имот № 25 е заявен като угар, а имот № 26 – 71.5 дка слънчоглед. Обсъждайки показанията на двете групи свидетели въззивният съд е приел, че в тях липсват данни за конкретното състояние на имотите през четвъртата стопанска година, които да кореспондират с твърденията на ответника за частична негодност за обработване на имотите по причина на наводняването им. Съставът на въззивния съд е ценил показанията на св.Метиш при условията на чл.172 ГПК, предвид трудовоправните отношения му с ответника и наличието на съдебен спор между свидетеля и ищеца. Ето защо не са кредитирани показанията на този свидетел, че ответникът е обработвал само 2/3 от наетата площ, поради наводняването. Въззивният съд се е позовал и на легалната дефиниция на „земя, оставена под угар“ в § 1, т.3 от Наредба № 2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, а именно, че „земя, под угар“ е обработваема земя, която не е заета със земеделска култура. Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по поставените от ответника въпроси произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите не са от значение за крайния изход на делото, тъй като не съответстват на приетото от въззивния съд. Обсъждайки заключението на в.л.М.К. пред първоинстанционния съд, въззивният състав не е констатирал, че вещото лице не може да даде отговор на поставените задачи или, че заключението не е годно. Изводът за недоказаност на възражението на ответника за негодност на ползването на имотите по посочените от него причини се основава на преценката от въззивния съд на всички доказателства по делото. Правилността на направените изводи е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство. Поради липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не се налага обсъждане на въведената допълнителна предпоставки. Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване. При този изход на делото на касатора са недължими разноски. Разноски на ответната община не се присъждат, тъй като няма данни такива да са извършени. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: