Определение № 362 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2584/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3214/27.05.2020 година, подадена от „Национална електрическа компания“ ЕАД [населено място] („НЕК“ ЕАД [населено място]) и касационна жалба с вх. № 3353/01.06.2020 година, подадена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] („ЕСО“ ЕАД [населено място]), срещу решение № 13/14.02.2020 година на Апелативен съд Пловдив, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 441/2019 година. С въззивното решение на Апелативен съд Пловдив е потвърдено първоинстанционното решение № 673/23.05.2019 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 2628/2015 година, с което „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] са осъдени, на основание чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да заплатят солидарно на Н. И. К., в качеството му на ЕТ „НИК-60 Н. К.“ [населено място] сумата от 431 370.34 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от допуснато незаконосъобразно спадане на водния стълб в язовир „Кричим“ на 02.10.2010 година, на 03.10.2010 година и на 04.10.2010 година, довело до смъртта на 3 736 867 броя риби, както следва: от грамажна група 2 гр.-4450.00 кг., общо 2 225 000 бр. х 0.092 лева за брой=204 700.00 лева; от грамажна група 4 гр.-3810.00 кг., общо 952 500 бр. х 0.115 лева за брой=109 537.50 лева; от грамажна група 7 гр.–2680.00 кг., общо 382 857 бр. х 0.134 лева за бр.=51 302.84 лева; от грамажна група 12 гр.–1320.00 кг. общо 110 000 бр. х 12.00 лева за кг.=15 840.00 лева; от грамажна група 30 гр.-1020.00 кг., общо 34 000 бр. х 14.50 лева за кг.=14 790.00 лева; от грамажна група 60 гр.–910 кг., общо 15 166 бр. х 10.00 лева за кг.=9100.00 лева; от грамажна група 100 гр.–850 кг., общо 8500 бр. х 10.00 лева за кг.=8500.00 лева; от грамажна група 160 гр.–730 кг., общо 4562 бр. х 10.00 лв. за кг.=7300.00 лева; от грамажна група 220 гр. – 620 кг., общо 2818 бр. х 10.00 лева за кг.=6200.00 лева и от грамажна група 280 гр. – 410 кг. общо 1464 бр. х 10.00 лева за кг=4100.00 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2012 година до окончателното плащане. В касационната си жалба „НЕК“ ЕАД [населено място] излага съображения за това, че решението на Апелативен съд Пловдив е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. С оглед на това е поискано въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът по чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК „НЕК“ ЕАД [населено място] сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 от ГПК. В касационната си жалба „ЕСО“ ЕАД [населено място] излага съображения за това, че решението на Апелативен съд Пловдив е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. С оглед на това е поискано въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът по чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК „ЕСО“ ЕАД [населено място] сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ГПК. Ответникът по касационните жалби Н. И. К., в качеството му на ЕТ „НИК-60 Н. К.“ [населено място] е подал отговори на същите с вх. № 4621/06.07.2020 година и с вх. № 6174/13.08.2020 година, с които е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 13/14.02.2020 година на Апелативен съд Пловдив, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 441/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбите са оспорени като неоснователни и е поискано оставянето им без уважение като се потвърди атакуваното с тях решение. „НЕК“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 24.02.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 3214/27.05.2020 година, като е подадена по пощата на 22.05.2020 година. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. „ЕСО“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 04.03.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 3353/01.06.2020 година, като е подадена по пощата на 29.05.2020 година. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Апелативен съд Пловдив е посочил, че производството пред първоинстанционния съд било образувано по предявени от Н. И. К., в качеството му на ЕТ „НИК-60 Н. К.“ [населено място] искове за ангажиране на солидарната отговорност на „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на причинените му вследствие на виновни действия и бездействия на длъжностни лица при ответниците имуществени вреди-претърпени загуби-представляващи пазарната стойност на негова продукция-3 736 867 броя риба, подробно описана, погинала в периода от 02.10.2010 година до 04.02.2010 година, поради незаконосъобразно намаляване на водното ниво (под кота 392.00 метра) на язовир „Кричим“, в част от акваториума на който било рибното му стопанство. По делото било установено, че в периода септември-октомври 2010 година Н. И. К., в качеството му на ЕТ „НИК-60 Н. К.“ [населено място] бил регистриран по чл. 25 от ЗРАК и бил вписан в регистъра на ИАРА на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми в обект „Садково рибовъдство“ в язовир „Кричим“. За дейността си по риборазвъждане К. притежавал разрешително от 17.11.2008 година за ползване на воден обект-акваторията на язовир „Въча“-което ползване също било за осъществяването от него дейност-аквакултури и свързаните с тях дейности. Като част от създаденото и стопанисвано от него рибовъдно предприятие К. бил монтирал на определеното в разрешителното място в акваториума на язовир „Кричим“ садкова инсталация, в която по специално утвърдена технология в отделните садки отглеждал и угоявал към октомври 2010 година американска дъгова пъстърва от посочените грамажни групи с цел реализация на пазара. Язовир „Кричим“ бил включен в Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ като един от значимите и комплексни язовири-публична държавна собственост. Водата му се използвала както за питейни нужди на населението и напояване, така и за осъществяване на различни видове дейности, сред които и за производство на електроенергия и за извършваната от К. дейност по развъждане и отглеждане на риба. Този язовир и язовир „Въча“ били части от каскадата „Доспат-Въча“ и между двата съществувала обемна зависимост, като при изпускането на водата от втория се покачвало нивото на първия, при условие, че няма източване, а нивото на първия се понижавало при изпускане на вода от него чрез изпускателите му. За месец октомври 2010 година „НЕК“ ЕАД [населено място] имало специални права на водоползване/водовземане от двата язовира. В одобрения месечен график за октомври 2010 година било посочено, че във връзка с предварително заявени от „НЕК“ ЕАД [населено място] ремонтни дейности нивото на водата в язовир „Кричим“ следвало да е на кота 392.00 метра-7 870 милиона м 3 вода. В тази връзка било извършвано изпускането на количества вода от язовира, при което обаче нивото му било спаднало под определената кота, като на 02.10.2010 година то било 390.20 метра, на 03.10.2010 година-389.95 метра, на 04.10.2010 година-390.72 метра и на 05.10.2010 година-391.23 метра. Н. И. К. твърдял, че поради понижаване на котата под 392 метра била настъпила масова смъртност на отглежданата от него риба, тъй като котата 392.00 метра била санитарния минимум, под който настъпвало драстично нарушение на биологичните показатели на микросредата й. Смъртността била установена на 03.10.2010 година. Възстановяването от страна на „НЕК“ ЕАД [населено място] на водния стълб на язовира до 392.00 метра чрез вливане на вода след тази дата се било оказало закъсняло. Поради пониженото още от 02.10.2010 година ниво започналите биологични процеси, довели до измирането на рибата вече били необратими. В констативен протокол № 1644/04.102010 година на комисия на ИАРА, след извършен оглед на място, било констатирано силно спадане на водата в садковото стопанство на К., във всички садки на стопанството имало висока смъртност на риба американска дъгова пъстърва, наблюдавало се силно замътване на водата, взети били проби за изследване на водата от референтна лаборатория на ИАОС-гр. Пловдив, взети били за изследване проби от мъртвата риба и фуража. Представени били протоколите за изпитване на взетите проби от пъстървата, според които в тях не се установявали патогенни организми и вирусни агенти, а причината за смъртността била асфикция (задушаване) на рибата поради частичното източване на водоема. Според представените протоколи за изпитване на взетите от фуража за рибите проби нямало отклонения в състава му. Според протоколите за изпитване на повърхностните води на язовира в понтоните на рибарника на Н. И. К., взети на 04.10.2010 година, в същите било налице значително намаляване на биохимичната и химична потребност на рибата от кислород. Според заключенията на САТОЕ, причината за смъртността на рибата било намаленото количество кислород във водата поради източването на язовира, което било довело и до замътването й и затлачване хрилете на рибата, особено силно при по малките грамажни групи. Посочена била средната пазарна стойност на погиналото количество риба-обща стойност и разбита по грамажни групи. Същата била в размер на цената на иска-след увеличението й по размер в съдебното заседание на 30.01.2019 година. Относно количеството на погиналата риба от К. били представени инвентаризационен опис-3 736 867 броя риби и акт за бракуването й, както и потвърдителни бележки от Екарисаж [населено място] за предадена им на 04.10.2010 година и на 07.10.2010 година от К. за изгаряне мъртва риба от 8500.00 кг на първата дата и 8300.00 кг. на втората, общо 16 800.00 кг. От заключението на съдебно-икономическата експертиза било установено че в счетоводството на Н. И. К. по дебита на сметка 609 „Други разходи“ и по кредита на „сметка 311 млади животни за угояване-риба/пъстърва“ бил осчетоводен акт за брак от 05.10.2010 година, като по счетоводни данни стоката била със счетоводна себестойност 216 340.76 лева, посочена и по грамажни групи. В счетоводството на К. за 2010 година били осчетоводени и фактури за доставка на зарибителски материал с посочени доставчици. Съставени били инвентаризационен опис и сравнителна ведомост по вид грамажни групи към дата 4.10.2010 година, както и акт за брак от 5.10.2010 година. В сравнителната ведомост била извършена съпоставка между намереното при извършената инвентаризация количество пъстърва по грамажни групи (396 221.00 кг.) и заприходеното количество по счетоводни данни (413 021.00 кг.), като била установена разлика-липса, от 16 800.00 кг. -предаденото в Екарисаж [населено място] количество мъртва риба. Разпитани били свидетели, които били преки очевидци на факта на смъртта на процесната риба, погинала вследствие спадане нивото на язовир „Кричим“, като същите били участвали и в изваждането й от водите, описването, събирането й в чували за транспортиране в Екарисаж гр. варна. От показанията на свидетел се установявало че Н. И. К., узнавайки за намаляване на нивото на язовира на кота 392.00 метра бил положил дължимата грижа, като преди източването на водата с цел достигането на тази кота бил пренаредил и преместил садките на по дълбоките места-дъното на язовира било конус, но при рязкото намаляване на нивото под 392.00 метра вече не е било технологично възможно да се направи каквото и да било за да се предотврати измирането-настъпило и развило се в рамките на до две денонощия, и конкретно отново да бъде предприето преместване на садките след пренареждане. Съставът на Апелативен съд Пловдив е посочил, че задълженията на водоползвателите, сред които било и „НЕК“ ЕАД [населено място] били нормативно регулирани и сред тях било и задължението по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ-да поддържат необходимото количество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителното (част от което били и годишните и месечните графици на МОСВ-чл. 53, ал. 1 от ЗВ), како и задължението по т. 4 на чл. 48 от ЗВ-да не допускан нарушаване на обществени интереси и придобити права, в т. ч. правата за извършване на стопански риболов и други рибностопански дейности при условията и по реда на ЗРА. Неоснователен бил довода на „НЕК“ ЕАД [населено място], че нямало нормативно вменени задължения за качеството на водата в язовира, тъй като в процесния случай то действало не като ползвател на воден обект, а осъществявало дейност по водовземане. Водоползването включвало и водовземане съгласно легалната му дефиниция, дадена с § 1, т. 80 от ДРЗВ. Неоснователен бил и довода, че не било извършило нарушение на чл. 48, ал. ,1 т. 4 от ЗВ, тъй като Н. И. К. нямал придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ. Действително така посочената разпоредба визирала като такива права на водовземане и ползване, за които били издадени разрешителни и които се упражнявали по силата на ЗВ. Задълженията на „НЕК“ ЕАД [населено място] по чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗВ били не само досежно придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ, а и по отношение на права за извършване на рибностопански дейности, разрешени по ЗРА-каквито Н. И. К. било безспорно установено, че притежава. Без значение за отговорността на „НЕК“ ЕАД [населено място] във връзка с тези задължения бил довода че ЗРА не предвиждал минимално допустима кота-защитно ниво, под което да не може да се слиза във връзка с извършваните дейности по ЗРА. Отговорността на „НЕК“ ЕАД [населено място] в случая се търсела не за понижаване нивото под нормативно установена кота по ЗРА, а на нормативно установената такава по ЗВ съгласно графика на МОСВ по чл. 53 ал. 1 от ЗВ, съставляващ неразделна част от разрешителното на дружеството и доколкото по делото било установено че тази кота от 392.00 метра било минимално допустимото защитно ниво за нормалното функциониране и на рибното стопанство на Н. И. К. в язовира и тя била понижена вследствие неправомерни действия на длъжностните лица на „НЕК“ ЕАД [населено място]. „ЕСО“ ЕАД [населено място] като осъществяващо дейност по управление на електроенергийната система на територията на Република България имало нормативно установени задължения, сред които и тези по Наредба № РД-16 -57/28.01.2008 година за дейността на операторите на електроенергийната система-чрез свои длъжностни лица в ЦДУ и съответните ТДУ да координира и определя графиците за ремонт на електрическите централи-чл. 15, т. 5 от Наредбата, да изготвя и управлява оперативните баланси на водните запаси на комплексните язовири-т. 6 на чл. 15 и да контролира и отчита графика за разходи на вода от комплексните язовири във връзка с производството електроенергия от ВЕЦ-чл. 22, т. 3 от Наредбата. Ремонтът на „НЕК“ ЕАД [населено място] на решетката на водовземната кула на язовир „Кричим“ бил съгласуван с „ЕСО“ ЕАД [населено място] и в тази насока от него чрез ЦДУ били предвиждани действия относно водоподаването в язовира във връзка с координирането и контрола на водното ниво по повод ремонта и за периода на извършването му. С оглед това следвало да се приеме че длъжностни лица на „ЕСО“ ЕАД [населено място] имали горепосочените нормативни задължения по координиране и контрол на водното ниво в язовир „Кричим“ за процесния период макар в същия период и конкретно преди и към датата на деликта ВЕЦ да не били работили и произвеждали електроенергия, както и длъжностни лица на „ЕСО“ ЕАД [населено място] да не били осъществявали дейност по изпускане на вода от язовира. В случая било безспорно установено че месечния график на МОСВ за октомври 2010 година предвиждал водния обем на язовир „Кричим“ да е на кота 392.00 метра-във връзка с възложен от „НЕК“ ЕАД [населено място] ремонт на решетката на водовземната кула на ВЕЦ „Кричим“-стопанисвана от „НЕК“ ЕАД [населено място], с оглед което от длъжностните лица на дружеството в края на септември 2010 година било започнало изпускането на вода за понижаване нивото на язовира до установеното в графика. Нямало спор също така че изпуснатото количество било в повече, вследствие което в периода от 02.10.2010 година до 04.10.2010 година водното ниво на язовира било достигнало кота под разрешената 392.00 метра, като на 02.10.2010 година тя била 390.00 метра, а на 03.10.2010 година и под 390.00 метра-389.90 метра, в който смисъл бил съставения протокол от 04.10.2010 година, в който било посочено че незабавно след констатиране на горното били предприети мерки за възстановяване на водното ниво до разрешените 392.00 метра, необходимо за функционирането на рибовъдното стопанство на К.. Въпреки така предприетите от ответниците и в частност от „НЕК“ ЕАД [населено място] действия за възстановяване водното ниво на язовира до разрешената кота 392.00 метра-чрез вливане на допълнителни количества вода в язовира, на датите 02. 10.2010 година и 03.10.2010 година, а също и на 04.10.2010 година котата не била достигната. Неоснователни са възраженията на „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] че 392.00 метра била само максимално установената кота, но не и минималната, поради което нарушение се явявало само нейното надвишаване, но не и понижаването й, както и че котата 392.00 метра не следвало да бъде поддържана постоянно (ежедневно) в рамките на месеца. Подобен извод не следвал от одобрения от МОСВ месечен график за октомври 2010 година. Напротив-в същия изрично се сочело източването на язовир „Кричим“ да е до кота 392.00 метра. В противовес на това възражение било и отразеното от „НЕК“ ЕАД [населено място] в писмото му до Н. И. К. от 11.10.2010 година, в което се заявявало че за кратко време в началото на октомври 2010 година нивото на язовира било понижено под установената с графика кота и в тази връзка незабавно бил създаден антикризисен щаб и организация за повишаването й до това ниво. Затова нивото на язовир „Кричим“ за процесния период било императивно установено като минимално и максимално такова с месечния график на МОСВ за октомври 2010 година-който бил част от разрешителното на „НЕК“ ЕАД [населено място], съгласуван бил с него и с „ЕСО“ ЕАД [населено място] и било задължително за тях, и това водно ниво трябвало да бъде постоянно в рамките на месеца. С оглед това въззивният съд не се споделял казаното от вещото лице З. в заключението му и в съдебното заседание на 18.10.2018 година-на което се позовавало „НЕК“ ЕАД [населено място], че във връзка с изпускането на водата от язовира в началото на октомври 2010 година дружеството не било допуснало нарушения, тъй като котата била само максимално фиксирана, не било имало фиксирана стойност за понижение и затова правилно минимална стойност не била заложена в техническото задание за извършване на ремонта. Още повече че както и вещото лице заявявало в същото заседание-а и в заключението си, котата от 392.00 метра била санитарния минимум на язовира, т. нар. мъртъв обем. С оглед това понижаването на котата на язовир „Кричим“ под нормативно установената от 392.00 метра вследствие осъществени при съпричиняване действия на длъжностните лица на „НЕК“ ЕАД [населено място] в нарушение на чл. чл. 48, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ и бездействия на длъжностни лица на „ЕСО“ ЕАД [населено място] в нарушение на чл. чл. 15, т. 5 и т. 6, чл. 22 т. 3 от Наредба № РД-16-57/28.01.2008 година на МИЕ за дейността на операторите на електроенергийната система съставлявало неправомерно тяхно поведение, което било основание за ангажиране на деликтната им отговорност ако от него бил произтекъл вредоносен резултат. Вредоносен резултат в пряка причинна връзка с поведението на „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] по делото бил установен при проведено от Н. И. К. пълно и главно доказване. Според съставения от комисия на ИАРА протокол № 1644/4.10.2010 година било констатирано силно спадане нивото на водата в садковото стопанство на Н. И. К., замътяване на водата и висока смъртност на риба (американска дъгова пъстърва) във всички садки. След изследване в референтна лаборатория на ИАОС-гр. Пловдив на взетите от комисията проби от водата в стопанството на К., от мъртвата риба в същото и от фуража, с която тя била захранвана, било установено че единствената причина за смъртта била асфикция поради замътване на водата вследствие понижаване на водното ниво на язовира. Вследствие замътването хрилете на рибите били затлачени с механични частични, поради което те се били задушили. В този смисъл и заключението на вещото лице Н., от което се установявало още, че садковото стопанство на Н. И. К. притежавало нужния капацитет за посочените в исковата молба вид и количество риба, тя била отглеждана въз основа на разписана технология, която била спазвана, риба в малките грамажни групи (от 2.00 гр. до 7.00 гр./ можело да се отглежда в мрежести садки, локализирани в язовир и конкретно в язовир „Кричим“, определения за К. лимит за отглеждане на риба в язовир „Кричим“ не е бил надвишен-напротив производството му било по малко от капацитета, броя на садките и гъстотата на рибата в тях бил в технологично установената норма. Протоколът на комисията на ИАРА бил съставен от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност и в рамките на дадените им закона правомощия-чл. 54, ал. 1, т. 13 от ЗРА за нарушение в случая по чл. 44в от ЗРА. Неоснователно било възражението че разпоредбата на чл. 44в от ЗРА визирала компетентност на комисията само досежно нарушения на водното ниво във връзка с естествено размножаващите се риби. Следователно протоколът се ползвал с материална доказателствена сила досежно установените с него факти и обстоятелства и били неоснователни възраженията на „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] в противна насока. Вещото лице Н. притежавала необходимата компетентност и заключението й следвало да бъде кредитирано. Следвало да се отбележи че сам по себе си факта на несъгласие и оспорване от „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] на установените от тези писмени и гласни доказателства факти и обстоятелства не било основание за некредитирането им при липса на ангажирани по делото доказателства в противна насока. Неоснователно било възражението че съгласно Наредба № 37/10.01.2008 година за ползване на язовирите-държавна собственост, рибното стопанство на Н. И. К. не било следвало да съществува в язовир „Кричим“, тъй като същият в рибно стопанско отношение бил с предназначение за ползване-любителски риболов. Действително съгласно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата язовир „Кричим“ бил с така твърдяното предназначение, но съгласно чл. 2, ал. 2 от същата в язовирите-държавна собственост, определени само за любителски риболов можели да бъдат определяни зони за аквакултури, в които зони-съгласно ал. 3 на чл. 2, отглеждането на риба се допускало само в мрежести садки. Всички тези изисквания били налице за Н. И. К. и били спазени от него. Обемът на вредите-вид, количество и грамаж на погиналата риба, както и стойността й също бил несъмнено установен по делото. В тази насока се кредитирали показанията на разпитаните по делото свидетели, съставените инвентаризационни описи и акт за брак на мъртвата риба–надлежно осчетоводени при Н. И. К. съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, представените бележки за предадена и приета от Екарисаж [населено място] за изгаряне мъртва риба. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установявало още че така погиналата риба била в счетоводно отношение документално обоснована от записванията в счетоводството на Н. И. К.. В тази насока са и данните от заключението на вещото лице Н.. От К. били представени по делото и фактури за закупуване на зарибителен материал и фуражи. Вещото лице Ш. притежавало необходимата квалификация, а възраженията на „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] в противна насока са неоснователни. Пазарната стойност била на база заключението на САТОЕ в оценителната му част, което също се ползвало с необходимата компетентност. Действително акта за брак и инвентаризационния опис били частни свидетелстващи документи, но отразеното в тях се подкрепяло от представени от Екарисаж [населено място] приемни бележки за предаденото им за изгаряне от Н. И. К. към същия релевантен момент количество мъртва риба, както и от другите ангажирани в тази насока доказателства. От съвкупната преценка на всички доказателства се налагал извод за проведено пълно и главно доказване на вида, количеството и грамажа на погиналата риба. В тази връзка напълно голословно се явява твърдението на „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] че по делото не било установено умрялата риба да е била извадена от язовир „Кричим“. То не се подкрепяло от доказателства по делото и изобщо по делото липсвали ангажирани от „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място]–при лежаща върху тях доказателствена тежест, доказателства вредите да са били настъпили по различен от твърдения и установен по делото начин. Както се посочвало че сам по себе си факта на несъгласие и оспорване от „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] установените от писмените и гласни доказателства факти и обстоятелства не бил основание за некредитирането им при липса на доказателства в противна насока. Нямало основание показанията на свидетелите да не се кредитират, те били очевидци на смъртта на рибата, нейното изваждане от садките, описването й и предаването за изгаряне. По-късния разпит на един от свидетелите спрямо другите трима свидетели не бил съществено процесуално нарушение. Абсолютна забрана някой от свидетелите да бъде разпитан след останалите нямало, а и в случая неговите показания не били в противоречие с тези на вече разпитаните, както и с установеното от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства. Не било допуснато процесуално нарушение и във връзка с представянето и приемането на фактурите и другите първични счетоводни документи. Допуснатото от съда увеличаване на исковете по размер в съдебното заседание на 30.01.2019 година също не било в противоречие с процесуалните правила. В това съдебно заседание „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] били участвали и били взели становище по увеличението, при което за съда нямало процесуално задължение на това основание да отлага делото за следващо заседание, в което да допусне увеличението. Дължимото обезщетение било съизмеримо с пазарната стойност на погиналата продукция, а не със счетоводната себестойност-включваща само направените за производството й разходи. Освен тона въззивният съд е приел за неоснователни възраженията за съпричиняване от страна на Н. И. К.. Не се установявали негови действия или бездействия, допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Не било необходимо за възникване на отговорността на „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] те да са знаели за осъществяваната от него дейност и след като той не ги бил уведомил за необходимото за нея оптималното водно ниво бил допринесъл за настъпването на вредите. Отговорността на „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] била във връзка с нормативно определени техни задължения за действия и/или бездействия във връзка с поддържането на нивото от 392.00 метра-без значение дали са били наясно с всички или само с част от осъществяваните от трети лица дейности в язовира. Ако не били нарушили тази кота то вредоносния резултат за Н. И. К. не би бил настъпил, поради което и напълно неоснователно било поддържаното че той следвало да упражни правото си по чл. 53, ал. 7 от ЗВ да поиска от МОСВ изменение на графика за октомври 2010 година. Вредите му не били от установеното с този график ниво, а от неговото неспазване от „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място]. В тази връзка и доколкото неспазването на котата не било наложено от необходимост за защита на обществен интерес, нито от аварийно събитие (осъществявания от „НЕК“ ЕАД [населено място] ремонт бил планов) не било налице освобождаващо, нито намаляващо отговорността на „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] основание във връзка с възражението им че дейността на Н. И. К. не била сред горепосочените приоритети. Неоснователни с оглед събраните по делото доказателства и конкретно заключението на вещото лице Н. били и възраженията им че язовир „Кричим“ не бил подходящ за отглеждания от К. вид риба при съответната за нея технология. Неоснователни били и възраженията за неположена от К. дължима грижа на добър стопанин за опазването й при понижаваното на водното ниво. Безспорно било установено че то било внезапно и рязко, биологичните процеси довели до смъртта се били развили в рамките на часове и са били необратими, като и самата смърт била факт още на 03.10.2010 година-в рамките на едно денонощие. Така технологично не било имало време за реакция и конкретно за пренареждане и преместване на садките в по дълбока част на язовира. В тази насока следвало да се отбележи, че било основателно и възражението на Н. И. К. че дейността си той осъществявал само в точно определена в разрешителното му част от акваторията на язовира и не било възможно да ситуира садки извън нея. Не било основание за освобождаване, нито за намаляване отговорността на „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] и възведеното от тях в насока че технологично изпускателите на язовир К. не били пригодни да работят на дозиращ режим. Накрая, но не по важност, съставът на Апелативен съд Пловдив е приел, че предявеният иск бил допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК влязлото в сила съдебно решение формирало сила на пресъдено нещо само между същите страни, за същото искане и на същото основание. В случая искането, предмет на настоящото дело било различно от искането, разгледано по приключилото преди това исково производство. Неоснователни били доводите че след като иска по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи бил отхвърлен бил недопустим на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК и иска за претърпени вреди-преките загуби, от същия деликт, тъй като се касаело за един и същ вид вреди-имуществени. Действително и пропуснатите ползи и преките загуби били все имуществените вреди, но те били различен вид такива и отхвърлянето на иск за пропуснати ползи-неосъществено увеличаване на имуществото на пострадалия, не преклудирало правото на пострадалия да търси претърпените преки загуби-стойността на погиналото имущество, нито било задължително и двете претенции да са предявени в рамките на един и същ процес-както неправилно считали „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място]. Спирането на производството на основание чл. 229 от ГПК било постановено в закрито съдебно заседание, по искане на Н. И. К. и преди даване ход на исковата му молба. С оглед което и преписи от него не били връчени на „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] и не били нарушени техни процесуални права-свързани с процесуалната възможност да го обжалват. Дори и да се приемело противното то евентуално такова нарушение от страна на съда не било съществено, тъй като не се отразявало на извода за допустимост на исковете. Липсата на хипотеза на чл. 299, ал. 1 във връзка чл. 298, ал. 1 от ГПК водела до неоснователност и на доводите за процесуални нарушения, осигурили на Н. И. К. „ двойна процесуална защита“. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, както „НЕК“ ЕАД [населено място], така и „ЕСО“ ЕАД [населено място] навеждат доводи за наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК основание за допускането на касационно обжалване, а именно вероятна недопустимост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 299 от ГПК. Твърденията в тази насока се обосновават с влязлото в сила решение № 146/02.02.2016 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 3538/2012 година. Със същото е бил отхвърлен иск с правно основание, чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Н. И. К., в качеството му на ЕТ „НИК-60 Н. К.“ [населено място] срещу „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] за солидарно заплащане на сумата от 1 075 000.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди резултат от смъртта на 3 736 867 броя риби, представляваща пропуснат доход от продукцията, чието производство в рамките на установения технологично-производствен цикъл в предприятието на ищеца е било прекратено преди момента за пазарна реализация на стоката в резултат същата фактическа обстановка, въз основа на която се иска ангажирането на отговорността на ответниците и в настоящето производство. При това се касае до същото количество риба, разпределена по грамажни групи, като в освен тях в общия размер на сумата е била включена и сумата от 25 000.00 лева, предявени частично от сумата 450 000.00 лева–обезщетение за осуетения добив на 15 000 0000 бр. зърна хайвер, поради смъртта на 5000 риби „производители“ собствено производство, обичайно ползвани за целта според установената технология в риборазвъдното предприятие на ищеца. Това решение е било потвърдено с решение № 178/25.10.2016 година на Апелативен съд Пловдив, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 392/2016 година, което от своя страна не е допуснато до касационно обжалване с определение № 406/28.06.2017 година, постановено по т. д. № 437/2017 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. Видно от тези съдебни актове разглежданата в тях претенция е била основана на същите факти относно увреждащите действия на „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място], но се е отнасяла до пропуснати ползи, т. е. пропуснато бъдещо увеличаване на имуществото на Н. И. К.. За разлика от тях в случая се претендира обезщетение не за пропуснати ползи, а за претърпени загуби, т. е. за намаляване на имуществото на К., вследствие на описаните в исковата молба обстоятелства. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди могат да бъдат различни по своя характер и като такива могат да се изразят в претърпени загуби (намаляване на наличното имущество на увредения в резултат на увреждането) или в пропуснати ползи (осуетяване на възможността за бъде увеличено имуществото на увредения в резултат на увреждането). Докато първия вид имуществени вреди могат да бъдат реално определени към момента на увреждането, това не се отнася до втория вид, като за тях може да се съди от конкретни факти, въз основа на които може да бъде направен извод, че при нормално развитие на събитията, ако не беше увреждането, имуществото на увредения ще бъде увеличено. При иск за обезщетение от непозволено увреждане, ищецът следва да докаже не само увреждащото действие или бездействие на ответника, но и факта на настъпването на вредите и техния размер, като това става по различен начин с оглед на вида на имуществените вреди-в която връзка е ТР № 3/12.12.2012 година, постановено по тълк. д. № 3/2012 година на ОСГТК на ВКС. Различния вид на имуществените вреди-претърпени загуби и пропуснати ползи и различните факти, които се изискват, за да бъдат доказани същите сочи, че се касае до две самостоятелни вземания, които могат да бъдат предявени самостоятелно едно от друго, в отделни искови производства. Законът не урежда задължение на увреденото лице да предяви иск за обезщетение на всички вреди от увреждането в едно производство, а и такова не следва от посоченото от касаторите решение № 689/03.01.2011 година, постановено по гр. д. № 557/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. От същото е видно, че увреденият може да претендира в отделни производства обезщетения за различните видове имуществени вреди или пък да предяви самостоятелни искове за някои от претърпените загуби или пропуснати ползи. В тези случаи се касае до искове, които са с различен предмет и за тях е неприложимо ТР № 3/22.04.2019 година, постановено по тълк. д. № 3/2016 година на ОСГТК на ВКС. С оглед на това производството по настоящето дело и това по гр. д. № 3538/2012 година по описа на Окръжен съд Пловдив са с различен предмет и силата на пресъдено нещо по второто обхваща само неговия предмет-наличието или липсата на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК силата на пресъдено нещо по нето не се отнася вредите от увреждането представляващи претърпени загуби, които са предмет на настоящето производство. С оглед на различния предмет на двете производство не е налице хипотезата по чл. 299, ал. 1 от ГПК, която да прави недопустимо настоящето такова. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „НЕК“ ЕАД [населено място] е поискало въззивното решение на Апелативен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това длъжен ли е в решението си въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, да изложи мотиви, да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните; за това представляват ли доказателство счетоводните книги и вписванията в тях за страната, която ги е водила, без да е извършена проверка за тяхната редовност и притежават ли задължителна доказателствена сила вписванията в тях; за това налице ли е процесуално нарушение, когато при направено изрично искане от страната за представяне на оригинал на документ, представен по делото в препис и това не е сторено, въпросният документ да бъде приобщен към доказателствата по делото и за това представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при направено пред съда искане за изменение на иска, недаването на подходящ срок за отговор на ответника, неизготвянето на допълнителен доклад и недаването на указания във връзка с приетото. Искането за допускане на касационното обжалване се мотивира с твърдения за наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като към всеки от трите въпроса се цитира практика на ВКС, постановена по чл. 290 от ГПК. Четвъртият от посочените по-горе въпроси не обосновава допускането на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив до касационно обжалване, доколкото в случая се касае до изменение на предявения от Н. И. К., в качеството му на ЕТ „НИК-60 Н. К.“ [населено място] иск само по размер-214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, при което не се променя нито основанието на иска, нито направеното искане за защита. В тези случаи не се налага ответникът да взима становище по измененото основание на иска или по новото искане, нито пък да бъде извършвано ново разпределение на доказателствената тежест с оглед на тях. Предвид на това този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото от „НЕК“ ЕАД [населено място] решение № 1/27.03.2012 година, постановено по гр. д. № 1106/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Вторият и третият от поставените от „НЕК“ ЕАД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси също не обуславя допускането на решението на Апелативен съд Пловдив до касационно обжалване. В случая извода на въззивния съд относно обема на претърпяната от Н. И. К. вреда и размера на дължимото обезщетение не е направен единствено въз основа на счетоводните книги на ищеца, в качеството му на едноличен търговец, а въз основа на всички събрани по делото доказателства, представените първични и вторични счетоводни документи и изслушаните по делото заключения на вещи лица. Разпоредбите на чл. 55 от ТЗ и чл. 182 от ГПК имат предвид търговските книги като вторичен източник на информация за извършените в тях записвания. Поради това съдържащата се в тях информация се преценява с оглед на останалите доказателства по делото и може да бъде проверявана с оглед на първичните счетоводни документи и с оглед на другите допустими доказателства, установяващи фактите, въз основа които е извършено вписването в книгите, включително и чрез заключение на вещо лице. Такава проверка не се налага само в случаите когато между страните не съществува спор относно вписването в книгите или страната, която се позовава на това вписване, установи че те са били редовно водени. В случая съставът на Апелативен съд Пловдив не се е позовал само на водените от Н. И. К., в качеството му на ЕТ „НИК-60 Н. К.“ [населено място] търговски книги или на представените преписи от документи (които впоследствие не били представени в оригинал), а е извършил преценка на обема на претърпените от К. вреди с оглед на всички събрани по делото доказателства, като е използвал и заключението на вещо лице, каквото задължение има и съгласно чл. 162 от ГПК. Първият от поставените от „НЕК“ ЕАД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК също не обуславя допускането на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив до касационно обжалване. По този въпрос въззивният съд е съобразил установената практика, че трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, включени в предмета на въззивното производство, като в решението си посочи какво е становището му по тях и въз основа на какви доказателства са изградени изводите му. Съгласно чл. 269 от ГПК в предмета на въззивното производство се включва проверка на валидността на първоинстанционното решение в неговата цялост, на допустимостта на същото в обжалваната му част и на правилността му, съобразно посоченото във въззивната жалба. Проверката за валидност и допустимост на обжалваното решение предхожда произнасянето на въззивния съд по съществото на материалноправния спор. Съгласно т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, която съгласно ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, е запазила действието си при новата нормативна уредба, дейността на въззивният съд по проверка на правилността на първоинстанционното решение не е контролно отменителна, а е аналогична на дейността на първата инстанция, като без да представлява нейно повторение я продължава. Целта на въззивното производство е да бъде дадено разрешение на конкретния материален спор, като предмет на производството е спорното материално право. Въззивният съд дължи разрешаването на спора по същество, като преценката за правилността на първоинстанционното решение е само косвен резултат от това разрешаване. При разрешаването на спора въззивният съд трябва да извърши същите дейности както и първоинстанционния такъв, а именно чрез преценка на събраните по делото доказателства да установи кои от твърдените от страните факти и обстоятелства са доказани и кои не, като подведе установените такива под приложимата правна норма. В тази връзка основанията за обжалване по чл. 260, т. 3 от ГПК не представляват основания за отмяна на първоинстанционното решение, а очертават обхвата на извършваната от въззивния съд дейност по разрешаването на материалноправния спор. По този спор въззивният съд трябва да се произнесе с решението си, като изложи собствените си мотиви относно спорното право, като поради това, че направените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение очертават предмета на въззивното производство съдът е длъжен да ги вземе предвид и да се произнесе по допустимостта и основателността им, като оглед на тези си изводи формира и крайния си извод относно спорното материално право, предмет на производството. Тъй като не се предвижда произнасянето по направените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение да става с отделен акт, становището на въззивния съд по отношение на тях следва да намери отражение в постановеното от него решение по съществото на спора. Затова мотивите към въззивното решение трябва да съдържат и изводите на въззивния съд относно тези доводи. Те задължително трябва да бъдат взети предвид от съда и липсата на произнасяне по тях представлява съществено процесуално нарушение. Задължението на въззивния съд да мотивира решението си може да бъде изпълнено и чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение, в случаите по чл. 272 от ГПК, като по този начин съдът превърне мотивите на първоинстанционния съд в свои. Тази възможност обаче не освобождава въззивният съд от задължението да изложи и свои мотиви по съществото на спора, като обоснове извършеното препращане към мотивите на първоинстанционното решение, а също така и от задължението да изложи собствени мотиви по направените с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, а също така и по наведените от страните във въззивното производство твърдения и доводи. В случая при постановяване на решението си съставът на Апелативен съд Пловдив не се е отклонил от така установената му практика и решението му не противоречи на същата. Несъгласието на страната с направените от съда при това обсъждане изводи не представлява обстоятелство, което да обуслови допускането на касационното обжалване на въззивното решение по този въпрос, тъй като ще наложи проверка на изводите на решаващия съд в производството по чл. 288 от ГПК, което е невъзможно с оглед на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „ЕСО“ ЕАД [населено място] е поискало допускането на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, но нито е формулирало конкретен правен въпрос в тази насока, нито е обосновала приложното поле на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК за това. Липсата на правен въпрос, съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване на това основание. Освен това в тази си част изложението на „ЕСО“ ЕАД [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК съдържа оплаквания срещу изводите на въззивния съд, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството по чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Тези изводи не могат да бъдат проверявани във фазата на допускането на касационното производство, а и правния въпрос, който може да послужи като общо основание за допускането на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК не трябва да се отнася до правилността на тези изводи. Затова изложеното от „ЕСО“ ЕАД [населено място] може да се разглежда на този етап от производството, дотолкова, доколкото може да обоснове очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „ЕСО“ ЕАД [населено място] е поискало въззивното решение на Апелативен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „ЕСО“ ЕАД [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на посоченото не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, а също така и в ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 13/14.02.2020 година на Апелативен съд Пловдив, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 441/2019 година по подадените срещу него от „НЕК“ ЕАД [населено място] касационна жалба с вх. № 3214/27.05.2020 година и от „ЕСО“ ЕАД [населено място] касационна жалба с вх. № 3353/01.06.2020 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото „НЕК“ ЕАД [населено място] и „ЕСО“ ЕАД [населено място] ще трябва да заплатят на Н. И. К., в качеството му на ЕТ „НИК-60 Н. К.“ [населено място] сумата от 24 384.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение