Определение № 1146 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1016/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. П. Я. против определение № 4311 от 18.11.2022 г. на Окръжен съд- Варна, постановено по в. ч. гр. д. № 2418/2022 г., с което е потвърдено определение № 417 от 30 .0 6.2022 г., постановено по гр. д. № 1562 по описа за 2021 г. на Районен съд – Девня, с което е спряно на основание член 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр. д. № 47073/2020 г. по описа на Софийски районен съд - 125 състав.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси:

1.Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото или само тези, на които основава решението си ?

2. Какво е действието на признаване на дадено лично или семейно положение, валидно създадено в държава – членка на ЕС на територията на Република България и за българските органи, включително съда? По какъв начин следва да бъдат кредитирани в производството по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдебни действия на трети лица, които се опитват да заобиколят правото на признаване на дадено лично или семейно положение, валидно създадено в държава – членка на ЕС, посредством установителен иск, заведен на територията на Р. България, с който се цели да се оспори надлежно създаденото и признато, неподлежащо на отмяна и оспорване лично или семейно положение ?

3. Какви са критериите за преценка по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, когато по делото има данни за застрашаване на обществения интерес, сигурността в търговския и гражданския оборот, както и компрометиране на вписаните и обявени обстоятелства и актове в Службата по вписванията?

Ответниците по жалбата Д. Д. Я. и П. Д. Я., чрез адв. С. К. с подадения писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на частната касационна жалба.

В срок е постъпил отговор на частната касационна жалба от Т. Г. Д., чрез адв. М. Н., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че В. П. Я. е предявила против Т. Г. Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като ищцата поддържа, че е придобила имота по наследство, останало й от П. Х. Я.. Като трети лица-помагачи на страната на ответницата са конституирани Д. Д. Я. и П. Д. Я..

Съдът е посочил, че от писмо с изх. № 126556 от 22.06.2022г. на Софийски районен съд се установява, че пред този съд е образувано и висящо гр. д. № 47073/2020 г., по което е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК с ищец Д. Х. Я. за признаване установено, че между починалия П. Х. Я. и ищцата В. П. Я. не е възникнало наследствено правоотношение.

Съдът е приел, че въведеното възражение за недопустимост на предявения пред СРС иск не може да бъде обсъждано, доколкото обаче с него се оспорва качеството на В. Я. като наследник на П. Я., а това обстоятелство определя правният й интерес от водене на настоящото дело, то отричането на качеството й на наследник би изключило съществуването на положителна процесуална предпоставка, обосноваваща процесуалната й легитимация по настоящото дело. Съдът е посочил, че връзката на преюдициалност между две дела е в зависимост от това дали решението по другото дело ще рефлектира върху правния спор на производството, чието спиране се иска, а не дали е налице тъждество между страните и/или предмета на двете дела.

При тези мотиви на съда не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Първият правен въпрос е от обуславящо значение за крайния изход на спора, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително и сочената такава от касатора, тъй като при произнасянето си въззивният съд е съобразил фактите, имащи значение при преценката му за съществуването на предпоставките за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, а те са наличието на неприключило производство по друго дело, образувано пред СРС, имащо значение за правилното решаване на спора по чл. 108 ЗС.

Въпросът е обоснован от касатора с доводи, че съдът не е обсъдил доказателствата, установяващи, че В. Я. е припозната от починалия П. Я., като не е съобразил, че припознаването е извършено в Испания и по действащото там право то може да бъде оспорено в четиригодишен срок. Поддържа се също, че не са обсъдени всички действия на В. Я. /майка на П. Я./ и пълномощниците й Д. и Д. Я., които според касатора са нищожни. Необсъждането на тези доказателства не може да обоснове допускане до касационно обжалване, защото те са от значение за основателността на предявения иск по чл. 108 ЗС и по тях въззивният съд не е дължал произнасяне в производството по обжалване определението на районния съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.

По втория поставен от касатора въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е от обуславящо значение за крайния изход на спора. Както вече се посочи, при преценка наличието на хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК съдът следва да се произнесе дали са налице условията, предвидени в процесуалния закон за спиране на делото на това основание, което и в случая е сторено от въззивния съд. В този смисъл няма връзка с настоящия спор въпросът за действието на признаване на лично или семейно положение, създадено в държава – членка на ЕС, тъй като в случая съдът е спрял производството не поради това, че намира, че не следва да се зачита извършено в държава – членка на ЕС припознаване, а защото има образувано производство за установяване, че между починалия П. Я. и В. Я. не е възникнало наследствено правоотношение. Въззивният съд е бил длъжен да зачете факта на образуване на това производството, но не и да преценява допустимостта и евентуалната основателност на предявения иск, защото по тях произнасяне дължи съдът, пред който спорът е висящ.

Дали ищецът по преюдициалното производство се опитва да заобиколи правото на признаване на дадено лично или семейно положение, валидно създадено в държава – членка на ЕС, посредством установителен иск, заведен на територията на Република България е също въпрос, неотносим към преценка предпоставките за спиране на производството по делото и по него въззивният съд не е дължал произнасяне.

Касационно обжалване не следва да се допуска и по третия поставен от касатора въпрос, като съображенията за това са аналогични на изложените по- горе, касаещи дължимата се от съда преценка за наличие хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Освен висящността на дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора, посочената разпоредба не предвижда допълнителни обстоятелства, предпоставящи спирането на производството, респ. пречка спирането му, поради което така поставеният въпрос не е от обусляващо значение за крайния изход на спора и по него не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.

Разноски в полза на ответниците по частната касационна жалба Д. Д. Я. и П. Д. Я. не следва да се присъждат. Към отговора им на частната касационна жалба е приложен договор за правна помощ, защита и съдействие от 08.02.2023г., сключен между тях и адв. К., с предмет оказване на правна помощ и защита по постъпилата частна касационна жалба, както и отговор на частна жалба по гр.д. № 1562/2021г. на РС – Девня, като и извършване на други процесуални действия, свързани с гр.д. № 2418/22г. на ОС - Варна и определение № 417/30.06.22г. по гр.д. № 1562/21г. на РС - Девня. Посочено е, че е договорено и платено възнаграждение само за защита по делото на ОС- Варна и на РС - Девня, като не е упоменато, че има платено възнаграждение за касационното производство. След като не са представени доказателства за направени разноски за защита по частната касационна жалба, то и такива не следва да им се присъждат.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение