Определение № 319 от 16.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 296/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. К. М. от Я. против определение от 5.03.2012 г. по ч.гр.д. № 668/2012 г. на САС, с което се потвърждава определение от 29.11.2010 г. по гр.д. № 2829/2011 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото. Ответното ЗК Б. АД-С. е подало отговор, че частната касационна жалба е недопустима, а и неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива по това производство. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 30.06.2011 г. по гр.д. № 2829/2011 г. на СГС, след допуснато изменение-намаление на предявения иск по чл.226 КЗ за неимуществени вреди, същият остава предявен за 4 419.88 лв. ведно със законната лихва. Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Тъй като частната касационна жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложат измененията на чл.274,ал.4 във вр. с чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. Неправилното посочване от въззивният съд, че определението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.