Определение № 502 от 21.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Г. И. В. е подала касационна жалба срещу решение № 345 от 24.06.2011 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданска колегия по гр.д. № 426 от 2011 г., с което се е потвърдено решение № 24 от 7.03.2011 г. по гр.д. № 562 от 2010 г. по описа на Кнежанския районен съд и са определени квотите на земеделските имоти, които са допуснати до делба. В касационната жалба се инвокират оплаквания за материална неправилност и необоснованост на съдебният акт, представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК. Липсва изложение по чл.280, ал.1, ГПК, а в представената допълнително молба, наречена” касационни основания” отново се навеждат оплаквания за неправилност на решението. Ответниците Х. А. К., И. А. Ф. и П. С. Ф. не са депозирали отговор. Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежни страни, в срока по чл.283 ГПК, касае неоценяем иск, поради което не се следи за приложението на чл.280, ал.2 ГПК/отм./. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК. Не са поставени въпроси и не е обоснована необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика по причините, предвидени в трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,