Определение № 277 от 28.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 925/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Х. И. В. – нотариус с район на действие – района на Софийския районен съд, вписана в регистъра на Нотариалната камара под рег. № 628, срещу определение № 3356 от 13.04.2022 г. по ч.гр.д. № 2015/2022 г. на Софийски градски съд, III-Б въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба на нотариус В. срещу определението с рег. № 185 от 10.02.2022 г. на съдията по вписванията при СРС, с което е отказано извършването на нотариално действие по реда на чл.569, т.5 ГПК – заличаване на договорна ипотека на основание чл.19, ал.1 от ПВ, вписана под акт № 51,т.7/2013 г. по описа на Служба по вписванията, по молба с вх. № 7035 от 10.02.2022 г. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Изразява се несъгласие с извода на съда, че отказът на съдията по вписванията да извърши исканото нотариално действие, с оглед липсата на предвиденото в чл.39, ал.1, т.7 ЗБН предварително разрешение от Фонда за гарантиране на влоговете в банките за заличаване на учредената в полза на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ договорна ипотека, се явява законосъобразен. Сочи се, че независимо от цитираното в мотивите към атакуваното определение Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, всъщност е налице отклонение от дадените в него - в т.6, указания относно допустимата проверка от съдията по вписванията – дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Поддържа се още, че разпоредбите на чл.179, ал.1 ЗЗД и чл.19, ал.1 ПВ са ясни и недвусмислено формулирани – заличаването става по молба, към която се прилага актът за съгласието или препис от влязлото в сила съдебно решение. Други документи законът не изисква и доколкото нормативен акт установява наличие на определени юридически факти, за да се заличи ипотеката, същите имат значението на материалноправни предпоставки за издаване на подлежащия на вписване акт, но са извън обхвата на формалната проверка, дължима от съдията по вписванията за извършване на заличаването. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Необходимо ли е, за да се заличи учредена договорна ипотека в полза на обявена в несъстоятелност търговска банка, пред съдията по вписванията да се представи предварително разрешение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките на основание чл.39, ал.1, т.7 от Закона за банковата несъстоятелност, или е достатъчно съгласно чл.179, ал.2 ЗЗД и чл.19, ал.1 от Правилника за вписванията да се представи молба за заличаването, към която се прилага актът за съгласието или препис от влязлото в сила съдебно решение. Поддържаният допълнителен селективен критерий е обоснован с т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Евентуално се твърди наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение, тъй като същото се основава на съображения, които стоят извън дължимата от съдията по вписванията формална проверка, обусловена от функцията и естеството на дейността по вписване на актове относно недвижими имоти. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, преценява частната касационна жалба като процесуално допустима – подадена е от нотариус, който е легитимиран да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова молба за вписване, при спазване на предвидения едноседмичен преклузивен срок. За да изведе правен извод за законосъобразност на отказа на съдията по вписвания за заличаване на договорна ипотека, учредена в полза на КТБ АД /н/, съдебният състав на Софийски градски съд се е позовал на нормата на чл.39, ал.1, т.7 ЗБН, според която, в правомощията на Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ е да дава предварително разрешение на синдика за извършване на всяка сделка или действие, чийто имуществен интерес надхвърля 10 000 лева, и да утвърждава условията, при които да бъдат извършени такива сделки или действия. Отчитайки възложените на ФГВБ функции и правомощия, съдът е приел, че в случая елемент от фактическия състав на съгласието на кредитора КТБ АД /н/ за заличаване на ипотеката е разрешението на Фонда по чл.39, ал.1, т.7 ЗБН. Доколкото искането на А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощието на синдик на банката, с нотариална заверка на подписите с рег.№ 656 от 08.02.2022 г. на нотариус Х. В., не се предхожда от такова разрешение, респ. такова не е представено, като краен правен резултат СГС е потвърдил отказа на съдията по вписванията да извърши поисканото нотариално действие. В мотивите към атакуваното определение са посочени задължителните постановки на т.6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, но са изложени съображения, че в тълкувателното решение не е разглеждан въпросът каква проверка извършва съдията по вписванията, когато е сезиран с молба за заличаване на вписване. Решаващият състав се е позовал на практика на ВКС, I г.о., постановена по ч.гр.д. № 5364/2013 г., според която, при искане за заличаване на вписване, съдията по вписванията следва да провери дали са налице законови основания за исканото заличаване на вписване. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд определение. Формулираният правен въпрос в неговата първа част – дали е необходимо, за да се заличи учредена договорна ипотека в полза на обявена в несъстоятелност търговска банка, пред съдията по вписванията да се представи предварително разрешение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките на основание чл.39, ал.1, т.7 от Закона за банковата несъстоятелност, съответства на изискванията на основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не се установява обаче допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото решаващият състав е формирал извод, че изискуемото от чл.39, ал.1, т.7 ЗБН предварително разрешение от Фонда, за да може синдикът да извърши определени сделки или действия, съставлява елемент от фактическия състав на съгласието на кредитора КТБ АД /н/ за заличаване на ипотеката. Този извод е относим към възложената на съдията по вписванията формална проверка, като СГС не е изложил виждане за необходимост от проверка на материалноправните предпоставки за исканото заличаване на учредената договорна ипотека, нито е изразил становище, че молбата-съгласие от А. Д. и К. М., заедно упражняващи правомощието на синдик на банката, страда от пороци, които биха могли да са предмет само на евентуално исково производство, в който смисъл е даденото принципно разрешение в т.6 от ТР № 7/2012 г. Втората част от поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос – относно това, дали в настоящата хипотеза е достатъчно да се представи молба за заличаване на договорната ипотека, към която се прилага актът за съгласието на ипотекарния кредитор, е изцяло релевантна към правилността на атакувания съдебен акт. Затова, тази част от въпроса не би могла да послужи като основание за допускане на касационен контрол. Касационно обжалване на обжалваното въззивно определение не би могло да се допусне и поради очевидна неправилност, тъй като липсват данни за превратно прилагане на закона или явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Императивното изискване за даване на предварително разрешение по чл.39, ал.1, т.7 ЗБН от Фонда е ясно и то не би могло да се квалифицира като материалноправна предпоставка за исканото заличаване на договорната ипотека. Приложеното към касационната жалба разрешение на ФГВБ за заличаване на обезпечения, вкл. и на процесната договорна ипотека, обективирано в заповед № 7-0009 от 01.02.2022 г., макар представено само за сведение /поради процесуалната недопустимост за приемането му/, не може да се преценява нито в селективното производство, нито да се съобразява дори и при евентуална проверка за законосъобразност на потвърдения от СГС отказ на съдията по вписвания. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение