Определение № 25 от 19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2016 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Х. Х. от [населено място], срещу въззивното решение № 237 от 26.05.2016 г. по в. гр. д. № 144/2016 г. на Смолянския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК. Ответниците по касация Е. С. К. и З. С. Х. поддържат становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима. При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното: Въззивният съд приел, че в съсобствения между страните поземлен имот ответникът по иска по чл.109, ал.1 ЗС, сега касатор, изградил две пристройки - едната с площ 17 кв. м., а другата - от 35 кв. м., както и навес с площ 42 кв. м., при липса на дадено по чл. 183 ЗУТ съгласие от всички съсобственици, както и одобрени инвестиционни проекти и издадени въз основа на тях разрешение за строеж, и това прави пристройките незаконни строежи. Навесът е второстепенна постройка и за неговото изграждане не се изисква одобрен инвестиционен проект, но е необходимо разрешение за строеж, каквото не е издавано. Като изградени след 1994 г., пристройките и навесът представляват и нетърпим строеж съгласно пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Въззивният съд приел, че плътността на застрояване в имота спрямо застроените площи на отразените в кадастралната карта сгради е 48.65% и отговаря на изискванията за максимално допустима плътност от 60% за жилищно застрояване с малка височина съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Плътността на застрояване с процесните пристройки и навес, обаче, е увеличена и възлиза на 70.83%. Така не само не е спазено нормативното изискване за максимално допустима плътност на застрояване, но и ищците са лишени от възможност да упражняват върху терена, попадащ под пристройките и навеса, правата си в пълен обем, а по този начин се засягат и правата им на съсобственици върху целия имот. Твърдението по исковата молба, че с пристройките и навеса ответникът е завзел по-голямата част от незастроеното дворно място и ищците не могат да го ползват, въззивният съд приел за доказано и заключил, че негаторният иск е основателен и следва да се уважи, поради което разпоредил премахването на постройките. В касационната жалба на първо място е развито оплакване, че в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК въззивният съд се е ограничил до установяване факта на съсобственост, без да посочи размера на дяловете на страните в съсобствеността, с оглед твърденията, фактите и обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба и в отговора на исковата молба, и събраните по делото доказателства. Изрично искане за такава преценка е направено и в жалбата на ищците срещу решението на Смолянския районен съд. Правилен извод дали са нарушени правата на ищците би бил възможен само при наличие на установяване на техния обем. На второ място се твърди, че неправилно Смолянският окръжен съд не е обсъдил допустимостта и предназначението на всеки един от претендираните за премахване обекти и не се е произнесъл по основателността на всеки от исковете, а е постановил едно общо решение за премахване на всички обекти, което превишава правата на ищците, дори и в претендирания от тях обем. На последно място според касатора не може да се приеме, че сградата, построена като гараж и ползвана за жилище, по някакъв начин накърнява правото на собственост на ищците, не са установени твърденията, че същата причинява влага на жилището на ищците на втория етаж от новата къща, като ищците не са и заявили собствените си претенции за ползване на имота. Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил две групи въпроси: А. При основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. задължен ли е съдът в производство по иск по чл.109 ЗС, при оспорване на правата на страна, отразени в констативен нотариален акт, да се произнесе по неговата валидност; 2. задължен ли е съдът по иск по чл.109 ЗС да определи дяловете в съсобствеността въз основа на направените доказателствени искания и събраните по делото доказателства, с оглед установяване на твърдението на ищците, че не могат да ползват пълноценно съсобствения имот съобразно правата им на собственост; 3. ако е налице договореност между страните за осъществяване на строеж и един от съсобствениците е реализирал своето право, има ли право да откаже същото или сходно право на другия съсобственик, съответно да иска премахването на строежа, ако е реализирано. Б. При основанието по чл.280, ал. 1, т.3 ГПК: 1. задължен ли е съдът да извърши преценка на основателността и да се произнесе с решението си по всеки от исковете, след като претенциите касаят отделни обекти, но се претендира премахване на всички; 2. следва ли премахването да се ограничи в рамките на нарушеното право на собственост чрез премахване на един от обектите, ако общата претенция за премахване надвишава значително дори претендираните от страната права. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Поставеният обобщен от настоящата инстанция материалноправен въпрос, съдържащ се в двете групи въпроси, а именно: дали ищците е следвало да докажат, че действията на ответника, изразяващи се в извършено строителство в съсобствения им имот и завземането по този начин на по-голяма част от дворното място, им пречат да упражняват правата си в него, е от значение за изхода на конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По този въпрос е налице произнасяне в ТР № 4/06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т.3 от същото, като преценката за съответствие на обжалваното въззивно решение с разрешението, дадено в тълкувателния акт, налага касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.