Определение № 1338 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1520/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Б. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] против определение № 705 от 14.11.2024 г. по гр.д.№ 444/2023 г. на Окръжен съд-Монтана, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено в частта за разноските Решение № 95/22.03.2024 г. по гр.д.№ 444/23 на Монтански окръжен съд, като частната жалбоподателка В. Б. И. е осъдена да плати на С. Т. П. сумата от 2315 лева и на ЕТ“Лед Систем 13-Наташка Тодорова“ - [населено място] – сумата 2850 лева направени разноски за първата инстанция. Със същото определение е оставена без уважение молбата на В. Б. И. за изменение /намаление/ на въззивното решение в частта му за разноските, с което тя е осъдена да плати по 2561 лева на ответниците С. Т. П. сумата и ЕТ “Лед Систем 13-Наташка Тодорова“ - [населено място] направени разноски за въззивното производство. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, тъй като въпреки направеното възражение за прекомерност, съдът е присъдил големи размери на разноските, включвайки и разходи, които не са за производството, като например транспортни разходи и не е съобразена, че казуса не е с особена тежест и сложност, а се защитават идентични интереси на двамата ответници. Ответниците С. Т. П. сумата и ЕТ “Лед Систем 13-Наташка Тодорова“ - [населено място] с идентични отговори оспорват частната жалба с аргумент, че са съобразени критериите от съдебната практика – т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и присъдените разноски са под минималния размер от Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа в редакцията й към момента на предоставяне на адвокатския труд. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, защото и въззивното решение подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3 ГПК при условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Данните по делото са следните: С въззивно решение №95/22.03.2024г. по в.гр.д.№444/2023г. на ОС-Монтана е отменено изцяло решение №127/29.03.2023г. по гр.д.№424/ 2022г. на Районен съд – Монтана и вместо това е отхвърлен предявеният от частната жалбоподателка В. Б. И. срещу С. Т. П. сумата и ЕТ “Лед Систем 13-Наташка Тодорова“ - [населено място] иск по чл. 33, ал.2 ЗС за допускане на изкупуване от тях на самостоятелен обект с идентификатор № ***в сграда, находящ се в сграда №***. разположена в поземлен имот с идентификатор № ***по КККР, одобрени със заповед № РД-18-5 от 28.01.2008 г., който самостоятелен обект е с административен адрес: [населено място], [улица], на първи етаж, с предназначение: за търговска дейност, със застроена плот 55,00 кв.м., на едно ниво,заедно с избено помещение под него, ведно с 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 231 кв.м., продаден с н.а. № 49, том 11, рег № 1747, дело № 127 от 29.03.2019 г. от С. Т. П. на ЕТ„ЛЕД СИСТЕМ 13” - Наташка Тодорова за сумата 36000 лв., платена на продавачката в брой и 34200 лв. заемни средства, които да се приведат на продавачката от банката след вписване на първа по ред ипотека. Със същото решение В. Б. И. е осъдена да заплати на С. Т. П. и на ЕТ“Лед Систем 13- Наташка Тодорова [населено място] по 2561 лева на всеки един от тях направени разноски по делото във въззивната инстанция. Въпреки промяна на резултата не са присъдени разноски за първа инстанция. С обжалваното определение е уважена молбата по чл. 248 ГПК на ответниците за присъждане на деловодни разноски и за първа инстанция. Не е уважена молбата на частната жалбоподателка за намаляване на разноските, които е осъдена да плати на въззивна инстанция. С. П. е претендирала и доказала направени разноски за първа инстанция в общ размер на 2315 лв. - за първоначално адвокатско възнаграждение – 1610 лв. /л.45/ и договорени възнаграждения за явяване в съдебни заседания от 16.10.2020 г. - 100 лв., от 29.10.2020 г. и от 20.02.2021г. от по 200 лв. и 100 лв. за съдебното заседание на 12.05.2021 г. /договор на л. 256/, последните сума платена по банков път и за вещо лице внесени 105 лв. – общо 2315 лв. Видно от представените доказателства за уговорени и направени разноски, в общата присъдена сума не са включени отделно пътни разходи. Наредбата за възнаграждение на адвокатска работа включва възможност за уговаряне на допълнително възнаграждение за явяване с следващи съдебни заседания след второто. Следователно доводът за включване на неприсъщи разходи е неоснователно. Уговореният и изплатен хонорар в общ размер 2209 лв. не е прекомерен при материален интерес от 36000 лв., посочен като цена на иска от ищцата. В действителност материалния интерес е продажната цена, която е 70200 лв. Първоначалният размер на уговорения хонорар 1610 лв. съответства на цената на иска, посочена в исковата молба и е съобразен с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималният размер на адвокатските възнаграждения /с променено заглавие в последствие/ към момента на предявяване на иска. Нормата на чл.7, ал.8 от същата наредба в редакция след изменението, публикувано в ДВ, бр. 68 от 2020 г. в сила от 31.07.2020 г. предвижда възможност за уговаряне на допълнително възнаграждение за всяко следващо съдебно заседание след второто в размер на 100 лв., а след изменението, публикувано ДВ бр. 88/2022 г., в сила от 04.11.2022г. този размер е до 250 лв. Договорите за допълнителни възнаграждения за следващи съдебни заседания след второто са съобразени с редакцията на чл.7, ал.8 /респективно 9/ от Наредбата и не ги надвишават. ЕТ“Лед Систем 13-Наташка Тодорова [населено място] е претендирала разноски за първа инстанция в размер на 4650 лв. От тази сума съдът е присъдил 2850 лева, като е съобразено, че по първоначалния договор е уговорено и платено възнаграждение в размер на 2000 лв. и по допълнителни договори за представителство в девет съдебни заседания след второто – 1050 лв., както и 105 лв. депозит за вещо лице. Не са присъдени всички претендирани сми, както и разходи за транспорт. Частната жалбоподателка е направила възражение за прекомерност и то е съобразено, като са присъдени разноски на ЕТ“Лед Систем 13-Наташка Тодорова“ в по-малък размер от претендирания и доказан. Неоснователен е доводът на частната жалбоподателка за прекомерност на присъдените разноски на ответниците и несъобразяване с това, че делото не е от фактическа и правна сложност. Предявеният иск е конститутивен, а фактическата обстановка – подлежащите на доказване факти с оглед твърденията на ищцата, подържаната от нея теза и заявените от нея доводи, и възражения, без оглед на относимостта им към спора, сочат на усложненост на делото както от фактическа, така и от правна страна. Не е вярно твърдението, че двамата ответници имат идентични интереси. Ако за продавачката е все едно от кого би си получила парите, поради което закона урежда правото на изкупуване в хипотеза на разпореждане с идеална част от съсобствен недвижим имот, то за купувачката уважаването на иска е равнозначно на отстраняване от сделката и заместването й от друго лице с очакване да получи цената, която е платила от ищеца, чийто иск е уважен. Затова и защитата й е по-интензивна, свързана с повече разходи, по-голямата част от които са й присъдени. Предвид изложеното, оплакването, че съдът не е приложил чл. 78, ал.5 ГПК въпреки заявеното възражение за прекомерност е неоснователно. Както вече съдът посочи, присъден е по-малък размер от претендираната сума, за която са представени доказателства. Относно присъдените разноски на ответниците по иска – въззивници, въззивният съд е съобразил това, че от тях изхожда въззивната жалба, което налага конкретно посочване на неправилностите на решението, съгласно чл. 260, т.3, във вр. с чл. 269 ГПК и резултата по спора пред въззивна инстанция. Както пред първата, така и пред въззивната инстанция присъденото възнаграждение за адвокат съответства на защитаваният материален интерес и сложността на спора. В случая цената на сделката по която се иска изкупуване не е 36000 лв., а включва и сумата 34200 лв., отпусната като кредит на купувачката, която е уговорено да се преведе на продавачката след вписване на ипотеката. Присъдените суми за адвокатско възнаграждение са съобразени и дори са под минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на въззивното производство. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение