Определение № 195 от 08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 855/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на “К” О. срещу Определение № 582 от 09.10.2009 г. по ч.т.д. № 597/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу определение № 46 от 26.05.2009 г. по т. д. № 108/2009 г. на Върховния касационен съд, ІІ т.о. в частта, с която не се допуска касационно обжалване на решение № 154 от 30.05.2008 г. по т.д. № 4/2008 г. на Добричкия окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на процесуалния закон с обжалваното определение е прието, че актовете, с които не се допускат касационните жалби до разглеждане поради отсъствието на законоустановените критерии на чл.280, ал.1 ГПК са окончателни и не подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на касационния съд. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от “К” О., тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е счел, че същата е недопустима по съображения, че определението по чл.288 ГПК, с което касационната жалба не се допуска до разглеждане е съдебен акт, който има за последица влизане на въззивното решение в сила и е пречка за пререшаване на въпроса за допустимостта на касационното му обжалване. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Обжалваното пред тричленния състав на ВКС определение по чл.288 ГПК не е от категорията на съдебните актове, за които е предвидена обжалваемост с частна жалба, като същевременно то не прегражда по-нататъшното развитие на делото, което обуславя извода, че то е изключено от визираните в чл.274, ал.2, изр.2 ГПК определения, които могат да бъдат обжалвани пред друг тричленен състав на ВКС. Достъпът до касационно обжалване е предоставен на дискрецията на касационната инстанция и когато при осъществяването й тя констатира отсъствието на визираните в ч.280, ал.1ГПК законоустановени критерии, определението й, с което се отказва допускането на касацинонно обжалване има за последица влизане в сила на обжалваното решение – арг. от чл.296 ГПК. Според цитирания текст въззивното решение формира сила на пресъдено нещо както в случаите, в които срещу него не е подадена касационна жалба или подадената такава е била оттеглена и с влязло в сила определение делото е било прекратено – ал.2, така и в хипотезите, в които касационнатата жалба не е била допусната до разглеждане или ако е допусната, не е била уважена – ал.3 на чл.296 ГПК. В последните два случая актът на Върховния касацасионен съд, с който се произнася по допускането или по основателността на касационната жалба е окончателен, като моментът на постановяването му се явява релевантен за влизане в сила на обжалваното въззивно решение. Постановеното в този смисъл определение на ВКС, ІІ т.о. е законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение