Определение № 571 от 09.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2581/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Пи Ес Хотели“ООД и „Профилактика, рехабилитация и отдих“ЕАД срещу решение №.32/11.02.22 по г.д.№.540/21 на ОС Ловеч, с което е обезсилено решение №.260105/ 3.09.21 по г.д.№.507/19 на РС Троян, с което предявеният от „Пи Ес Хотели“ООД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 6164,64лв., ведно с лихва за забава от 15.11.18 до окончателното изплащане, е отхвърлен като неоснователен, а „Пи Ес Хотели“ООД е осъдено да плати на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ЕАД 991,20лв. платени без основание по фактура 48/31.07.15, ведно със законната лихва от 10.12.17 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. „Профилактика, рехабилитация и отдих“ЕАД оспорва жалбата на „Пи Ес Хотели“ООД; последното не взема становище по жалбата на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ЕАД Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирани за това лица. Процесуално допустима е обаче само жалбата на „Пи Ес Хотели“ООД. Размерът на насрещният иск е под предвидения в чл.280 ал.3 пр.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в частта по същия не подлежи на касационно обжалване /въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5 000лв. по граждански дела, не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл.280 ал.2 ГПК – т.8 ТР 1/13, ОСГТК/, респективно касационната жалба на ответника, касаеща произнасяне по насрещната искова молба, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че производството е недопустимо като постановено по нередовни сезиращи актове - искова молба и насрещна искова молба. Отразено е, че те са били оставени без движение от въззивната инстанция с конкретни указания, но с постъпилите молби за уточнение същите не са били изпълнени. В молба за уточнение на ищеца е посочен единствено периода, за който е издадена процесната фактура, както и денят, от който е настъпила забавата на ответника (във връзка с определяне началния момент на обезщетението за забавено изпълнение) - по останалите аспекти на указанията не са изложени фактически твърдения; при това положение исковата молба продължава да е нередовна - защото ищецът не посочва правно релевантни факти, не очертава фактическото основание, от което извежда претендираното срещу ответника притезание, и без посочването им съдът не е в състояние да даде правна квалификация на спора и да разпредели доказателствена тежест между страните. Неизпълнени са останали и указанията относно насрещния иск. При тези обстоятелства е формиран извод, че решението е недопустимо като постановено по ненадлежно упражнено право на иск и подлежи на обезсилване, а производството – на прекратяване. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът “Пи Ес Хотели“ООД се позовава на чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и постановките на ТР 1/9.12.13 по тълк.д.№.1/13, ОСГТК; извежда въпроси относно процедирането на въззивния съд при нередовна искова молба и основанието за прекратяване на делото и обезсилване на първоинстанционното решение и относно задължението на съда да изложи мотиви, въз основа на които счита указания за отстраняване на нередовности за неизпълнени и прекратява производство на основание чл.129 ал.2 ГПК. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с въпроса относно процедирането на въззивния съд при нередовна искова молба и основанието за прекратяване на делото и обезсилване на първоинстанционното решение. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор - и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора; в случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Касационното обжалване се допуска за проверка съобразяването на така установената практика. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 123,29лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,