Определение № 73 от 01.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 27/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. В. К. - от [населено място] срещу Определение № 727 от 5.ХІІ.2011 г. по ч.гр.д.№ 829/2011 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 454 от 5.Х.2011 г. по гр.д.№ 1004/2008 г. на Добрички районен съд, с което отчасти е отхвърлена молбата на Т. В. К. - от [населено място] за издаване на изпълнителни листове въз основа на Решение № 65/13.VІІІ.2010 г. срещу З. [фирма] - [населено място] над сумата 64 лв. до 300 лв. и над сумата 180 лв. до 800 лв. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение. В Изложение на основанията за касационно обжалване сочи решения от въззивния съд процесуално - правен въпрос и поддържа, че казусът не е единичен случай и че ВКС следва да постанови решение, което ще доведе до точно и еднакво прилагане на закона и до развитие на правото. Ответникът по частната жалба З. [фирма] - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано да се уважи изцяло искане за издаване на изпълнителен лист, намира, че частната касационна жалба е недопустима. С обжалваното определение по изложените съображения е потвърдено първоинстанционното разпореждане, с което частично е уважено искането за издаване на изпълнителен лист по предявения като частичен и уважен обратен иск на Т. В. К. - от [населено място] срещу З. [фирма] - [населено място]. Определението на въззивния съд не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК - не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. ВКС в т. 6 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2001 г. по т.д. №1/2001 г. е приел, че на двуинстанционно разглеждане подлежат молбите за издаване на изпълнителен лист по чл. 244 ГПК (отм.), което следва да се приложи и по отношение на аналогичната разпоредба чл. 407 ал. 1 ГПК. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя налице ли са основания по чл. 280 ал. 1 ГПК по изложения правен въпрос и тези по същество на частната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение