Определение № 72 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 50/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София-град (АССГ) и Върховен касационен съд (ВКС), във връзка с жалба подадена от адвокат Йотов срещу решение №1521/12.12.2024 г. на Висшия адвокатски съвет, в частта, с която се съдържа отказ да се удовлетворят исканията в негово писмо № 1956 от 4.11.2024 г., относно определяне на седалище, район и код на Адвокатската колегия София-област (АКСО). Настоящият смесен петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховния административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 6088 от 16.02.2026 г. по адм. дело №199/2025 г. по описа на АССГ е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на ВКС. За да постанови този правен резултат, АССГ е приел, че жалбата не му е подсъдна, защото вписването в регистъра на адвокатската колегия и издаването на карта на съответния адвокат става с решение на съответния адвокатски съвет, като неговото решение подлежи на обжалване пред Висшия адвокатски съвет (ВАдС), съгласно чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата (ЗА), а решението на ВАдС подлежи на обжалване пред ВКС. АССГ е приел, че за настоящия казус следва да се приложи същия ред на оспорване, макар и не предвиден в разпоредбата на чл. 78 от ЗА. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че правните последици от отказа да се определи седалище, район и код на АКСО са сходни с тези на отказа да се впише в регистъра съответния адвокат, респ. да му се издаде адвокатска карта съгласно чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗА. Изложени са съображения, че при неформирана адвокатска колегия нито един адвокат не би могъл да се впише в нейния регистър, респ. да получи адвокатска карта от тази колегия. Направен е извод, че в случая става въпрос за акт, който е свързан с възможността за упражняване на адвокатска професия. Според АССГ, дори да се приеме, че оспореният акт е административен и ВАдС е отказал упражняването на административно правомощие, отказът не подлежи на обжалване пред административните съдилища. Този извод намира опора в решение № 2 от 14.02.2023 г. по конст. дело № 1/2022 г. на КС. АССГ се е позавол на чл. 7, ал. 5 от ЗА и е приел, че процесната жалба следва да се разгледа от ВКС, тъй като е относима към статута на адвокатите. В този смисъл е цитирана практика на ВАС, според която оспорването на актовете на ВАдв.С не е подсъдно на административните съдилища - по чл. 121, ал. 2 от ЗА (решение № 9113 от 23.07.2024 г. на ВАС по адм. дело № 8301/2023 г., 5-членен с-в, определение № 11044 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. дело № 10510/2023 г., V о.); по чл. 101, ал. 4 от ЗМИП (определение № 9002 от 3.08.2021 г. на ВАС по адм. дело № 11872/2020 г., I о.); по чл. 22 от ЗА (определение № 615 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. дело № 17/2017 г., VI о.) и др. Пред ВКС е образувано гр. дело №1936/2026 г. по описа на ВКС. С протоколно определение от 08.06.2026 г. по описа на ВКС, на основание чл. 135, ал. 5, във връзка с ал. 4 от АПК е повдигнат настоящият спор за подсъдност, като делото е изпратено на състав, включващ петима съдии от ВКС и ВАС, определени по реда на чл. 135, ал. 5 от АПК за определяне на компетентния съд. Мотивите на тричленния състав на ВКС, въз основа на които е повдигнат настоящият спор за подсъдност са следните: с оспореното решение ВАдвС се е произнесъл по искане на адв. В. Йотов с вх. № 1956/04.11.2024 г., в качеството му на председател на АКСО, за определяне на седалище и район на колегията, достъп до единния регистър на адвокатите, предоставяне на подходящо помещение и отпускане на паричен заем. Решаващият съд е посочил, че в разпоредбите на на ЗА (чл. 7, ал. 4 - 7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 21), са уредени изчерпателно случаите, в които решенията на ВАдС подлежат на обжалване пред ВКС. Направен е извод, че оспореното от адв. В. Йотов решение не попада в така уредените случай, поради което и не би могло да се приеме, че ВКС е компетентен да упражни контрол за неговата законосъобразност. Изложени са съображения, че в ЗА липсва правна норма, която да предвижда обжалване на всички решения на ВАдС пред ВКС. Състават на ВКС не е споделил мотивите на АССГ, че правните последици на обжалвания от адв. В. Йотов отказ да се определи седалище, район и код на АКСО, са сходни с тези на отказа да се впише адвокат в регистъра и да му се издаде адвокатска карта съгласно чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗА, поради което по аналогия следва да се приеме същия ред за обжалване. Несъгласието е мотивирано с обстоятелството, че обжалваният отказ на ВАдвС да определи район, седалище и код на АКСО, не препятства извършването на адвокатска дейност, тъй като лицата, по чието искане е постановен, са действащи адвокати. Според ВКС, процесния отказ е свързан с правомощията на ВАдвС по чл. 78, ал. 3 от ЗА, отнасящи се до организацията на местните поделения на адвокатурата. По изложените съображения е направен извод, че не би могло да се приеме прилагане по аналогия към оспореното решение на разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗА. Въз основа на изложеното ВКС е приел, че делото не му е подсъдно, а следва да бъде разгледано от АССГ. Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като взе предвид изложеното намира,, че делото е подсъдно на Върховен касационен съд на РБ по следните съображения: Висшият адвокатски съвет е юридическо лице, със седалище в гр. София и съгласно чл. 117 от Закона за адвокатурата, състои се от адвокати, които са лица със свободна професия и членуват в адвокатски колегии. Правомощията му са изброени в чл. 122 от Закона за адвокатурата. Той не принадлежи към системата на изпълнителната власт и не е носител на властнически правомощия по силата на закон. Актовете, които приема са задължителни само за адвокатите и органите на адвокатурата. Тези от тях, които подлежат на съдебен контрол са посочени в чл. 7, ал. 4 - 7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА и са пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия, какъвто не е настоящия случай. Висшият адвокатски съвет не е административен орган, не разполага с властнически правомощия и не издава административни актове, на него не са му възложени функции по управление на различни сфери от обществения живот и не разполага с административни правомощия. Висшият адвокатски съвет не издава административни актове и решенията му макар и свързани с организационни проблеми касаещи работата на адвокатурата не могат да се определят като административни актове. Хипотезата при която е подадена жалба от адв. Йотов срещу решение на ВАдв.С, в частта, с която е отказано да се удовлетворят исканията в негово писмо № 1956 от 4.11.2024 г., относно определяне на седалище, район и код на Адвокатската колегия София-област (АКСО) не е сред изброените в чл. 7, ал. 4 - 7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА, но това не налага автоматично извод, че обжалването му следва да бъде пред административния съд. Административните съдилища не разполагат с обща компетентност, а разглеждат само споровете, за които е приложим на общият принцип за обжалваемост на административните актове по чл.120, ал.2 КРБ, споровете по чл.128, ал.2 АПК и тези спорове, които са им възложени изрично със закон. Предвиденият специален процесуален ред за оспорване на решенията на адвокатския съвет изключва прилагането на общите правила на АПК и компетентността на административните съдилища. Изброените по-горе хипотези при които е предвиден съдебен контрол по отношение на актовете на В Адв.С определят като компетентен да ги разгледа Върховен касационен съд на РБ. Обстоятелстото дали решението подлежи на обжалване или не е въпрос, който следва да бъде разрешен от компетентния съд. Липсата на конкретната хипотеза сред посочените в правните норми не води до извод, че решението е административен акт и жалбата срещу него следва да бъде разгледана от административен съд. Съдържанието на акта е това, което предпоставя действието му и неговите последици, от това съдържание следва да се правят изводи дали се касае за властническо правомощие и дали е издаден в изпълнение на админстративен орган. Решението по чл.78, ал.3 ЗА на ВАдв. За определяне районите и седалищетата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване не може да се разгледа като административен акт, тъй като не е свързан с властническо правомощие. От съдържанието на решение № 1521/12.12.2024 г. е видно, че то касае структурирането и организацията на адвокатските колегии и не притежава характеристиките на административен акт. Мотивиран така, настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд на Република България