Определение № 320 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 904/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №462 от 17.11.2021г. по гр.д. № 547/2021г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 501279 от 15.03.2021г. по гр.д.№ 342/2016г. на Разложки районен съд, с което са уважени искове по чл. 38 ЗУЕС на Етажна собственост в комплекс „Алпин лодж“ с адрес гр. Банско, ул. "Герачини улици" № 1 против Н. Х. М., М. Д. С., М. Т. Я., С. К. Т. за заплащане на различни суми, дължими от всеки от тях на Етажната собственост, представляващи такси за управление и поддръжка на общите части на сградата и вноски за фонд „ремонт и обновяване“, определени с решения на Общото събрание от 14.07.2011г. и от 20.02.2015г. Конкретно ответницата Н. Х. М. е осъдена да заплати общо сумата 10 882,51 лв., заедно със законната лихва от завеждане на делото - 05.04.2016г., от които: 1/ 6313,29лв. такса за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 22.05.2014г. до 20.02.2015г.; 2/ 3617,49 лв. такса за разходи за управление и поддръжка на общите части за периода от 20.02.2015г. до 31.12.2015г. и 3/ 951,73лв. такса към фонд „Ремонт и обновяване” за периода 20.02.2015г. до 31.12.2015г. Касационната жалба е подадена само от ответницата Н. Х. М. (претенциите против останалите ответници са в размер под 5000лв. и въззивното решение спрямо тях не подлежи на касационно обжалване). Твърди се, че решението е неправилно, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички представени по делото доказателства поотделно и в съвкупност, поради което е достигнал до грешни правни изводи. Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросите са посочени така: 1/ въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички представени по делото доказателства като е игнорирал изцяло събраните писмени доказателства - влезли в сила съдебни решения; 2/ въззивният съд е приел, че е налице легитимен орган на управление на Етажната собственост, въпреки представените влезли в сила съдебни решения; 3/ съдът неоснователно е отхвърлил възражението за недължимост на сумите поради това, че към датата на подаване на исковата молба е наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” на решенията, взети на общото събрание на 22.05.2014г., както и че е извършена отмяна на тези решения; 4/ съдът не е изложил мотиви, които да съдържат цялостна преценка на доказателствата, а произволно е изброил само част от тях. Практика на ВКС е посочена спрямо последния въпрос. Ответникът по жалбата Етажна собственост на жилищна сграда „Алпин лодж” в гр. Банско в писмения си отговор поддържа, че касационно обжалване не следва да бъде допускано. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по осъдителни искове на Етажна собственост против собственици на обекти в етажната собственост за дължими в изпълнение на решения на Общото събрание суми за управлението, поддържането и ремонт на общите части на сградата. Не се спори, че жалбоподателката Н. М. е собственик на пет апартамента в сградата на етажната собственост. Претенциите срещу нея са както следва: 1/ такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 22.05.2014г. до 20.02.2015г. в размер на 6313,29лв.; 2/ такса за разходи за управление и поддръжка на общите части за периода от 20.02.2015г. до 31.12.2015г. в размер на 3617,49 лв.; 3/такса към фонд „Ремонт и обновяване” за периода 20.02.2015г. до 31.12.2015г. в размер на 951,73лв. Установено е, че с решение на Общото събрание на собствениците от 14.07.2011 г. по т. 3.7 от дневния ред е взето решение таксата за поддръжка на общите части на сградата да бъде в размер на 10 евро на квадратен метър (вкл. с идеалните части) от общите части на сградата на година, като апартаментите на Н. М. са освободени от такса за две години. На 20.02.2015 г. е проведено друго Общо събрание на собствениците в етажната собственост, на което по т. 3.1 от дневния ред е взето решение да се заплаща годишна такса от всички собственици в размер на 5 евро без ДДС на квадратен метър застроена площ, ведно с идеалните части от общите части на сградата. По т.6 и т. 7 от дневния ред е взето решение за създаване на Фонд „Ремонт и обновяване”, за който е определена месечна вноска в размер на 2 евро без ДДС на базата най-малкия процент притежавани идеални части от общите части на сградата. Установено е също така, че с влязло в сила решение на Районен съд-Разлог по гр.д. № 582/2014 г. са отменени като незаконосъобразни всички решения на Общото събрание на Етажната собственост от 22.05.2014г. С решение по т. 3 от дневния ред от проведено Общо събрание на ЕС на 22.01.2016 г. е възложено на Управителния съвет да предприеме действия по събиране на вземанията на ответниците за такси за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 22.05.2014 г. до 31.12.2015 г. и дължимите вноски за ФРО за същия период. По делото са приложени проформа - фактури, в които са осчетоводени дължимите от ответниците суми; приложени са и справки относно дължимите суми от етажните собственици за такса за поддръжка и управление на общите части и фонд „Ремонт и обновяване”. Отправени са нотариални покани до ответниците за заплащане на дължимите от тях суми. По възникналия спор за представителството и управлението на Етажната собственост съдът е установил, че на проведено на 18.12.2014 г. общо събрание на ЕС е избран Управителен съвет, а с протокол на УС от следващия ден за председател на УС е избран П. Ц. П.. Исковата молба е подадена от членовете на Управителния съвет. Приетата счетоводна експертиза установява, че начислената такса за поддръжка и управление на общите части според решението ОС на ЕС от 14.07.2011 г. за периода от 22.05.2014 г. до 20.02.2015 г. е в размер на 10 евро без ДДС /12 евро с ДДС/ на обща застроена площ; за притежаваните от Н. М. обекти общият размер на таксата за този период 6 313,29лв. За периода от 20.02.2015г. до края на същата година вещото лице изчислява таксите според решението на ОС от 20.02.2015г. в размер на 5 евро без ДДС на обща застроена площ. Така за този период задължението на Н. М. е 3617,49 лв. Въз основа на решението на ОС от 20.02.2015г. вещото лице определя и таксата на Н. М. за фонд „Ремонт и обновяване” в размер на 951,73лв. За всички тези задължения са издадени проформа-фактури и няма данни да са осчетоводени плащания. При горните фактически обстоятелства въззивният, както и първоинстанционния, съд са намерили иска против Н. М. за основателен. Задълженията произтичат от решенията на Общите събрания на ЕС от 14.07.2011г. и от 20.02.2015г., които решения не са били атакувани по реда на чл. 40 ЗЕУС и не са били отменени от съда, поради което се дължи изпълнението им. Размерът на сумите е установен от заключението на вещото лице, което не е било оспорено. Съдът е намерил за неоснователни възраженията относно активната легитимация на управителя и Управителния съвет. Вярно е, че решението на ОС от 22.05.2014г., с което е избран управителен съвет, е било отменено от съда, но на 18.12.2014г. е проведено ново Общо събрание, на което лицата, подали исковата молба от името на ЕС, са били избрани за членове на Управителния съвет. Поради това към датата на подаване на исковата молба на 05.04.2016г. посочените лица са активно легитимирани съгласно чл. 23, ал.3 и 4 ЗУЕС да инициират производството. Отхвърлено е и възражението, касаещо наложената по време на разглеждането на горепосочения спор по чл. 40 ЗУЕС обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” на атакуваните решения на Общото събрание от 22.05.2014г. Според съда, тази мярка е ирелевантна за настоящия процес. Тя е изпълнила своето предназначение до приключване на производството по гр.д. № 582/2014г. на Районен съд-Разлог. В сега разглеждания спор претенциите на Етажната собственост са основани на други решения на Общото събрание - от 14.07.2011г. и от 20.02.2015г., които решения са влезли в сила и етажните собственици дължат изпълнението им. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице. От една страна, по начина по който са формулирани въпросите на касатора, не отговарят стриктно на изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК за правен въпрос, който е разрешен от съда и е обусловил крайните му изводи, според разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК, т.1. Според тълкувателния акт материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросите са обвързани от конкретните фактически твърдения на страната и взетото от решаващият съд становище по тях след преценка на доказателствата. А преценката на доказателствата, която съдът извършва по свое вътрешно убеждение, не може да бъде контролирана в производството по чл. 288 ГПК. Въпреки горното, може да се приеме, че всички поставени въпроси (наречени в изложението материалноправни, но всъщност са процесуалноправни) касаят задължението на въззивния съд да постанови решението си след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, и да се произнесе по поддържаните от страните доводи и възражения. По този въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване. Благоевградски окръжен съд е извършил преценка на събраните доказателства и е дал свой мотивиран отговор на възраженията на ответниците по иска, сред които и настоящата жалбоподателка; разгледал е и всички доводи във въззивната жалба. Не са налице доказателства, които да са игнорирани, както твърди касатора. Сочените влезли в сила решения по предходния спор по чл. 40 ЗУЕС, включително наложената мярка „спиране на изпълнението на атакуваните решения на ОС от 22.05.2014г., са изрично посочени и обсъдени от съда. Те са намерени за неотносими към сега разглеждания спор, защото предявените искове са за изпълнение на задължения, установени с други, неотменени решения на Общото събрание на ЕС. Очевидно с този извод не е съгласна жалбоподателката, но това несъгласие не обуславя достъп до касационен контрол. Същото се отнася и до възражението относно легитимацията на предявилите иска лица - по него също е налице изричен отговор в решението. Не може да се приеме и че въззивният акт страда от липса на мотиви и по този начин се отклонява от посочената от касатора практика (постановена по отменения ГПК, при различна уредба на въззивното производство). Соченото определение № 310 от 15.06.2009г. по т.д. № 90/2009г. на ІІ т.о. е по чл.288 ГПК и не съставлява съдебна практика, а и засегнатите в него въпроси нямат никакво сходство с проблемите по настоящето дело. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство в размер на 900лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.