Определение № 213 от 05.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2775/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 7731/19.12.2012 година, заявена от адв. М. В. АК-Д. като пълномощник на ищците – наследници на покойния Н. И. Н./ п. 1912 год./ срещу въззивно Решение Nо 463 от 26.11.2012 година по гр.възз.д. Nо 332/2012 год. на ОС-Добрич по допускане на съдебна делба на земеделска земя, чиято собственост е възстановена по реда на ЗСПЗЗ – НИВА с площ от 47.028 дка землището на [населено място], общ.Д. имот Nо * по плана на селото, НИВА с площ от 45.017 дка землището на [населено място], общ.Д. имот Nо * по плана на селото и НИВА с площ от 18.555 дка землището на [населено място], общ.Д. имот Nо * по плана на селото, в частта за съделителите и обема на правата им. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е недопустимо, респ. неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 ГПК т.1, т.2 и т.3, при следните процесуално- правни въпроси: разгледан спор при неадминистрирано дело и при неизяснена фактическа обстановка съставлява ли нарушение на ПАРОАВАС, когато по делото не е отбелязано кога и по какъв начин представените от страната писмени доказателства са в кориците на делото ? Кога и при какви условия се прилагат документи в кориците на делото и как би следвало да се ценят те? Когато във въззивната жалба е направен довод за необсъждане на писмени доказателства от първата инстанция и такива въззивният съд не е констатирал, следва ли да се дадат указания на жалбоподателя да конкретизира жалбата си? Следва ли да се приеме,че окръжният съд е постановил решение при противоречие на обстоятелствена част и петитум, поради несъобразяване на представени писмени доказателства и искането за промяна на обжалваното решение в частта за квотите, игнорирайки доказателствата под предлог ,че доказателствени искания не са направени? Налице ли е правилно администриране на делото и нарушение ли прилагането на писмените доказателства по делото ? допуснал ли е процесуално нарушение въззивния съд като е разгледал делото по същество без да прегледа всички приложени книжа и без да обсъди начина на тяхното постъпване по делото ? Процесуално нарушение ли е приемане на писмени доказателства- нотариален акт за извършена разпоредителна сделка при липсата на произнасяне как това се отразява на квотите на страните ? Касационното обжалване се поддържа и по материално правните въпроси – нарушен ли е материалния закон, ако съдът не се произнася по правата на страните съгласно представените доказателства за наследяването и разпоредителните сделки между страните ? Сочи се, че посочените въпроси /общо/ са решени от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика – ТР 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК- Р -61-2011 г.ВКС-ТК-II, Р-42-2011 -ВКС-II г.о., Р-51-2010 - ВКС-II г.о., Р- 52-2009 -ВКС-ТК-I, Р-90-2011 -ВКС-ТК-II, Р-90-2011- ВКС-III г.о., Р-284-2010 -ВКС-IV г.о., Р-461-2010 -ВКС-II г.о., Р -632-2009 -ВКС-II г.о., Р-669-2010 - ВКС-II, Р-673-2009 -ВКС-II г.о., Р-921-2009 -ВКС-I г.о., както и се поддържа, че тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, като се сочат и номера на решения и определения на различни по степен инстанционни съдилища от страната. По така изведените процесуално-правни и материално-правни въпроси, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси, цитирани дословно в настоящото изложение, са въпроси, на които съдът би могъл да отговори само с решението по същество, в рамките на проверката като редовна трета - касационна инстанция. Предвид на това си правно естество, същите не могат едновременно да бъдат и въпроси, обосноваващи извод за допускане на касационното обжалване.Поставените въпроси касаят законосъобразността на съдебния акт от гл.т. спазване на процедурни правила касаещи законосъобразното попълване на делото с доказателствен материал. Те не съставляват коректно формулирани въпроси на дадено с въззивното решение принципното разрешение на правния проблем, с което разрешение решаващият съд обосновава крайния правен резултат т.е. изхода на делото и което разрешение, може да се съпостави с дадено, по аналогични дела, разрешение на задължителна съдебна практика на ВС/ВКС или на незадължителна такава на други съдилища в етапа на селекция на касационните жалби. „Поставянето на въпроси” с изложението към касационната жалба от защитата на касатора не може да бъде самоцел на изложението. В конкретния случай „количеството въпроси”, които касаят уредена от закона процедура по събиране на доказателства, не могат да обосноват извод, че тези въпроси имат характера на обуславящи изхода на делото, след като не са част от неговия предмет, а самите „нарушени” процесуални правила, уредени от подзаконовия нормативен акт- ПОРОАВАС, са ясни и не се нуждаят от допълнително тълкуване. Самата селекцията на касационния съд се базара, както се сочи в ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, само на правни проблеми - въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, в съпоставка с посочена задължителна или незадължителна съдебна практика. Изброяването на въпроси и посочването на съдебни решение на ВКС предполага касационният съд сам да търси къде и по кой въпрос е налице евентуално противоречието. В етапа на селекция задачата на ВКС е да констатира посоченото от страната касатор противоречие и доколкото по поставения въпрос няма унифицирана съдебна практика да допусне касационното обжалване именно с тази цел- арг. чл. 291 ГПК, чл. 292 ГПК, а не сам да избере дали решението на въззивния съд влиза в противоречие с някое от приложените съдебни решение. Не може да се приеме теза, че по изведен правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК е налице противоречие със задължителна съдебна практика / т.1/ и едновременно с това същият въпрос се решава противоречиво от съдилищата / т.2./. След като има дадени задължителни разяснения по приложението на правна норма или правен институт, липсва основание да се иска ново обобщава по реда на чл. 291 ГПК кое решение от приложените е правилно и кое не след като това вече е сторено и такива разяснения са дадени. Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по изведения материално-правен въпрос – нарушен ли е материалния закон, ако съдът не се произнася по правата на страните съгласно представените доказателства за наследяването и разпоредителните сделки между страните ? За да постанови решението си, без да се произнесе по същество на наведените с въззивната жалба доводи за неправилно изчислени квоти на съделителите поради неприети писмени доказателства за отказ от наследство в едно от колената, въззивният съд е приел, че в срока на чл. 131 ГПК, нито след това – в първо по делото съдебно заседание има направени възражения в тази насока, които да налагат събирането на доказателства за релевираните обстоятелства, касаещи откази от наследство или извършени разпоредителни сделки, по силата на които са променени правата на съделителите в спорната съсобственост на единия от делбените имоти. След като поставеният въпрос по приложение правилата на ЗН се свързва с една спора фактическа обстановка, съобразно която решаващият съд произнася решението си, респ. отговорът на съда по спора за квотите в съответното коляно зависи от това възраженията за признаване на отказите от наследство направени ли са в законоустановените срокове, приети ли са доказателствата, то решението на съда по поставения въпрос не може да се приеме за обуславящо изхода на спора по принцип, тъй като с отговорът на въпроса винаги би бил обусловен от конкретно събраните по делото доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия