Определение № 272 от 02.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1712/2011 г.

Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК. С решение № І – 104 от 29.09.2011 г. по гр. д. № 1465/2011 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № ХІІІ – 567 от 14.04.2011 г. и допълващото го решение № 908/02.06.2011 г., постановени по гр. д. № 10970/2010 г. на Бургаски районен съд, с което са уважени предявените искове за признаване за незаконно на уволнение и отмяната му, за възстановяване на предишна работа и за обезщетение поради незаконно уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че заеманата от ищеца щатна бройка за изпълняваната длъжност не е реално премахната – т. е. не е налице съкращаване в щата. Срещу длъжността, на която е работел ищеца към датата на неговото уволнение в щатното разписание е посочено „свободен щат”, т. е. бройката продължава да съществува. Липсата на соченото основание за проведеното уволнение е наложила извод за незаконността му и е довела до неговата отмяна. Изходът на спора по иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е обусловил и изхода на спора по исковете за възстановяване на предишна работа и за обезщетение поради незаконно уволнение за процесните периоди, с уважаването им. Против решението на Бургаския окръжен съд е постъпила касационна жалба от ответното дружество. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящия делото правен въпрос, който конкретизиран и уточнен се свежда до съотношението между изявлението на работодателя за съкращаване на щата и документа, който материализира новото длъжностно разписание след промените. Сочи се, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по жалба изразява становище, че повдигнатия правен въпрос няма претендираното значение, както и че въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5 000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато. Повдигнатият правен въпрос е обуславящ изводите по предмета на спора и по него, с оглед приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, на настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика, поради което е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение