Определение № 433 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2168/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез юрисконсулт Г. В. срещу решение № 19/11.02.2021 г. по в.гр.дело № 215/2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 104/14.04.2020 г. по гр.дело № 502/2019 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е осъдена на основание чл.2а от ЗОДОВ Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/ да заплати на Е. Й. В. сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от 11.09.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия на КПКОНПИ във връзка с внасяне на мотивирано искане за отменане на имущество и налагане на обезпечения по ЗОПДИППД/отм./ по гр.дело № 572/2013 г. на Ловешкия окръжен съд. В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в уважената част на предявения иск по чл.2а ЗОДОВ и вместо това се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло. В изложението са формулирани въпросите: 1. По какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл.2а ЗОДОВ и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД? 2. Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на комисията и нейните органи и причинените вреди или тя може само да се презюмира? 3. Обвързано ли е понятието „справедливост” с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението? 4. От значение ли е за определяне на размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди качеството на лицето, срещу което е водено производството по ЗОПДИППД/отм./, т.е. дали същото е било ответник в производството в качеството на „проверявано лице” или като „свързано лице”/по смисъла на пар.1,т.9 от ДР на Закона/?. Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Втори и трети въпрос са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВС, и ВКС, както и с практиката на ВКС. Четвърти въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касационната жалба Е. Й. В., чрез адв. А. Ч. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че ксационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 2а ЗОДОВ. С въззивното решение на Великотърновския апелативен съд по в. гр.дело № 215/2020 г. е потвърдено решението на Ловешкия окръжен съд по гр.дело № 502/2019 г., с което е уважен предявен иск от Е. Й. В. срещу КПКОНПИ с правно основание чл.2а ЗОДОВ за сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия на КПКОНПИ във връзка с внасяне на мотивирано искане за отнемане на имущество и налагане на обезпечения по ЗОПДИППД/отм./ по гр.дело № 572/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, ведно със законната лихва от 11.09.2015 г. до окончателното изплащане. Касационна жалба е подадена само от ответника срещу въззивното решение на ВТАС в частта, с която е потвърдено решението на Ловешкия окръжен съд в уважената част на иска по чл.2а ЗОДОВ. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Ловешкия окръжен съд в отхвърлената част на иска с правно основание чл.2а ЗОДОВ не е обжалвано и е влязло в сила. От фактическа страна е прието за установено, че въз основа на решение № 348/30.10.2013 г. КПКОНПИ внесла в Ловешкия окръжен съд мотивирано искане по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ срещу Р. Т. С., С. В. С., Е. С. С., В. С. С., Е. Й. В. и В. С. В. за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 259 973.42 лв. Производството е образувано въз основа на уведомление от МВР ГДБОП за образувано ДП № 145/2010 г. срещу Р. Т. С. за извършени от нея престъпления по чл.244,ал.1,пр.2,алт.1НК и по чл.244,ал.1,пр.3,алт.1 НК. Безспорно установено е, че Р. Т. С. е снаха на ищцата Е. В. – бивша съпруга/до 2011 г./ на сина й С. В. С., също ответник по мотивираното искане. Прието е, че по отношение на ищцата Е. В., съпруга й В. В., Е. С. и В. С. искането е за отнемане на самостоятелен обект в сграда с ид. № 1 по ККР на населено място със застроена площ от .. кв.м. и пристроена част от 1.3 кв.м., находящ се в населено място, улица, № вх. ,ет., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавен поземлен имот. Съсобствената част на ищцата от имота е 3/4 ид.част. Съдът е приел, че по подадено мотивирано искане от КПКОНПИ с определение № 943/06.11.2013 г. по гр.дело № 572/2013 г. на Л. е допуснато обезпечение на предявения иск, чрез налагане на възбрана върху имота и чрез запор върху дружествени дялове на „Р. стил 2008”, Е., собственост на Р. С. и е оставено без уважение искането за налагане на запор върху банковите сметки на Р. С. и С. С.. В последната част определението е отменено от ВТАС с определение № 376/06.01.2014 г. по в.ч.гр.дело № 493/2013 г. и обезпечение е допуснато чрез обезпечителна мярка запор върху всички банкови сметки на Р. и С. С.. Определението на въззивния съд е отменено от ВКС с определение № 733/10.10.2014 г. по ч.гр.дело № 4668/2014 г. Въз основа на обезпечителната заповед, издадена от ВТАС относно запора върху вземанията по банкови сметки на 12.02.2014 г. е образувано изп.дело № 18/2014 г. на ДСИ при СРС. Изпратени са запорни съобщения за налагане на запор върху сметките на Р. и С. С. в банки на територията на страната. След отмяната на обезпечението на 13.12.2014 г. изпълнителното производство е прекратено и запорите са вдигнати. Прието е, че на 25.03.2915 г. КПКОНПИ взела решение № 108/25.03.2015 г. за прекратяване на производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по отношение на Р. С., за оттегляне на иска по реда на чл.232 ГПК и за отмяна на допуснатото обезпечение. С определение № 274/27.03.2015 г. по гр.дело № 572/2013 г. на Л. производството по делото е прекратено на основание чл.232 ГПК и обезпечителните мерки са отменени. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели В. Ц. и К. П.-близки на ищцата от населено място и С. С. – съседка с ищцата в населено място, където се намира нейния апартамент. От правна страна е прието, че предявеният иск е доказан по основание. Прието е също, че е установен фактическия състав по чл.2а ЗОДОВ – незаконосъобразни действия на КПКОНПИ по ЗОПДИППД/отм./, извършени при изпълнение на нейните правомощия и претърпени от ищцата вреди, пряка и непосредствена последица от действията на комисията. Въззивният съд е приел, че предявяване на иск по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ е действие на КПКОНПИ при изпълнение на правомощията й за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и за внасяне в съда на мотивирано искане за отнемането му в полза на държавата. Посочил е, че оттеглянето на иска по чл.232 ГПК е процесуално действие, с което ищецът десезира съда с правния спор, заявява, че се отказва от търсената с иска защита. Прието е, че според правната теория ищецът оттегля иска си, когато се опасява, че искът може да бъде отхвърлен или когато е постигнал или се надява да постигне издънсъдебна спогодба с ответника. Прието е, че КПКОНПИ е извършила проверка и след като е установила, че проверяваното лице Р. С. е осъдена за престъпление, което попада в обхвата на ЗОПДИППД/отм./, че е придобила имущество на значителна стойност, за което липсват законни източници е внесла в съда мотивирано искане по чл.28 от с.з. за отнемането му в полза на държавата. Прието е още, че част от имуществото, предмет на отнемане по образуваното съдебно производство – самостоятелен обект в сграда с търговско предназначение в населено място принадлежи на ищцата Е. В. – ѕ идчасти и поради това претенцията на Комисията е насочена и срещу нея. Впоследствие исковете срещу ответниците, включително и срещу ищцата са оттеглени, въз основа на изрично решение на КПКОНПИ от 25.03.2015 г. за прекратяване на поизводството. Съдът е приел,че според решението на Комисията същата е приела, че не е налице една от задължителните предпоставки на закона –имущество на значителна стойност по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ - 60 000 лв./придобитото имущество в случая е в размер на 13 029.41 лв./, че имуществото се състои само от суми, внесени по сметки, които не са налични, а съгласно трайната съдебна практика исковете за отнемане на тези суми се отхвърлят от съдилищата като недоказани и, че в конкретния случай не може да се направи основателно предположение за връзка между престъпната дейност на проверяваното лице и придобиването на иуществото съгласно т.решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС. С оглед на това е прието, че действията на Комисията по внасяне на мотивирано искане по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ и налагането на обезпечителни мерки по образуваното съдебно производство, което впоследствие е било прекратено, поради оттегляне на иска представляват незаконосъобразни действия на КПКОНПИ по смисъла на чл.2а ЗОДОВ. С оглед на мотивите на решение № 108/25.03.2015 г. за прекратяване на производството са преценени за неоснователни доводите на КПКОНПИ, че предпоставките на ЗОПДИППД/отм./ за отнемане на имущество, включително и принадлежалото на ищцата са били налице. Позовал се е на чл.3,ал.1 ЗОПДИППД/отм/ и е приел, че предмет на отнемане по реда на закона може да бъде само имущество, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпната дейност на проверяваното лице. Прието е, че с тълкувателните решения законът не се променя, а се уеднаквява противоречивата и неправилна практика по приложението му. С оглед на това е направен извод, че с т.решение № 7/2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС не е въведена нова предпоставка при прилагане на закона. Съдът е приел, че е установен и елемента от фактическия състав на чл. 2а ЗОДОВ - в резултат на действията на Комисията по предявяване на иск по реда на ЗОПДИППД/отм./ и обезпечаването му, чрез възбрана върху недвижим имот, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразните действия на комисията. Възприети са показанията на разпитаните по делото свидетели, според които ищцата и съпругът й В. С., починал през 2019 г. са „честни селски хора|”. Къщата им е на края на населено място, има двор, отглеждали животни. Грижели се много за внуците си, за децата си. Гледали градина, изпращали им каквото произведат. Съпругът на ищцата бил тих и скромен човек. През 2013 г. с В. Ц. била кметски наместник и в това си качество връчила на ищцата книжата по делото, които били обемни и тежки. Когато ги получила ищцата била объркана, учудила се, не разбирала за какво са. На другия ден отново отишла при свидетелката и я попитала дали може да й обясни за какво са документите, питала се дали снаха й не е забъркала нещо. След това се променила, затворила се, не била същата. Свидетелката срещнала ищцата в населено място. Разплакала се, защото не можела да се справи с някакъв документ.Била объркана и съсипана. Преди години починал техния зет – мъж на дъщеря им. Внучето им тогава било на 45 дни. Според свидетелката Ц. и св. К. П. тази трагедия не им се отразила толкова зле, било им тежко, на не са се сринали, както след образуване на производството. Според свидетелката П. през 2014 г. – 2015 г. ищцата спряла да контактува с нея. Когато я попитала, ищцата отговорила, че са завели срещу нея дела, че ставало въпрос за много пари и имуществото й било запорирано. Била много притеснена от това, променила се – тя и съпруга й, състарили се. Споделила, че съпругът й се изнервил от това, че в селото се говори за проблемите им. Била притеснена, че няма пари, за да поддържа семейството си. Заявила, че няма вина. Особено се променила след смъртта на съпруга си. Свидетелката С. С. заявила, че ищцата и съпругът й били добри и трудолюбиви хора, които цял живот се грижили за децата и внуците си.Притеснили се, тъй като имуществото им било запорирано. Говорело се, че трябва да плащат нещо и Р. била причината за това. Семейството било съсипано, без тяхна вина. Сринали се психически. Чудели се как ще помагат на децата. Като баба Е. се притеснявала за внуците си, как ще се грижи за тях. Като е съобразил свидетелските показания съдът е приел, че след образуване на съдебното производство по ЗОПДИППД/отм./ ищцата е изпитвала страх, че притежаваният от нея и внучките й имот ще бъде отнет, притеснения за начина й на живот в бъдеще, както и този на семейството й. Прието е, че през целия си живот ищцата е живяла почтено и се е трудила честно – според свидетелите, поради което въззивният съд е посочил, че съвсем логично е, че претенцията за отнемане на имущество – нейно и на семейството й, заради престъпление, извършено от бившата й снаха, освен, че е предизвикала шок е накърнила чувството й за справедливост. Приел е, че е от значение и обстоятелството, че ищцата живее в малко населено място, където обществено мнение е значим фактор. Според съда житейски обосновано е да се приеме, че ищцата е била силно притеснена от предприетата спрямо нея и семейството й процедура да не стане известна на хората в селото и доброто й име да бъде компрометирано. Приел е, че достатъчно затормозяващо е чувството за страх това да не се случи, че е без значение дали образуваното производство е станало обществено достояние. Прието е, че ищцата е майка и баба – грижовна и всеотдайна. С оглед на това съдът е посочил, че обичайни и напълно естествени са притесненията, които е изпитвала за тях – за начина им на живот, за издръжката им, за бъдещето и реализацията им. Въззивният съд е приел, че дължимото обезщетение за установените неимуществени вреди, които ищцата е претърпяла в резултат на образуваното срещу нея от КПКОНПИ производство по ЗОПДИППД/отм./ възлиза на 5000 лв. Прието е, че този размер в максимална степен репарира причинените вреди, доказани по делото и съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗЗД, поради което не е налице основание за неговото намаляване. Възприета е практика на ВКС по чл.290 ГПК, според която при определяне размера на дължимото обезщетение по чл.2а ЗОДОВ следва да се прилагат както общите постановки за преценка на релевантните за всяко увреждане обстоятелства, съобразени и с принципа по чл.52 ЗЗД, така и специфичните обстоятелства, произтичащи от характера и последиците от производството по ЗОПДИППД/отм./. Според съда най-съществените в случая обстоятелства, които следва да бъдат съобразени са възрастта на ищцата към датата на образуване на производството и начина й на живот до този момент. Посочил е, че към 2013 г., когато е поставено началото на съдебното производство ищцата е била на 70 години. През целия си живот се е трудила и живяла честно, без охолство и лукс, отдадена на семейството, децата и внуците си. С оглед на това е прието, че е налице по-висок интензитет на негативните емоции, предизвикани от предприетата спрямо нея процедура. Посочено е, че за нея е било неразбираемо защо е ангажирана отговорността й, след като престъплението е извършено от нейната бивша снаха. Напълно неизвестни са й били процедурите, които следва да бъдат извършени и действията, които тя трябва да предприеме – да ангажира адвокат, да подава отговори, да се снабдява с документи от преди години, за да установи доходите си и др. Съдът е приел, че по делото няма данни и че е малко вероятно до този момент ищцата да е била страна в съдебно производство и въобще да е имала досег със съдебната система. Прието е, че като последица от незнанието и неразбирането на процедурата страхът за нея и семейството й от последиците, които ще настъпят при уважаване на искането за отнемане на имуществото е предизвикал силно безпокойство и стрес, тревога и отчаяние. Прието е, че тези негативни емоции са търпени около година и половина, колкото е продължило съдебното производство по ЗОПДИППД/отм./ от образуването до прекратяването му. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищцата съдът е приел, че по делото няма данни предприетата срещу ищцата процедура от КПКОНПИ да е дала негативно отражение върху здравословното й състояние и това да е наложило лечение, че няма данни от какво заболяване е страдал съпругът й В. В., оказало ли е влияние съдебното производство върху състоянието му и каква е причината за смъртта му, настъпила по-късно през 2019 г. Прието не, че извън наложената като обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот в населено място по делото не е установено спрямо ищцата да са приложени мерки, ограничаващи имуществените й права или възможността да се разпорежда със собствените си финансови средства. В тази насока е съобразено, че изп.дело № 18/2014 г. е образувано по обезпечителна заповед, издадена от ВТАС, съгласно определение от 06.01.2014 г. по ч.гр.дело № 493/2013 г. С определението са допуснати обезпечителни мерки, като по изпълнителното дело са наложени запори върху вземанията по банкови сметки на другите двама ответници по делото Р. С. и С. С., но не и върху сметки на ищцата. Съдът е приел, че от значение за определяне размера на обезщетението е и обстоятелството, че мотивираното искане е оттеглено преди първото съдебно заседание, без съгласие на ответниците съгласно чл.232 ГПК, че по делото не са провеждани съдебни заседания, на които ищцата е следвало да се явява или да бъде надлежно представлявана, че не са събирани доказателства, не са провеждани устни състезания. Поради това според съда не може да бъде обоснован по-голям обем и продължителност на търпените неимуществените вреди, извън отчетените и покрити от определеното обезщетение в размер на 5000 лв. При тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът по чл.2а ЗОДОВ е уважен за сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. По правните въпроси: Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Правният въпрос касае приложение разпоредбите на чл.2а ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. Освен това по приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Съгласно практиката на ВКС доколкото се касае за отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение, намират приложение общите постановки, развити в т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г. Всеки случай е индивидуален и относимите към всеки случай обстоятелства са специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл.2а ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД/отм./ В тази връзка, следва да се отчита, че за разлика от наказателното производство, където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД/отм./ проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права – например: законен източник за придобиване на имуществото, стойност на имуществото, направени разходи, наличие на сключени договори за заем, за дарение на парични средства от родители или от други лица, да оборва презумпцията за принос на съпруга при придобиване на имуществото, а когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото и липса на връзка между престъпната дейност и доходите. Предмет на производството е имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период /който обикновено е 25 години/, увеличението на имуществото през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения/вж. реш.№ 133 от 13.12.20102г. по конст.д.№ 6/2012г. на Конституционния съд/. Комисията не се ограничава до проверка само на имуществото, правното основание за придобиването му, неговата стойност и трансформация, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, но проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му. Следователно – обхватът на подлежащите на изследване обстоятелства е огромен и няма как да не се съобрази, че особеностите, предмета и правилата за доказване в производството по ЗОПДИППД/отм./ изискват много по-големи процесуални лични усилия, време и ресурси при организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с тези в наказателното производство. Според практиката на ВКС производството по ЗОПДИППД/отм./ засяга с по-голям интензитет и в по-голям обем правото на труд и правото на частна собственост, които пряко засягат свободата на личността. Доколкото започва с налагане на обезпечителни мерки – възбрани и запори върху цялото имущество на проверяваното лице, по време на висящността му, проверяваното лице за продължителен период от време е в невъзможност да се ползва от притежаваните средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките си нужди. В тази връзка – релевантно при определяне на размера на дължимото обезщетение е и обстоятелството как воденото производство се е отразило /е променило/ начина на живот на проверяваното лице. Прието е, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2а ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД/отм./ се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните вреди и си прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда – решение № 166/18.10.2016 г. по гр.дело № 1642/2016 г. на ВКС, III г.о., решение № 94/23.07.21 г. по гр.дело № 4316/2019 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК и др. Правният въпрос е разрешен в съответствие с посочената практика на ВКС. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищцата въззивният съд е взел предвид всички установени по делото релевантни за увреждането обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. Съобразил е както релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, начина на засягане на честта и доброто име на ищцата в обществото, съобразно нейната възраст, социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на ищцата, засягане на взаимоотношенията в семейството, така и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД (отм.), установени по делото и посочени в мотивите на решението. Решаващите правни изводи на въззивния съд относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищцата са съобразени с цитираната практика на ВКС. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. С т.2 от ППВС № 7/1959 г. е прието, че отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното. Съгласно т.3 от т.решение № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. Отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Преценката се прави при наличието на причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Според разясненията, дадени в същото тълкувателно решение държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 4 ЗОДВПГ. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. С решение по гр.дело № 3026/2008 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че в хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствена-връзка между поведението на деца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. За да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД е нужно освен това, увреждащото деяние /действие или бездействие/ да е противоправно. Противоправността на общо основание също е факт, подлежащ на доказване и той не се презумира, като доказателствената тежест е отново за ищеца. Правният въпрос не е разрешен в отклонение от цитираната задължителна практика на ВС и ВКС, и от практиката на ВКС, тъй като въззивният съд след като е преценил събраните по делото доказателства и приетите за установени факти по делото е формирал правен извод за наличие на причинна връзка между претърпените вреди от ищцата и действията на КПКОНПИ. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението. С т.II от ППВС № 4/1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. С решение № 124/11.11.2010 г. по т.дело № 708/2009 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е възприета задължителната практика на ВС, изразена в цитираното по-горе ППВС, както и практиката на ВКС и е прието, че в съдържанието на понятието ”неимуществени вреди” се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние. Съдебният състав е приел, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. За да формира извод, че сумата от 5000 лв. в максимална степен репарира претърпените неимуществени вреди от ищцата и съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД въззивният съд е извършил преценка на приети от него за съществени следните обстоятелства:възрастта на ищцата към датата на образуване на производството по ЗОПДИППД/отм./ - на 70 г., обстоятелството, че през целия си живот се е трудила и живяла честно, без охолство и лукс, отдадена на семейството, децата и внуците си, съответно по-висок интензитет на негативните емоции, предизвикани от предприетото производство по ЗОПДИППД/отм./, преживяното силно безпокойство, обстоятелството, че за ищцата са били неизвестни процедурите, които следва да бъдат извършени и действията, които тя трябва да предприеме - да ангажира адвокат, да подава отговори, да се снабдява с документи от преди години, да установява доходите си и др. Преценени са негативните емоции, търпени от ищцата за период около година и половина, през който е продължило съдебното производство от образуването до прекратяването му, предизвикани от преживения страх за самата ищца и за семейството й от последиците, които ще настъпят при уважаване на искането за отнемане на имуществото, както и липсата на данни за негативно отражение на процедурата от КПКОНПИ върху здравословното състояние на ищцата и съответно това да е наложило лечение, липсата на данни от какво заболяване е страдал съпругът й В. В. и оказало ли е влияние съдебното производство за състоянието му и каква е причината за смъртта му, настъпила през 2019 г. Въззивният съд е съобразил и установените факти, че извън наложената като обезпечителна мярка възбрана върху недвижимия имот в населено място по отношение на ищцата не са прилагани мерки, които да ограничават имуществените й права или възможността да се разпорежда със собствените си финансови средства, както и обстоятелството, че мотивираното искане е оттеглено преди първото по делото заседание, без съгласие на ответниците, че по делото по ЗОПДИППД/отм./ не са провеждани съдебни заседания, на които ищцата е следвало да се явява или да бъде представлявана, не са събирани доказателства и не са провеждани устни състезания Всички тези изводи на съда са изцяло съобразени с цитираната задължителна практика на ВС и с практиката на ВКС. По втори и трети въпроси не се установява допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Същите касаят приложното поле на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, която е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението й е установена трайна и обилна съдебна практика, с която съдът е съобразил решаващите правни изводи. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. С решение № 172/13.11.2020 г. по гр.-дело № 2993/2019 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса: какво е въздействието и какви са последиците от налагане на обезпечителни мерки по принцип и на спецификите на обезпечителните мерки при отнемане на незаконно придобито имущество. Съдебният състав е приел, че целта на обезпечението в гражданския процес е да се осигури, че изпълнението на бъдещото съдебно решение няма да бъде осуетено или затруднено. Затова чрез едностранни властнически актове съдът или отнема правни възможности, с които иначе ответникът разполага, или чрез възлагане на задължения, които той иначе няма. Обезпечителната защита е привременна, има по-малък интензитет от защитата по принудителното изпълнение. Обезпечителната защита е бърза и внезапна и представлява изненада за ответника, което предполага, че искането за налагане на обезпечителни мерки не трябва да се разгласява публично. Прието е, че обезпечителните мерки по закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/отм., обн., ДВ, бр. 19 от 1.3.2005 г./ и по закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм, обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./ имат тази особеност, че не въвеждат абсолютна забрана за разпореждане с имуществото. При определени предпоставки съдът може по молба на заинтересованото лице да разреши разпоредителни действия с имуществото/чл.23, ал.4 от първия и чл.40 от втория закон/. Това означава, че искането и налагането на обезпечителни мерки по тези закони като действия на комисията и на съда сами по себе си не са достатъчни да причинят имуществени вреди от невъзможността лицето да се разпорежда с имуществото си. Това лице може да подаде молба за разпореждане с това имущество при неотложна необходимост. Ако такава молба не е подадена, причинната връзка между действията на комисията и съда по искане и съответно налагане на обезпечителни мерки и причинените на лицето имуществени вреди от невъзможността да се разпорежда с имуществото се прекъсва, тъй като причиняването на вредите се дължи само на поведението на това лице. То е могло, но не е подало искане за разпореждане с имуществото с цел да удовлетвори неотложната си нужда от парични средства. Съдебният състав е приел, че отнемане на имущество на трети лица не почива върху предположението за извършена от тях престъпна дейност, а цели да се предотврати неоснователното им обогатяване. Затова налагане на обезпечителни мерки срещу имущество на тези трети лица не може да доведе до обществено неодобрение и морален укор спрямо тях. Все пак налагането на обезпечителни мерки върху имуществото на третите лица обичайно им причинява известен дискомфорт и неудобство, тъй като не могат свободно да се разпореждат с имуществото си, а се налага да се обръщат с молба към съда за освобождаването на това имущество при необходимост. Наложените обезпечителни мерки могат да предизвикат безпокойството на лицата, че ще изгубят имуществото си и по този начин да допринесат за психическо разстройство. Причинените от това неимуществени вреди обаче не могат да се сравняват като интензитет с неимуществените вреди от незаконно водено наказателно производство, тъй като налагането на обезпечителни мерки не се разгласява публично и не е окончателен акт на отнемане на имуществото. Правният въпрос не е разрешен в противоречие с тази практика на ВКС. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищцата въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че ищцата е ответник по искането на КПКОНПИ за отнемане на имущество по ЗОПДИППД/отм./, като не е проверявано лице. Преценено е и обстоятелството, че върху недвижимия имот, на който ищцата е съсобственик е допуснато обезпечение на предявения иск по чл.28 ЗОПДИППД/отм./, чрез налагане на възбрана върху имота, както и, че по отношение на ищцата не са налагани други мерки, ограничаващи имуществените й права или възможността да се разпорежда със собствените си финансови средства. С оглед на това съдът преценява за неустановено соченото противоречие с практиката на ВКС по този правен въпрос. По същият въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като съдът е дал разрешение, което е съобразил с установената практика на ВКС. С оглед изхода на делото в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъди сумата 200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение