Определение № 213 от 01.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1934/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „С.В.Пропърти Инвест“ЕООД /н/ против определение № 105/30.05.2023 г. по в.ч.т.д. № 96/2023г. по описа на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено определение № 64/19.01.2023 г. по т.д. № 397/2022 г. по описа на ОС-Бургас за прекратяване на производството по делото. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита за неправилни изводите на решаващия съд, че не следва да се провежда ново производство по реда на чл.685 и сл. ТЗ при настъпило след одобряване от съда по несъстоятелността на списъците с приети вземания на кредиторите спрямо несъстоятелния длъжник. Намира за допустимо да бъдат защитени правата му спрямо несъществуващ кредитор, като се оспори валидността на цесията или настъпването на отлагателното условие, при което тя е била сключена. Новият кредитор не може да предяви осъдителен иск срещу длъжника поради забраната по чл.637, ал.6 ТЗ, в което производство длъжникът да противопостави възраженията си. А при липса и на проведено производство по предявяване на цедираното вземане, единствен открит за защита остава пътят на предявяване на иск за прогласяване нищожност на цесията. Претендират отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. С обжалваното определение БАС е приел, че производството пред БОС е било образувано по искова молба на частния касатор срещу „Търговска банка Д“АД и „Инвестланд“ЕООД искове за установяване, че в полза на ЕООД не съществуват вземания по отношение на дружеството- длъжник, произтичащи от сключен между ответниците договор за цесия от 30.08.2022г. – главница и лихви. Констатирал е, че в исковата молба са развити доводи за нищожност на договора за цесия поради противоречие със закона и заобикаляне на закона. Установил е, че от представените доказателства и от справка по партидата на длъжника в ТР е видно, че към момента на произнасяне производството по несъстоятелност на частния касатор е във фаза по осребряване на имуществото. Производството по предявяване и приемане на вземанията е приключило отдавна, като вземането на банката-цедент е било включено в списъка на приетите вземания, било е оспорено от длъжника с възражение вх.№758/18.01.2016 год., което е било счетено за неоснователно с определение №324/16.03.2016 год. по т.д.н.№330/2014 год. на БОС и с последното определение списъкът е бил одобрен, единствено с промени, касаещи обезпеченията на вземанията на банката. Не е било проведено производство по чл.694 от ТЗ. БАС е счел, че договорът за цесия с предмет вземанията на банката, включени в списъка, е бил сключен на 30.08.2022 год. и е бил зачетен, както от синдика, който е изготвил обобщен списък на приетите вземания за нуждите на гласуването от събранието на кредиторите, проведено на 10.11.2022 год., така и от съда, който е допуснал цесионера да гласува. Според въззивната инстанция производството по предявяване и приемане на вземанията се развива само веднъж в хода на несъстоятелността, а частното правоприемство, настъпило в резултат на прехвърляне на прието вземане, не е основание за провеждане на ново производство по чл.685 и сл.от ТЗ чрез съставяне на списъци и постановяване на определение по чл.692 от ТЗ. По тези съображения иск от длъжника за оспорване на прехвърленото вземане по реда на чл.694 от ТЗ е недопустим. Отделно е посочил, че когато между кредиторите– страни по договора за прехвърляне на вземане, липсва спор за валидността и ефекта от цесията, и когато същата е счетена за валидна и от синдика (очевидно нему договорът е бил съобщен по арг.от чл.658 ал.1 и ал.2 от ТЗ поради прекратените правомощия на управителните органи на длъжника с решението по чл.632 ал.1 от ТЗ), длъжникът не е легитимиран да повдига спор за съществуване на вземането на цесионера, като се позовава на пороци на договора или неплащане на цената. Позовал се е на съдебната практика, че частното правоприемство не променя правното положение на длъжника във фазата по осребряване на имуществото му, доколкото припадащата се сума от евентуални разпределения технически служи за погасяване на същото вземане към новия кредитор. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частният касатор въвежа при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за селекция на частната касационна жалба следните правни въпроси: 1/Допустим ли е иск на обявения в несъстоятелност длъжник за обявяване нищожност на договор за прехвърляне на вземане в случаи, когато цесионерът го е придобил от цедент, след включване на последния в списъка на приетите вземания и одобряването му от съда по несъстоятелността, с което вземането на цедента е станало безспорно по смисъла на чл.693 ТЗ? В този смисъл при спор относно валидността на извършена в хода на производството по несъстоятелност цесия следва ли да се провежда ново производство по приемане на вземането? Позовава се на противоречие с решение № 50132/03.11.2022г. по т.д. № 1959/2021 г. на ВКС, I т.о., решение № 60256/07.03.2022 г. по гр.д. № 3590/2020 г. на ВКС, IV г.о. и със задължителната практика на ВКС по ТР №1/2020 г. При условията на евентуалност касаторът твърди, че е налице допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. 2/ Следвало ли е съдът да си направи отвод, след като вече се е произнесъл по друго дело в същия състав по идентичен предмет между страните по отношение на оспорване на цесия? Налице ли е порок и какъв на съдебния акт, постановен от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл.22, ал.1, т.6 ГПК ? Позовава се на допълнителни основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че спрямо първия поставен въпрос не е изпълнено соченото допълнително основание за допускане до касационно обжалване. Решението по т.д. № 1959/2021 г. на ВКС, I т.о. разглежда по същество проблема за нищожност на договор за цесия на вземане, предмет на висящ процес, когато цесионер е упълномощеният за процесуално представителство адвокат. Подобна хипотеза не е предмет на настоящия спор, а и обуславящите въззивното определение изводи на БАС са процесуални въпроси, а не материалноправни – вкл. за това налице ли е нарушение на закона, водещо до нищожност на самия договор за прехвърляне на вземане. Решението по гр.д. № 3590/2020 г. на ВКС, IV г.о. дава отговор на въпроса кога трето за спора лице е легитимирано да предяви иск за прогласяване на нищожност на договор за цесия, като разглежда случаите на съществуващ правен интерес. Същото решение не е постановено по повод на иск, подаден от несъстоятелен длъжник, т.е. не отчита спецификите на производството по несъстоятелност и свързаните с него съпътстващи го искови производства. В допълнение следва да се посочи, че константно в съдебната практика и в правната доктрина се приема, че на осн. чл.608 вр. чл.616, а.1 ТЗ производството по несъстоятелност има специфична цел – да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника. В решение № 53/16.07.2015г. по т. д. № 3170/2013г. на ВКС, ТК, І т. о. подробно е разяснено, че с постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 ТЗ, имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността. Извън изрично предвидените в закона изключения, от този момент удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това производство. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се извършва чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в производството по несъстоятелност на това му качество, което от своя страна е обусловено от упражняване от кредитора на правото му да предяви вземането си именно в производството по несъстоятелност. Посочените разпоредби гарантират и възможността не само на длъжника, но и на всеки от кредиторите на несъстоятелността да оспори качеството на друг кредитор чрез процедурата по предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността, част от която е и производството по чл.692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци. След откриване на производството по несъстоятелност, по арг. на чл.637, ал.6 ТЗ, липсва право на иск относно вземанията на кредиторите, ако исковото производство не може да послужи за нуждите на производството по несъстоятелност. Сроковете за предявяване на вземанията са различни в зависимост от това кога е възникнало вземането– до датата на откриване на производството по несъстоятелност или след нея. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност /кредитори със стари вземания/, са въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им - основен едномесечен срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ от вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, с изтичането на които се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност – чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ. Настъпването на преклузията е обвързана с непредявяване на вземането в производството по несъстоятелност до края на предвидените в посочените разпоредби срокове. С постановяване на определението по чл.692 ТЗ за одобряване на списъка на приетите и служебно вписаните вземания и при липса на предявен иск по чл.694 ТЗ и чл.637, ал.3 ТЗ съществуването на вземанията е установено по окончателен начин и възможността за тяхното последващо оспорване е преклудирана /в същия смисъл Решение № 50135/28.03.2023 г. по т.д. № 1056/2021 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 463/07.08.2015 г. по ч.т.д. № 1207/2015 г. на ВКС, II т.о./. Занапред само кредиторите с приети вземания се считат за кредитори на несъстоятелността, на осн. чл.693 ТЗ – на основанието, в размера и с принадлежностите, с които вземанията са включен в списъка на одобрените вземания по чл.692 ТЗ. Само тези кредитори могат да упражнят правата, които законът им дава като участници в производството по несъстоятелност – напр. по чл. 674, ал.1 ТЗ, по чл.673, ал.2 ТЗ, по чл.649, ал.1 и 2 ТЗ и др. След одобряване на списъка промяна в него е възможна единствено в резултат на уважени искове по чл.694 ТЗ или чл.637, ал.3 ТЗ, на одобряване на списък на допълнително предявени и приети вземания по чл.688, ал.1 ТЗ и в случай на промяна на кредитора при настъпило след одобряване на списъка правоприемство. Следователно при настъпило частно правоприемство след одобряване на списъка с приети от синдика вземания, цесионерът ще бъде включен на мястото на цедента и ще участва в сметката за разпределение, която се обявява от синдика в търговския регистър и срещу която длъжникът може да противопостави възражения, на осн. чл.728 ТЗ, различни от възраженията по чл.690 ТЗ. Поради неосъществяване на соченото от частния касатор допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по него. По втори въпрос в мотивната част на ТР №1/2023г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че съдът има възможност за свободна преценка, основана на обстоятелствата по конкретното дело и неограничена от задължителна съдебна практика, дали съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от посочените от нея факти, е обективно обосновано и оправдано, съответно дали неотвеждането на съдията от разглеждане на делото представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на същото. Това разбиране съответства на практиката на Европейския съд по правата на човека, създадена във връзка с чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В решение на Европейския съд по правата на човека от 24. 05. 1989 г. по делото Hauschildt срещу Дания, решение на Европейския съд по правата на човека от 06. 05. 2003 г. по делото Kleyn и други срещу Нидерландия, решение от 18. 10. 2000 г. по делото Morel срещу Франция и др. се приема, че при решаването дали в даден случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, позицията на страната е важна, но не и решаваща. Решаващо е дали това опасение може да се счита за обективно оправдано, а това зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. Въпросът е дали в дадения случай са спазени изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд, който въпрос съдът разрешава при преценката на обективни факти, след което обосновава извод за наличие или отсъствие на съществено процесуално нарушение. В случая доводите са за произнасяне от състава на БАС по дело между други страни, като частният касатор счита, че предметът на спора по това дело съвпада с предмета на спора по настоящето. Последното условие не е изпълнено. Спорът по ч.т.д. № 99/2023г. на БАС е по частна жалба на физическо лице срещу прекратително определение по т.д. № 428/2022г. на БОС. Разгледан е бил въпросът за наличието на правен интерес за трето лице – дало свой имот в обезпечение на чуждо задължение, да оспорва качеството взискател, в рамките на предприето индивидуално принудително изпълнение спрямо ипотекирания имот, на цесионер, придобил вземането, което е било обезпечено, с цесия след издаване на изпълнителния лист, с твърдения за нищожност на цесията. Липсва тъждество на процесуалните въпроси, по които са се произнасяли двата състава на БАС по двете дела. Освен че различни лица са ищци по двата иска, те защитават права в две различни принудителни производства– С. В. в индивидуално принудително изпълнение, а „С.В.Пропърти Инвест“ЕООД /н/ в универсално принудително изпълнение /производството по несъстоятелност/, които производства се развиват по различни правила. Горното налага извод за недопускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд