Определение № 1056 от 01.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2484/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. Й. В., ЕГН [ЕГН] и на И. В. В., ЕГН [ЕГН]- двамата от [населено място] срещу въззивно решение № 95/22.07.2024 г. по в.т.д. №84/24 на АС-Велико Търново В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение № 68/ 13.11.2023г. по т. д. №63/2022г. ОС- Ловеч В ЧАСТТА, с която съдът е бил отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете на същите срещу “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК] за разликата от уважените части от по 30 000 лева, като допълнение към вече определеното обезщетение от по 70 000 лева- изплатено с банков превод от 12.06.2019г- обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им И. И. В.-настъпила в ПТП на 11.02.2019г., причинена при управление на автомобил смарка „Хюндай”, модел „СентаФе” с рег. [рег.номер на МПС], по отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” до пълния претендиран размер от по 200 000 лева за всеки от един ищците.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: необоснованост на изводите на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал- последният е знаел, че водачът на л.а., причинил вредоносното ПТП/ е бил алкохолно опиянен и въпреки това се е съгласил да се вози като пътник в управлявания от първия лек автомобил и също така се е возил без предпазен колан във автомобила.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор със становище за неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения:

По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ответника “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като застраховател на гражданската отговорност за лекият автомобил, с които е причинено произшествието, в резултат на което е починал синът на ищците- И. В., пътник в автомобила. Елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по прекия иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, са налице. Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя- наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина /влязла в сила присъда по НОХД №65/2022г. на ОС- Ловеч/; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка "гражданска отговорност"; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, поради което искът е доказан по основание. Механизмът на произшествието и получените от пострадалия несъвместими със живота увреждания, са установени от комплексната автотехническа и медицинска кспертиза, приета като доказателство по делото от първата инстанция и неоспорена от страните. Изложени са и пространни съображения относно определения от съда по справедливост конкретен размер на обезщетенията, които се дължат от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента-водач на процесния автомобил.

В подадената касационна жалба не се оспорват тези размери като цяло, а само приетото от съда наличие на основание за редуцирането им на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал и приетия от съда обем на съпричиняването-50 на сто.

В тази част въззивният съд е изложил следното в постановеното от него въззивно решение:

От показанията на свидетелите, вкл. на св. Г. Н., който е пътувал в автомобила, се установява, че всички в колата са били познати, присъствали са на тържество, където са употребили алкохол, след това се преместили и продължили да употребяват алкохол в къщата на И. /починалия/, а след това и в ресторанта в [населено място]. Обстоятелството, че че през цялото време са употребявали алкохол, се потвърждава и от констатациите за наличие на алкохол в кръвта на водача П. от 2.57 промила, а на В. от 2.30 до 2.92 промила, което е намерето от съда за значително. Горните показания, според съда, категорично сочели за знание на пострадалия за това, че шофьорът на автомобила, причинил процесното ПТП, е употребил значително количество алкохол, след като са били заедно през цялото време и въпреки това се бил качил да пътува в колата, управлявана от пияния водач, при риск от неадекватни негови действия, водещи до произшествие и увреждане на пътуващите в автомобила. За съдебния състав, това състояние на водача под въздействието на алкохола е в причинна връзка с високата скорост на шофиране- над 100 км./ч., загубата на контрол над автомобила при десен завой, при който навлиза в насрещната пътна лента и последвалите- удар в задната част на ремаркето на движещият се в своята пътна лента товарен автомобил, продължаване движението напред косо на пътното платно, навлизане в отводнителния канал и удар с предната част в дъното на дере, в резултат на което автомобилът се е завъртял около надлъжната си ос по часовниковата стрелка, след което се установил на мястото.

Налице е и второ основание за съпричиняване - непоставен предпазен колан. При установеният по делото от СТЕ механизъм на ПТП- движение на автомобила с неколкократна промяна на инерционните сили, които са действали на телата на тримата пътници, ако водачът е могъл да се хване за волана, то пътниците без колан първоначално са политнали по диагонал напред и наляво, след това по ската са се наклонили на дясно, при забиване в канавката са политнали напред и нагоре към тавана и след това са изпаднали от автомобила. вещите лица по изслушаната комбинирана АТЕ и медицинска експертиза са пояснили и при висока скорост коланът би задържал тялото на седалката и ограничил ротационните му движения в купето, което в съчетание с въздушната възглавница на предната седалка би намалило травмите и тяхната степен, въпреки, че не могат да се изключат изобщо. Вещите лица са посочили също, че в предна дясна част на автомобила не са установени деформирани части, които да са навлезли навътре и евентуално да се причинили травми при движението в купето, като по- голяма е вероятността травматичните увреждания са причинени след изпадането от автомобила, което изпадане е поради липса на поставен предпазен колан.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочат като обуславящи изхода по спора множество въпроси, които обобщено се свеждат до:

1„Какви са предпоставките за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД и каква е възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия - всяко нарушение на правилата за движение по пътищата ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП?“ 2. „Какъв е начинът на определяне на процента на съпричиняване на вредата в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД?“ 3. „Кои факти са от значение при определяне наличието на съпричиняване при пътуване на пострадалия без правилно поставен обезопасителен колан, как се установяват тези факти?“ 4. „Кои факти са от значение при определяне на това дали един водач е рисков и налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия, ако се вози при рисков водач?“ „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да обоснове решението си върху приетите за установени факти? Как се установяват тези факти?“ Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 17/1963 т.7 и на посочената допълнително практика на ВКС по чл.290 ГПК.

Допълнително се формулират и процесуалните въпроси:

5. „Какъв трябва да е вида на приетите по делото експертизи и допуска ли се чрез устен отговор в съдебно заседание, същите да се допълват, изменят или да се отговора на съвсем други въпроси или на база на съвсем други изходни данни?“ 6. „При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презумира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт и какви са средствата за доказване?“ По тях се твърди основание по чл.280 ал.1,т.3 ГПК ГПК.

Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.

Отговорите на така формулираните въпроси са в зависимост от фактите, специфични за всеки отделен случай на деликт при условията на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и в този смисъл са фактически, а не правни. В настоящия случай съдът в обжалваното въззивно решение е приел наличие на доказано знание на пострадалия за това, че шофьорът на автомобила, причинил процесното ПТП, е употребил значително количество алкохол, и въпреки това се бил качил да пътува в колата, управлявана от пияния водач, при риск от неадекватни негови действия, водещи до произшествие и увреждане на пътуващите в автомобила, както и настъпването на последните като следствие от това състояние на делинквента.Този извод е напълно съобразен с приетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2014 [населено място], 23.12.2015 год.на ОСГТК на ВКС и следователно липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1т.1 ГПК.

Като второ самостоятелно основание да се приеме поведение, попадащо във ФС на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД-съпричиняване на вредноносния резултат от страна на самия увреден, е преценено обстоятелството, че последният по време на инцидента е бил без използван предпазен колан, което обстоятелство съдът е извел на база съвкупната преценка на събраните доказателства: както данните от заключението и разясненията в съдебно заседание от страна на експертите по комбинираната експертиза, така и от изслушания свидетел по делото.Изследвана е и причинно-следствената връзка между това противоправно поведение и настъпилите увреждания, довели до смъртта на пострадалия, което е напълно в съответствие,както със задължителната практика на ВС-т.7 от ППВС 17/63, така и с цитираната от страната практика на ВКС по чл.290 ГПК.

С оглед изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 или т.3 на ГПК.

В полза на ответника на основание чл.78 ал.8 ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, с оглед изготвянето на отговор на ИМ, в размер на 100-сто лева.

Водим от изложеното, съдът