Определение № 329 от 02.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 222/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. Т.-А. и С. В. Т. от [населено място] срещу определение № 4361 от 17.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 4466/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 20021252 от 14.03.2022 г., постановено по гр. д. № 4025/1989 г. на Софийския районен съд за връщане на основание чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./ на подадената от тях искова молба, по която е образувано производството по делото. Жалбоподателите считат определението за неправилно, необосновано и постановено при неизяснени факти и обстоятелства и молят за неговата отмяна. Ответната страна по жалбата държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната неоснователност. Ответниците по жалбата Н. К. Д., Л. В. Д. и П. В. Д. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирани лица, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, Софийският градски съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с подадена през 1989 г. искова молба, с която са предявени искове за съдебна делба на обекти, находящи се в сграда в [населено място], [улица], представляващи сутеренен етаж и зимник, апартамент на втория надпартерен етаж и тавански помещения в сградата. С определение от 29.11.1989 г. по гр. д. № 2045/1989 г. на Софийския районен съд образуваното дело е съединено с гр. д. № 1936/1987 г. по описа на същия съд. С разпореждане от 31.08.2021 г. исковата молба за делба е оставена без движение, като на ищците Н. Т. и С. Т. /конституирана на мястото на починалия в хода на делото ищец В. Т./ са дадени указания в едномесечен срок от съобщението да насочат иска си за делба и срещу лицето, за което има данни, че притежава част от правото на собственост върху процесните имоти, а именно В. В. М. /ЕГН [ЕГН]/, както и да представят преписи от исковите молби и приложенията към тях за връчването им на това лице. Посочено е, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок исковата молба ще бъде върната. Съобщението с горните указания, адресирано до двете ищци, е връчено на 27.10.2021 г. на лице от домашните им - В. М. /майка на ищците/, получило същото със задължение да го предаде на адресатите. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че в делбения процес лицата, притежаващи права върху имуществото - предмет на делбата /съсобственици, сънаследници/, с оглед естеството на предявеното с исковата молба спорно материално право имат положението на необходими и задължителни другари, чиято съвместна процесуална легитимация предпоставя допустимостта на иска и на делбения процес. Доколкото съдът е задължен съобразно правомощията си по чл. 4 ГПК /отм./ да укаже на ищеца да предяви исковата си претенция срещу всички съсобственици или сънаследници, при неизпълнение на така дадените указания исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено. Посочено е също, че съобщението за разпореждането от 31.08.2021 г. е редовно връчено на майката на жалбоподателките В. М. при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК /отм./, от когато е започнал да тече едномесечният срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Същите не се отстранени в посочения срок, поради което съдът е приел, че исковата молба следва да бъде върната. Изложени са съображения, че приложената към частната жалба ръкописна декларация на В. М., че не е предала съобщението на адресатите, няма доказателствена стойност за опровергаване надлежното връчване на съдебните книжа, като наред с това последващото неизпълнение на задължението за предаване на книжата не е от естество да лиши редовното им връчване от предвидените в закона правни последици. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателките сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Може ли да се приеме за редовно връчването на книжа по делото на съсед /не член на домакинството/, ако с акта на съда, за който е уведомяването, за същия този съсед се указва привличането му като ответник по делото. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касаторите въпрос, обуславящ изхода на спора. В чл. 46, ал.1, вр. с чл. 52 ГПК/отм./ е установено правилото, че съобщенията се връчват лично на лицето, до което са адресирани. Когато връчителят не намери лицето, законът допуска съобщението да бъде връчено на пълнолетно лице от домашните му или на някого от съседите, който се съгласи да го предаде. Това лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса. Връчването на друго лице е редовно във всички случаи, когато то фактически пребивава на адреса - живее там, независимо дали е и член на домакинството на адресата. В съдебната практика при действието на отменения ГПК обаче се приема, че връчването на съобщението на някое от посочените лица /пълнолетен член от домашните или съсед/ не би могло да се извърши, когато те са насрещни страни по делото (в чл. 46, ал. 3 от действащия ГПК изрично е посочено, че съдът изключва от кръга на другите лица тези, които са заинтересовани от изхода на делото). Това правило следва да намери приложение и когато по предявен иск за делба съобщението, съдържащо указания да бъде конституирано като ответник (задължителен другар) определено лице, е връчено на същото лице, доколкото неговото становище по иска не би могло да бъде известно предварително. Възможно е това лице да действа в свой интерес, а не в интерес /дори във вреда/ на адресата на призовката или съобщението, поради което то не може да получи валидно призовка или съобщение, отнасящи се до страна по делото, макар и да е сред посочените в чл. 46, ал. 2 ГПК /отм./ лица. С оглед дадения отговор на поставения въпрос частната касационна жалба е основателна. В настоящия случай съобщението, с приложен препис от разпореждането от 31.08.2021 г., с което исковата молба за делба е оставена без движение и на ищците Н. В. Т. и С. В. Т. са дадени указания да насочат иска си за делба срещу лицето, за което има данни, че притежава права върху процесните имоти - В. В. М., както и да представят преписи от исковите молби и приложенията към тях за връчването им на това лице, е връчено на 27.10.2021 г. на същото лице - В. М., с отбелязване, че то е майка на адресатите, но без да е посочено дали е от домашните им или е техен съсед. В случая съобщението е връчено на лице, което след изпълнение на дадените указания ще придобие качеството насрещна страна по делото, поради което същото се явява заинтересовано от изхода на спора. От това следва, че ищците не са били надлежно уведомени за дадените им указания за отстраняване нередовностите на исковата молба и поради това разпореждането за връщането й е незаконосъобразно. Изложеното налага отмяна на обжалваното определение, както и на потвърденото с него разпореждане за връщане на исковата молба, като вместо това делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, който следва да отчете факта, че понастоящем дадените на ищците указания вече са изпълнени с депозираната от тях молба вх. № 25029198 от 06.04.2022 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,