Определение № 1530 от 29.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3516/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. Н. и И. К. Т., чрез процесуалния им представител адв. П. П., срещу Решение № 91 от 17.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 469/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което Решение № 443 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 16/2022 г. на Окръжен съд – Плевен, поправено с Решение № 479/09.11.2022 г., е обезсилено (поради сливане качествата „ищец“ и „ответник“ в едно и също лице) в частта, в която на основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД е прогласена за нищожна покупко-продажба от 18.07.2019 г. на 1/6 идеална част, оформена с нотариален акт № ../... г. на нотариус от района на Плевенския районен съд, с която Н. Н. Х. и М. Д. Х. са продали на своя син Д. Н. Н. по време на брака му с И. К. Т. следните недвижими имоти, а именно: апартамент № .. от 92, 51 кв. м., с идентификатор ..., намиращ се в сграда с административен адрес [населено място], [улица], с принадлежащото му избено помещение № .. от 7, 56 кв. м., заедно с 1/44 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; както и гараж № .., с идентификатор ... от 16, 19 кв. м., намиращ се на същия адрес, а в останалата част Решение № 443 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 16/2022 г. на Окръжен съд – Плевен е потвърдено. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че, за да уважи предявения иск, въззивният съд се е ограничил единствено до простото сравнение на уговорените насрещни престации с пазарната стойност на имотите, предмет на сделката, без да отчете факта, че прехвърлителите са запазили за себе си правото на ползване, без да изясни действителните отношения между страните и целта на сделката, сключена между роднини по права линия - родители и син. В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос, прецизиран от съда: „Налице ли е противоречие с добрите нрави поради неравностойност на насрещните престации в размер 10 и повече пъти при такива покупко-продажби, сключени между родители и деца, при които прехвърлителите запазват за себе си докато са живи правото на ползване върху имота, предмет на сделката?“ Поддържа се, че по този въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС, I ГО, Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, I ГО, Решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС, III ГО, Решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС, III ГО. Излага съображения, че в противоречие с така установената практика на ВКС въззивният съд не е изследвал стойността на прехвърлените имоти, върху които продавачите са запазили за себе си правото на ползване докато са живи, както и останалите фактори, касаещи определянето на цената при прехвърляне на собствеността– близките отношения между страните и обстоятелството, че след смъртта на сина им П. Н. Н., настъпила осемнадесет дни преди процесната сделка, касаторът Д. Н. Н. е останал единственият им жив син. Касаторите поддържат, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касационна жалба М. Д. Х. и Н. П. Н., конституиран в правата на починалия на 10.11.2022 г. ищец Н. Н. Х., изразяват становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да обезсили частично решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е отчел настъпилата на 10.11.2022 г. смърт на ищеца Н. Н. Х.. Въз основа на представеното по делото удостоверение за наследници е определил кръга на наследниците му по закон – преживяла съпруга М. Д. Х., която участва в делото и на собствено основание, син Д. Н. Н., ответник по иска, и внук Н. П. Н. – син на починалия на 01.07.2019 г. син на ищците П. Н. Н.. Въззивният съд е определил дела на всеки от тях в наследството на Н. Н. Х. и като е съобразил, че е налице сливане на качествата „ищец“ и „ответник“ в едно и също лице - Д. Н. Н., е обосновал извод за недопустимост на производството по отношение на 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесните апартамент и гараж. Ето защо в тази част първоинстанционното решение е обезсилено, като резултатът от това, макар изрично да не е обективиран във въззивния акт, е прекратяване на производството по делото в тази част. В настоящия случай в изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК относно тази част от въззивното решение, поради което касационното обжалване не може да се допусне на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в останалата част настоящият съдебен състав намира следното. За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел за установени следните правнорелевантни факти – сключен на 18.07.2019 г. между ищците Н. Н. Х. и М. Д. Х., съпрузи от [населено място], и ответника Д. Н. Н., от същия град, техен син, по време на брака му с И. К. Т. договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ... от 18.07.2019 г. на нотариус от района на Плевенския районен съд, по силата на който ищците продали на сина си (по време на брака му с ответницата Т.) апартамент и гараж, намиращи се в [населено място], на [улица], вх. „..“ и вх. „..“, съответно апартамент с идентификатор № ..., с площ 92, 51 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение № 10 от 7, 56 кв. м., и гараж с идентификатор № ..., от 16, 19 кв. м., заедно с 1/44 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу продажна цена 8 000 лева за апартамента и 1000 лева за гаража, като прехвърлителите си запазили пожизнено правото на ползване на имотите, предмет на сделката. Въз основа на заключението към изслушаната в производството през първоинстанционния съд съдебно-оценителна въззивният съд е приел, че към датата на продажбата 18.07.2019 г. пазарната цена на апартамента е била 104 400 лева, а пазарната цена на гаража - 12 500 лева. С предходен договор, оформен с нотариален акт № .. от ... г., ищците Н. Н. Х. и М. Д. Х. прехвърлили на своя внук Н. П. Н., непълнолетен, представляван от своя баща П. Н. Н., процесните апартамент и гараж, срещу задължение за издръжка и гледане. С Решение № 1777/25.11.2014 г. по гр. д. № 2967/2014 г. по описа на РС – Плевен, влязло в сила на 23.01.2015 г., договорът бил развален по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД поради неизпълнение на задълженията на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителите. Обсъждайки показанията на свидетеля Д. Д. – брат на ищцата, апелативният съд приел, че след смъртта на сина им П. Н., настъпила осемнадесет дни преди процесната сделка, ищците били много угрижени, разстроени и объркани. След сключване на договора отношенията им с ответниците се влошили, ответникът Д. не ги посещавал повече от 1 година и заедно със своята съпруга се дезинтересирали от полагането на грижи за ищците, не им осигурявали издръжка. Апелативният съд отказал да кредитира показанията на другите двама свидетели Н. М. и В. В., тъй като те нямали непосредствени впечатления от отношенията между страните – първият не познавал ищците и възпроизвел пред съда онова, което му казал ответникът Д. Н., а вторият като съсед нямал конкретни данни за това как са се грижили ответниците за ищците и дали въобще са полагали грижи за тях. При излагане на правните си изводи апелативният съд счел договора за покупко-продажба за нищожен (относно 5/6 идеални части от правото на собственост върху процесните апартамент и гараж) поради противоречието му с добрите нрави. Обосновал се е единствено със сравнението между стойността на продаденото имущество по средни пазарни цени към датата на сделката и продажната цена, за която страните се договорили. Доводите на ответниците, че върху пазарната стойност на имотите, предмет на сделката, влияние оказва факта, че прехвърлителите са запазили за себе си правото на ползване до края на живота си, в обжалваното решение не са обсъдени. Не са обсъдени и доводите им, че при сключване на сделката преследваната от страните цел е удовлетворяване на значим и допустим от закона интерес, а именно чрез сделката продавачите да получат сигурност за старините си, оставайки да живеят в дома, където са прекарали голяма част от живота си, а на единствения си жив син да прехвърлят стопанисването и поддръжката на имотите. Доколкото произнасянето по тези доводи би имало съществено значение за извършването на преценка дали сделката е нищожна като накърняваща добрите нрави, настоящият състав приема, че е налице поддържаното от касатора основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по поставения в изложението въпрос. Касационното обжалване по така поставения въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като необсъждането на посочените по-горе доводи противоречи на практиката на ВКС, на която касаторът се позовава – Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на I ГО на ВКС и Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на I ГО на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение