Определение № 404 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6222/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Р. Л. С. против определение № 569 от 15.07.2014 год. по ч. гр. д. № 4143/2014 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу въззивното определение от 5.03.2013 год. по ч. гр. д. № 210/2013 год. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на Р. С. срещу разпореждането на първоинстанционния съд от 17.10.2012 год. по гр. д. № 35365/2012 год. на СРС, с което е върната исковата й молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратено образуваното производство. Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение по съображения, относими по същество на спора, с искане за отмяната му и връщане на делото за разглеждането му. Иска „определяне на служебен адвокат и назначаване на вещо лице” за оценка на щетите и определяне размера на иска й. Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., като взе предвид доводите на жалбоподателката и въз основа на данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо. С оглед заявените от жалбоподателката искания, настоящият състав намира следното: На жалбоподателката е назначен адвокат за осъществяване на правна помощ по обжалването на въззивното определение, съгласно определение от 22.05.2014 год. по ч. гр. д. № 210/2013 год. на СГС и не са налице предпоставки за определяне на друг такъв. Искането за назначаване на вещо лице за определяне размера на вредите, респ. цената на предявения иск за обезщетяването им, е недопустимо в настоящето производство, което има за предмет обжалване на определението на предходния състав на касационната инстанция, с което подадената частна касационна жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК. Съдът е взел предвид размера на предявения частичен иск за парично вземане в размер на 1 000 лв., определящ цената на иска като такъв под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер за допустимост на касационно обжалване на решението, позовавайки се на т. 1 от ТР № 1/17.07.2001 год. ОСГК на ВКС, обуславяща недопустимост на касационното обжалване и на въззивното определение по това дело. Изводът в обжалваното определение на предходния състав на ВКС се споделя и от настоящият състав, поради което и същото следва да бъде потвърдено. Цената на предявения частичен иск под 5 000 лв. обуславя недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК и определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, са изключени от касационен контрол. Частната касационна жалба е подадена против въззивно определение по дело, решението по което е изключено от касационен контрол по силата на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК, въвеждащ обективен критерий за достъп до касационно обжалване – цената на иска, която в случая е под предвидения размер от 5 000 лв. Същата се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от търсената сума в размер на 1 000 лв., като искът е предявен като частичен и цената му е меродавна при преценката за допустимост на касационното обжалване, а не пълния размер на паричното вземане – т. 1 от ТР № 1 от 17.07.2001 год. ОСГК на ВКС. С оглед необжалваемостта на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, и определението по това дело не подлежи на касационен контрол, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, както е приел и предходният състав в обжалваното определение, с което е оставил без разглеждане недопустимата частна касационна жалба против въззивното определение на това основание. Обжалваният съдебен акт следва да се потвърди, водим от което, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.