Определение № 469 от 02.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3760/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба вх. № 6220/02.08.2023 г. от ищеца М. Д. Д., чрез съпругата му и лице с юридическа правоспособност М. Г.-Д. против определение № 255/05.07.2023 г. по в.ч.гр.дело № 334/2023 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 235/09.01.2023 г. по гр.дело № 6830/2022 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е върната исковата молба на М. Д. Д., в частта по предявените против Апелативен съд София искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350000 лв., частичен иск от общ размер на 750 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15000 лв. за лекарства, лечение и усилена храна, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Поддържаното основание за неправилност на определението в обжалваната част е незаконосъобразност. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени определението на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част и делото да се върне на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Към частната касационна жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В същото жалбоподателят сочи, че следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на определението в обжалваната част с актове на Съда на Европейския съюз, че е нарушено правото на жалбоподателя на справедлив процес от безпристрастен съд - нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС. Цитирана е практика на Съда на Европейския съюз. Твърди, че е нарушено и вътрешното право – Конституцията на РБългария. В изложението е мотивирано оплакване, че обжалваното определение е постановено от незаконен съдебен състав, тъй като са били налице условията за отвод на съдиите от състава. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. С определение № 235/09.01.2023 г. по гр.дело № 6830/2022 г. на Софийски градски съд е върната искова молба, подадена от М. Д. Д. и е прекратено производството по делото. С определение № 255/05.07.2023 г. по в. ч. гр. дело № 334/2023 г. на Апелативен съд Пловдив е отменено определение № 235/09.01.2023 г. по гр.дело № 6830/2022 г. на Софийски градски в частта, с която е върната исковата молба на М. Д. Д. в частта й по предявения против Апелативен съд София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 29500 лв., частично 3000000 лв., претърпени от нарушение на правото на Еврропейския съюз, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и производството по делото в тази част е прекратено, и делото е върнато в същата част на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от М. Д. Д. против Апелативен съд София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 29500 лв., частично от 3000000 лв., претърпени от нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. В тази част определението на Апелативен съд Пловдив е влязло в сила. С частната жалба се обжалва същото определение на Апелативен съд Пловдив № 255/05.07.2023 г. по в.ч.гр.дело № 334/2023 г. в частта, с която е потвърдено определение № 235/09.01.2023 г. по гр.дело № 6830/2022 г. на Софийския градски съд в частта, с която е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 130 ГПК исковата молба, подадена от М. Д. Д. срещу Софийски апелативен съд в частта й по предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350000 частично от 750000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 15000 лв. стойност на лекарства, лечения и усилена храна, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, и производството по делото в тази част е прекратено. Въззивният съд е приел, че пред Софийски градски съд е подадена искова молба от М. Д. Д. вх. №40859/28.06.2022г., по която е образувано гр.дело №6830/2022г. Посочено е, че с исковата молба са предявени против Софийски апелативен съд искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350000лв., частично от 750000лв., за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за лекарства, лечение и усилена храна в размер на 15000лв. и за заплащане на обезщетение неимуществени вреди в размер на 29500лв., частично от 3000000лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба. Посочено е, че исковете се основават на твърдения, че с определение №2305 от 23.07.2018г. на състав на Софийски апелативен съд била оставена без уважение частната жалба на ищеца против определение по гр.дело №10535/2012г. на СГС, с което било заменено наложено обезпечение върху имот на ответника с парична гаранция от само 5000лв., при условие, че исковата претенция е за сума над 350000лв. За постановилите определението съдии от Софийски апелативен съд били налице основания да се отведат от разглеждането на делото, какъвто отвод те си били давали преди това по други дела на ищеца, включително срещу същия ответник, и постановили преднамерен акт с цел гарантиране на загуба от над 350000лв. по делото в СГС, тъй като имотът вече бил продаден на трето лице и на мястото вече била изградена сграда – жилищен блок. Посочено е, че при тези обстоятелства ищецът счита, че съдиите са били предубедени при постановяване на определението и са нарушили Европейското право, обективирано в практиката на Европейския съд, с оглед установените в нея критерии за предубедеността на един съдия, за която може да се съди, както от поведението му по време на процеса, така и от съдържанието на неговите актове, от което за него са произтекли неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, злепоставяне, подронване на авторитета, честта и достойнството му, както и материални щети, тъй като по негов адрес се говорели подронващи престижа му срамни и безобразни неща и това довело до загуба на клиенти, както и имуществени вреди, изразяващи се в това, че, даже и да спечели делото в СГС, няма да може да бъде удовлетворен, тъй като фирмата отдавна е прехвърлила имотите на трети лица. Въззивният съд е приел, че с разпореждане №21290 от 09.12.2022г. Софийски градски съд е оставил без движение исковата молба до уточняване дали претендираните имуществени вреди от замяната на допуснатото обезпечение са настъпили или са хипотетични и ако са настъпили в какво точно се изразяват, кое е спечеленото от ищеца дело, по което обезпечението е било заменено, какъв е бил предмета му и цената на предявения по него иск, пристъпил ли е ищецът към принудително изпълнение във връзка с вземането си, налице ли е затруднение за събиране на присъденото му вземане, от какво естество са тези затруднения, липсва ли имущество на длъжника/ците, от което ищецът да се удовлетвори, по какъв начин липсата на отвод на съдиите е довело до необходимостта от приемане на усилена храна и лекарства на стойност от 15000лв., какви точно са били те и в какъв период от време са приемани, какво лечение е провеждал ищецът в тази връзка, както и по какъв начин потвърждаването на определението за замяна на допуснатото обезпечение и неподаването на отвод от страна на съдиите е довело до злепоставяне на ищеца и подронване на авторитета, честта и достойнството му, какви точно срамни и безобразни неща и от кого са били говорени по адрес на ищеца в причинно-следствена връзка с посоченото нарушение на правото на Европейския съюз, както и да представи документ за внесена държавна такса в размер на 10лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, връчено му на 29.12.2022г. Прието е, че в дадения срок от ищеца е подадена уточняваща молба вх. №561/04.01.2023г. с приложен към нея документ за внесена държавна такса от 10лв. С нея, освен, че е преповторил първоначално заявените обстоятелства, ищецът е заявил оттегляне на иска за храна и лечение и е уточнил, че със замяната на допуснатото обезпечение му е гарантирана загуба от над 350000лв., колкото е и исковата му претенция по гр.дело №10535/2012г. по описа на СГС, тъй като възбраненият имот вече е прехвърлен на друга трета фирма и фирмата-ответник няма никакви имоти, при което, дори да я осъди, не може да събере вземането си. Посочено е, че е изложил обстоятелства за нарушение на Европейското право за безпристрастие и справедлив съд с позоваване на практика на Европейския съд. Приел е, че ищецът е допълнил, че претендираните за обезщетяване неимуществени вреди се изразяват в притеснения, че от този акт на съдиите от САС му се гарантират загуби за над 350000лв. Въззивният съд е посочил, че с обжалваното Определение №235 от 09.01.2023г. съдът е приел, че с подадената от ищеца в изпълнение на указанията молба-уточнение същите не са изпълнени изцяло, тъй като от изложените в нея факти се налага извода, че ищецът претендира хипотетични имуществени вреди, а не такива, каквито са настъпили. Посочил е още, че първоинстанционният съд е приел, че ищецът претендира тези вреди като се позовава на осъществено от съдиите на Апелативен съд София бездействие по в.ч.гр.дело, изразяващо се в неподаването на отвод, а не на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, каквото може да бъде допуснато от съда по повод приложението на норма, която противоречи на правото на ЕС, или ако не приложи норма от правото на ЕС, която има пряко приложение, въпреки, че е бил длъжен да го направи, при което предявеният иск не е с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, а с правно основание чл.49 от ЗЗД, който е недопустим, тъй като отговорността на ответника САС като работодател е функционално обусловена от тази на съдията, който, съгласно чл.132 от Конституцията на РБ, не носи наказателна и гражданска отговорност за неговите служебни действия и постановените от него актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, факти в каквато последна насока не са изложени от ищеца, като е цитирана съдебна практика. От правна страна въззивният съд е приел, че обстоятелствата, на които се основават предявените искове очертават хипотезата на чл.2в,ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата чрез Апелативен съд София като неин процесуален субституент за вреди, произтичащи от правораздавателна дейност, с оглед твърденията, че при осъществяването на такава при разглеждане и произнасяне по подадената от ищеца частна жалба против определение за замяна на обезпечение е нарушено правото му на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, поради наличие на основания за отвод на съдиите от съдебния състав. Прието е, че съществено нарушение на правото на Европейския съюз е налице не само при нарушение на конкретна правна норма от общностното право, предназначена да предоставя права на индивидите, която не е била приложена или е била неправилно приложена, но и при нарушение на общи принципи, на които се гради правото на ЕС. Посочил е, че в тази връзка чл.6,пар.3 от ДЕС предвижда, че основните права, както са гарантирани от ЕКЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Прието е, че в чл.6 от ЕКЗПЧОС е регламентирано правото на справедлив съдебен процес, включващо, съгласно пар.3, правото на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, което съставлява част от правото на ЕС в качеството му на общ принцип. Посочил е, че идентична по съдържание е разпоредбата на чл.47,ал.2 от ХОПЕС, като, според чл.52,пар.3, доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКЗПЧОС, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в Конвенцията. С оглед на това е приет за неправилен извода на първоинстанционния съд с обжалваното определение, че исковете са предявени по общия ред на чл.49 от ЗЗД, а не по специалния на чл.2в от ЗОДОВ, и като такива са недопустими. Преценено е за правилно оставянето на исковата молба без движение от първоинстанционния съд с ясни и точни указания към ищеца за отстраняване на конкретно посочени нейни нередовности. Прието е, че с постъпилата в дадения срок уточняваща молба част от тях са отстранени. Представен е документ за заплатена държавна такса от 10лв. Посочено е, че относно неимуществените вреди, наред с първоначалните твърдения за злепоставяне, подронване на авторитета, честта и достойнството, е уточнено, че те се изразяват в притеснения, че с определението на САС, с което е потвърдено определението на СГС за замяна на обезпечението, на ищеца се гарантират загуби за над 350000лв. от невъзможността да удовлетвори съдебно предявеното си вземане, за което е било допуснато замененото обезпечение, с което са релевирани обстоятелства както за характера на неимуществените вреди като негативни преживявания, така и за причинно-следствената им връзка с твърдяното нарушение на правото на ЕС. Посочено е, че по този начин исковата молба досежно претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е била поправена, поради което е преценено, че неправилно с обжалваното определение е постановено връщане на исковата молба в тази й част и същото относно нея следва да се отмени, като делото се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. В тази част, както се посочи въззивното определение е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че с уточняващата молба не са изложени обстоятелства относно обезщетението за имуществени вреди от 15000лв. за лекарства, лечение и усилена храна, а е заявено оттеглянето й. Прието е, че нередовностите на исковата молба, касаещи претенцията за обезщетение за имуществени вреди от невъзможността ищецът да удовлетвори съдебно предявеното от него вземане, също не са отстранени. Приел е, че с уточняващата молба е посочено единствено, че за това вземане е образувано гр.дело №10535/2012г. на СГС и ответникът няма никакви имоти, че не е посочено какъв е точния размер на предявеното по това дело вземане, а само, че е за над 350000лв. Приел е, че ищецът не е посочил: характера на вземането – предмет на това дело; приключило ли е производството по това дело с влязъл в сила съдебен акт и позитивен за ищеца резултат; дали ищецът е пристъпил към принудително изпълнение за събиране на това вземане и налице ли са затруднения и какви за удовлетворяването му. Формиран е извод, че не са изложени обстоятелства за реално претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на пропусната полза или претърпяна загуба, за чието обезщетяване се претендира. При липсата на тези обстоятелства е преценено, че правилно исковата молба относно тези претенции е върната и поради това обжалваното определение в тази му част следва да се потвърди. За да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част жалбоподателят следва да е формулирал ясно материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Освен това жалбоподателят следва да е обосновал и наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В настоящия случай в изложението жалбоподателят М. Д. не е формулирал ясно правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а само е възпроизвел разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Доводите в изложението касаят правилността на обжалваното определение и поради това не представляват правни въпроси, които са включени в предмета на спора, и са обусловили правната воля на съда, обективирана в определението. Според практиката на ВКС, изразена в ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК, каквато е настоящата преди да разгледа касационната частна жалба, Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното определение. Проверката за законосъобразност на обжалваното определение ще се извърши само ако същото бъде допуснато до касационно обжалване. Тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите правни изводи, само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се разглежда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По отношение на доводите, че въззивният съд, постановил определението в обжалваната част, е действал в незаконен състав, защото е следвало да се отведе от разглеждане на частната жалба, поради това, че се отвеждал по други дела, по които ищецът е страна съдът приема, че същите не могат да обосноват допускане до касационно обжалване и по чл. 280, ал. 2 ГПК - вероятна нищожност или недопустимост, както и очевидна неправилност на обжалвания акт. Според практиката на ВКС, която настоящият състав възприема обстоятелството - уважаване от същите съдии на направено от жалбоподателя искане за отвод по други дела само по себе си не е достатъчно, за да се приеме наличието на факти, пораждащи съмнение в безпристрастието на членовете на състава по настоящото дело /напр. определение № 248/03.04.2012 г. по ч. гр.дело № 180/2012 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика на ВКС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение