Определение № 208 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на П. В. Ф. и С. В. Ф., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адв. Е. Д. Т., срещу определението на Върховния касационен съд, І гр. отд., № 618 от 16.12.2013г. по гр.д. № 7429/2013г., с което е върната подадената от П. В. Ф. и С. В. Ф. частна касационна жалба против определението на Плевенския окръжен съд, № 1262 от 07.10.2013г. по гр.д. № 939/2013г. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: Върховния касационен съд е върнал подадената от П. и С. Ф. частна касационна жалба против въззивното определение на Плевенския окръжен съд /с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд, № 111/21.06.2013г. по гр.д. № 4702/2012г. за прекратяване на делото/, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК предвид цената на иска – под 5000 лв. Приел е, че предмет на делото е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Цената на този иск се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК от данъчната оценка на имота. От представените удостоверения е видно, че данъчната оценка на един квадратен метър земеделска земя е 0.13 лв., при което за двете ниви, предмет на спора, с обща площ 30.5 дка данъчната оценка е 4035 лв. На основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК прекратителното определение, потвърдено от въззивния съд, не подлежи на касационно обжалване. Частните жалбоподатели навеждат доводи, че предмет на делото е неоценяем иск. Определението е правилно. Правната квалификация на иска се определя от изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум. В случая ищците искат да бъде признато право на собственост върху описаните в исковата молба земеделски земи на наследниците на П. Ф. Д.. Предмет на делото е иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, които е оценяем иск и цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, както е приел ВКС в обжалваното определение. Съгласно чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК определението на въззивния съд по иск с цена на иска до 5000 лв. не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения определението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение