Определение № 543 от 24.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2700/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Х. от [населено място] срещу въззивно решение № 76 от 04.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 21/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 55 от 02.11.2012 г. по гр. д. № 1844/2012 г. на Добрички районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Х. Х. Х. против В. Г. Б. иск за установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК съществуването на вземане в размер на сумата 22 850 лв. по запис на заповед от 09.09.2010 г., ведно със законната лихва от 10.10.2011 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 4714/2011 г. на Добрички районен съд. К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на закона, поради което моли за неговата отмяна и за уважаване на иска по чл.422, ал.1 ГПК с присъждане на направените по делото разноски. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че изводите на въззивния съд относно релевантните правни факти и разпределението на доказателствената тежест в производството по чл.422, ал.1 ГПК при предявен иск за съществуване на вземане, произтичащо от запис на заповед, противоречат на задължителната практика на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения. Ответникът по касация В. Б. Г. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК с определение № 45 от 12.02.2014 г. и е възобновено с определение № 234 от 04.07.2014 г. след постановяване на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от Х. Х. Х. против В. Б. Г. иск за съществуване на вземане в размер на 22 850 лв. по запис на заповед от 09.09.2010 г., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, Добрички окръжен съд е приел, че ищецът - кредитор не е посочил и доказал конкретно каузално правоотношение, във връзка с което и за обезпечаване на задълженията по което е издаден записът на заповед. Въззивният съд е изразил становище, че абстрактният характер на записа на заповед не е абсолютен, тъй като записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя, и при направени от длъжника възражения за липса на каузално правоотношение кредиторът носи тежестта да посочи и докаже такова правоотношение. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване. Правният въпрос, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, се свежда до предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест в производството по чл.422, ал.1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК. Поставеният въпрос е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявения от касатора положителен установителен иск. С приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. - т.17, е формирана задължителна за съдилищата в Република България съдебна практика по релевантния за конкретното дело правен въпрос. Според задължителната практика, предмет на делото в посочената хипотеза е съществуване на вземането, основано на записа на заповед, като в производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение; При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното, право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В съобразителната част към тълкувателното решение /т.17/ е разяснено, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед; С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга и това налага изследване на каузалното правоотношение, като доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл.154, ал.1 ГПК - всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на вземането по записа на заповед. В исковата молба, с която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК, ищецът - кредитор /сега касатор/ е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. Като е отхвърлил иска по съображения, че ищецът не е посочил и доказал конкретно каузално правоотношение, от което произтича вземането, въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това следва да се приеме, че е осъществено основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,