Определение № 3061 от 17.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1372/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. С. Е. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Б. против въззивно решение № 3942 от 21.12.2020г. по в.гр.д. № 1711 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 28338 от 31.01.2019г. по гр.д.№ 64828/2016г. на Районен съд София и вместо това е постановено друго, с която е отхвърлен иска му срещу А. М. Е. и И. П. З., с правно основание чл.128 СК, за определяне на мерки за лични отношения с детето Е. И. З., [дата на раждане] и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу цялото подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: В представеното изложение касаторът се позова на специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: 1. Не следва ли контактите на дете с неговия дядо да бъдат прекъснати само, ако той въздейства на детето по опасен за здравето и психическото и физическото му развитие начин, по който счита, че въззивния акт е в противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 914/2010г.на ІV г.о., Поставя и въпросите: 2 .Следва ли съдът при наличие на данни, че емоционалната връзка между дядото и детето е прекъсната или до момента не е изграждана, да регламентира контактите между тях, включително и чрез защитни мерки по начин, че изграждането на такава връзка да става поетапно или такава регламентация не е в интерес на детето. Позовава се на противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 187/2014г.на ІV г.о., 3. От какво се определя интересът на детето като водещ критерии при регламентиране на режим на личните отношения между дете и дядо и водещ ли е критерият за влошени отношения между родителите на детето от една страна и неговия дядо от друга, за да формира съдът извод, че не е в интерес на детето да общува с дядо си? Кои са предпоставките при които съдът преценява най-добрия интерес на детето в такава хипотеза?, 4. Длъжен ли е съдът да събира служебно доказателства с оглед охрана на интереса на детето, във всеки един момент от развитието на производството по чл.128 СК?Твърди противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 4488/2019г.на ІV г.о., гр.д. № 3448/2019г.на ІV г.о., гр.д.№ 4353/2018г.на ІV г.о., гр.д. № 288/2011г. и по гр.д.№ 327/2011г.на ІІІ г.о. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от А. М. Е. и И. П. З., чрез процесуалния представител адвокат Н., с който се оспорват нейните допустимост и основателност. Счита постановеният въззивен акт за правилен. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Въззивният съд е приел, че не е в интерес на детето да има лични отношения с дядото поради следното: М. Е. не е полагал грижи за нито едно от децата си и не поддържа връзка с членовете на разширеното си семейство. Същият обичайно използва нецензурни изрази по отношение на бившите си съпруги и вероятно ще е в невъзможност да се въздържа от отрицателни коментари, с което би бил неподходящ пример за подрастващо дете. Освен това се е държал агресивно като е отправял обиди към своите деца, не е практикувал ролята на грижещ се възрастен за дете и не разполага с добър ресурс за развитие на подобни умения, според заключението на приетата по делото комплексна експертиза. Отделно, той не разполага с подходящи жилищни условия за пребиваване на детето в дома му, където хигиенно-битовите условия са занижени /според проведеното от АСП,Д „СП“Сердика социално проучване. Родителите на детето се страхуват да му разрешат да се вижда с него, заради психологическите травми, които той е нанесъл на майката на детето /неговата дъщеря/ и разочарованието, което е предизвикал у нея с поведението си. Детето не познава дядо си и между тях няма изградена емоционална връзка. Според въззивния съд, определянето на мерки за лични отношения към настоящия момент би поставило в неопределен риск детето Е. от емоционално травмиране, смущаване и объркване. Имайки пред вид така изложените мотиви, според настоящият съдебен състав следва да се допусне касационно обжалване по първия и втория от поставените въпроси, касаещи предпоставките, при които контактите на дете с неговия дядо следва да бъдат прекъснати. Същите, доколкото са свързани с преценката за интереса на детето, са от значение за изхода на спора и е възможно да са разрешени в противоречие с цитираната от касатора практика, съгласно която в интерес на всяко дете е да контактува с всеки от роднините си и да поддържа нормални отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато няма конкретни данни те да вредят на развитието и възпитанието му. Дори дядото да е имал поведение, с което е накърнил интересите на родител на детето, ако по делото не е установено, той да е застрашил развитието на детето, то не е в интересите на никоя от двете страни, да не бъдат осъществявани лични отношения. Не е в интерес на детето и контактите му с дядото следва да бъдат прекъснати, само ако е установено, че той му въздейства по начин, опасен за психическото или физическото му развитие /вж.решение по гр.д.№ 914/2010г.на ІV г.о./ Липсата на изградени каквито и да е било контакти между детето и дядото, не е равнозначно на въздействие по начин, опасен за психическото или физическото му развитие. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд