Определение № 3448 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4087/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Л. Л. и Д. Л. Л. чрез пълномощника им адвокат Г. Г. против решение № 547 от 15.05.2025 г., постановено по гр. д. № 276 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отменено решение № 4520 от 13.12.2024 г. по гр. д. № 5955/2024 г. на Районен съд - Варна и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от К. Л. Л. и Д. Л. Л. против Община Варна отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], р-н А., с. о. „Б.-с.“, вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10 м/, с площ 508 кв. м., предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: *, при съседи: ***, *** и ***, ведно с находящата се в имота сграда с кадастрален идентификатор ***, със застроена площ 46 кв. м., на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване. Община Варна не е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищците са обосновали правния си интерес от иска на твърденията, че са собственици на поземлен имот с идентификатор *** и построената в него сграда-работилница с идентификатор *** по наследство и давностно владение. Общината е въвела като придобивно основание на собствеността си чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, а за постройката чл. 92 ЗС. Констатирал е и че във въззивното производство не е оспорена приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Независимо от това е посочил какви доказателства са представени и какво е тяхното съдържание. Приел е за установено, че ищците са наследници, синове, на Л. К. Л. е починал на 04.06.2021 г. Процесният имот попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и съставлява новообразуван имот *** по одобрения през 2012 г. план за новообразуваните имоти на с. о. Б. и по кадастралната карта е заснет и идентификатор ***. По кадастралния план от 1991 г. и 1996 г.е част от имот № *, записан в разписния лист на К. Г. К. и Л. К. Л.. По помощния план към плана за новообразуваните имоти на с. о. „Б. - с.“, одобрен 2012 г., процесният имот е част от имот № ***, попадащ в стар имот № * с неидентифициран собственик. До 2000 г. имотът е бил земеделска земя (нива, лозе), а през 2000 г. е включен в околовръстния полигон на селищното образувание. С плана за новообразуваните имоти на с. о. „Б.“ от имот № * по помощния план са образувани два имота, единият от които е процесния. За процесния имот е издаден АЧОбС № 11015/2024 г. Съдът е отчел и установеното от вещото лице фактическо състояние на имота и на работилницата в него, както и обстоятелството, че последната допълнително е нанесена в кадастралния план от 1991 г., без да е ясно кога е изградена, както и че фигурира като съществуваща в кадастралния план от 1996 г. Установено е, че имот № * (№ * по помощния план) е бил предоставен за ползване на К. Г. К. с удостоверение № 1638/23.06.1980 г. по ПМС № 76. На основание оценителен протокол № 5183/04.07.1994 г. К. Г. К. е заплатил 600 кв. м. земя, като е узаконил и сезонна постройка на 35 кв. м. по одобрен на 3.10.1990 проект. Стар имот № *, в който попада процесния като част от имот * по помощния план, не е заявен за реституция по ЗСПЗЗ по данни на ОСЗ. Свидетелските показания съдържат данни, че бащата на ищците има мястото още от 1985 – 87 г., построил е гаража 1992-93 г. според единия свидетел и 1990-93 г. според другия и оттогава работил в него, а синовете му продължават дейността. При така възприетите факти, въззивният съд е приел, че процесният имот е станал собственост на Община Варна на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Същият е част от предоставен за ползване на К. Г. К. имот и е извън частта от 600 кв. м., която последният е придобил при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. За имота не са заявени реституционни претенции по ЗСПЗЗ. Следователно поземлен имот с идентификатор *** представлява земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата и общината е придобила собствеността върху него по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, а съответно и съществуващата върху него постройка на основание чл. 92 ЗС. Ищците и техния наследодател не са можели да придобият собствеността по давност с оглед на което да се опровергае наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ищците твърдят, че владението е установено през 1985 г., когато техния баща е получил имота въз основа на неформален договор за покупко-продажба. Към този момент спрямо имота е важала забраната за придобиване по давност по чл. 86 ЗС в редакцията до изменението от ДВ бр. 33/1996 г. Същевременно индивидуализацията на имотите, т. е. превръщането им в годен обект за придобиване и притежание на вещни права в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ става с приемане на плана за новообразуваните имоти, в случая на 19.10.2012 г. В този момент собствеността е придобита от Община Варна и се прилага мораториума по § 1 ДР на ЗС. Прогласената противоконституционност на мораториума с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд, ДВ бр. 18/2022 г., има действие занапред. Следователно дори и да се приеме, че ищците са владели процесния имот, в тяхна полза не е изтекъл необходимия срок за придобиване собствеността по давност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на К. Л. Л. и Д. Л. Л. се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставят следните въпроси, по които твърдят противоречие с практиката на ВКС, както и очевидна неправилност на изводите на съда: 1) имот, който не е отнеман от бивш собственик/ци и е владян в реалните му граници, за който не е установено да е бил част от кооперативно земеползване или одържавен или отнет по друг начин, щом не е бил заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ дали представлява земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата и дали общината е придобила собствеността върху него на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ; 2) следва ли ответникът, който твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите по чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и при липса на доказателства в тази връзка, следва ли искът на ищеца да бъде уважен; 3) Разпоредбата на чл. 86 ЗС има ли действие спрямо придобиването по давност на имоти от лица, земите на които не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността изцяло и са ги владели в реални граници и такива земи подлежат ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за тях приложима ли е разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, могат ли да бъдат включени във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, съответно да бъдат придобити от общината на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ; 4) когато са налице имоти, които не са отнемани от бивш собственик/собственици и са били владени в реални граници, по отношение на тях ПНИ има ли ефект да ги индивидуализира, считат ли се за новообразувани по смисъла на § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, за тези имоти следва ли да се издават и заповеди по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и тези имоти изключват ли се от нормата на чл. 10 ЗСПЗЗ и изключва ли се по отношение на тях приложението на чл. 19 ЗСПЗЗ. Относно същите въпроси касаторите поддържат, че изводите на въззивния съд са очевидно неправилни. Касационниянт съдебен състав не установи основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Всички въпроси предпоставят, че процесният имот не е бил отнеман или одържавяван, съответно включван в ТКЗС и не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Тълкуването в практиката на ВКС (например решение № 218 от 29.09.2014 г. по гр. д. № 6670/2014 г., І г. о., решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г., I г. о. и по съществото на спора решение № 210 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 4866/2022 г., I г. о.) е, че запазена е собствеността и не подлежат на реституция имоти, застроени с жилищни или селскостопански сгради или използвани като дворни места, които са извън регулация или са изключени от регулация, когато не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени към държавния поземлен фонд или отнети по друг начин и са владени от собствениците или ползващите ги лица през целия период на обобществяване на земята, а ако собственика е член на ТКЗС или част от домакинството на член на ТКЗС следва да се преценят и условията на Примерния устав на ТКЗС относно земята за лично ползване и разясненията в Тълкувателно решение № 104 от 26.06.1964 г., ОСГК на ВС. Ищците са твърдели, че наследодателят им е упражнявал владение върху имота въз основа на неформален договор за покупко-продажба по 1985 г., но нито в мотивите на съда е отразено, нито в касационната жалба се поддържа, че са твърдели и че владението е предадено от лице, което е било запазило собствеността си в реални граници още от момента на обобществяване на земята през 50-те и 60-те години на двадесети век и то при липса на юридическо основание земята да не е обобществена. Следователно самите твърдения на ищците и приетия за установен от съда факт, че претендират собственост върху имот, който е бил предоставен за ползване на трето лице, опровергават тезата им за приложимост на тълкуването, касаещо имоти, чиито реални граници са запазени и които не подлежат на реституция по ЗСПЗЗ. Само за пълнота следва да се отбележи, че при поставяне на въпросите е допуснато и правно необосновано смесване на основанията за придобиване собственост от общината по чл. 19 ЗСПЗЗ и по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Първата хипотеза касае земеделски към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имот, подлежащ на реституция, но без заявено право на възстановяване на собствеността, който имот се предава за стопанисване от общината и се придобива с влизане в сила на плана за земеразделяне или картата на възстановената собственост. За териториите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е приложим чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, когато имот, който не е бил държавна собственост, е бил предоставен за ползване, не е изкупен от ползвателя по § 4а или 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като надвишава нормативно определената площ и от неизкупената остатъчна площ над 600 кв. м., съответно 1000 кв. м. е обособен самостоятелен новообразуван имот с оглед § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, който не е реституиран на бивш собственик и който става общинска собственост от момента на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение