Определение № 4688 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3795/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Н. Г. и М. Г., чрез адв. Стоянов като процесуален представител, против определение № 985 от 09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 974/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на жалбата по същество. Претендира се присъждане на съдебни разноски за настоящото производство. Ответникът – Общински съвет – Горна Оряховица не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на Г. Н. Г. и М. Г. против решение № 824 и решение № 825 по протокол № 28/31.07.2025 г. на Общински съвет - Горна Оряховица, с които на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 ЗМСМА и чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ е дадено съгласие за сключване на предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост съответно върху 60/1030 ид. ч. и 50/1030 ид. ч. - придаваеми места, частна общинска собственост от УПИ V- 586, кв. 73 по плана на [населено място], община Горна Оряховица, описани в АОС № 7717/09.05.2025 г. и АОС № 7716/09.05.2025 г., както и за сключване на окончателен договор по смисъла на чл. 17, ал. 5 ЗУТ за същите части с К. М. М., като е възложено на кмета на общината да сключи тези договори. С обжалваното определение производството по делото е възобновено, жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че предмет на оспорване е законосъобразността на процедурата по реда на чл. 15, ал. 3 и сл. ЗУТ, чието начало се поставя с решенията на Общински съвет – Горна Оряховица. Обосновава извод, че жалбоподателите не притежават вещни права върху УПИ V- 586, към който се придават части от общински имот, не са участници в производството и следователно нямат правен интерес да оспорват актовете, с които тя приключва. Счита, че евентуалната претенция за право на собственост върху част от имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност подлежи на разрешаване пред общия съд. Определението е правилно. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за липсата на правен интерес на жалбоподателите да оспорят решенията на Общински съвет – Горна Оряховица. Видно от приложената по делото административна преписка производството по издаване на процесните актове започва във връзка със заявление № 9400-1365/17.04.2025 г. на К. М. М. – собственик на УПИ V- 586, за закупуване на придадените към имота й части от общински имот, представляващ улица с о.т. 293 - о.т. 314 и о.т. 292 - о.т. 293. С предложения № 1090-347/17.07.2025 г. и № 1090-348/17.07.2025 г. кметът на община Горна Оряховица излага съображения заемането на придадените части да се извърши съгласно § 8, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3 ПР ЗУТ, който препраща към чл. 15, ал. 4 и 5 и чл. 17, ал. 4 и 5 ЗУТ във връзка с реда и условията за сключване на договори с държавата или общината. При издаване на оспорените решения Общински съвет – Горна Оряховица действа като орган на местно самоуправление, компетентен да извършва действия по управление и разпореждане с имоти – общинска собственост, съответно упражнява правомощията на собственик на придадените към УПИ V- 586 части от общински имот. Следователно, оспорените решения, приети на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, касаят разпореждане с общинско имущество. Разпоредбата на чл. 8, ал. 11 ЗОбС предвижда изрична възможност актовете на общинския съвет за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, взети на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 ЗМСМА. Съдът дължи преценка за съществуването на правен интерес от обжалването на съответния акт, която следва да бъде извършена въз основа на конкретните факти и обстоятелства по делото. В случая жалбоподателите не твърдят и не сочат доказателства за собственост или други вещни права върху имота, предмет на оспорените решения, а навеждат единствено доводи за възможно затрудняване на достъпа до собствения им УПИ I-349 вследствие на продажбата на придадените към УПИ V- 586 части от общински имот. Правният интерес да се иска отмяна на административен акт се обуславя от непосредствено нарушаване или застрашаване правата или законните интереси на субектите, съответно създаване за тях на задължения, какъвто ефект процесните актове нямат по отношение на жалбоподателите. Във връзка с наведените в частната жалба доводи, че представените в административното производство актове за общинска собственост не създават и не доказват правото на собственост на общината върху имота, предназначен за улица, правилно първоинстанционният съд сочи, че евентуален спор за собственост между тях, община Горна Оряховица и приобретателя на придаваемите части по отношение на този имот следва да бъде разрешен по общия исков ред от гражданския съд. Предвид изложеното изводът на съда за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК е законосъобразен. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,