Определение № 623 от 29.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2218/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 и ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба и частна касационна жалба на Р. Ж. Б. от [населено място], общ. Трън, обл. Перник срещу определение № 5939 от 23.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 6058/2022 г. на Софийски градски съд. С частната жалба се атакува въззивното определение в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Р. Ж. Б. частна жалба срещу определение (неправилно наречено разпореждане) № 213366 от 23.08.2019 г. по гр. д. № 1628/2017 г. на Софийски районен съд, 42 състав, с което е отказана замяна на назначения му по реда на Закона за правната помощ (ЗПП) процесуален представител. Частният жалбоподател поддържа, че в посочената му част въззивното определение е неправилно, като излага съображения, които обаче не са относими към допустимостта на производството пред въззивната инстанция, а касаят основателността на искането за замяна на назначения му процесуален представител. Предмет на частната касационна жалба е частта от обжалвания акт, с която е оставена без уважение частната жалба на Р. Ж. Б. срещу разпореждане № 20174995 от 23.08.2021 г. по гр. д. № 1628/2017 г. на Софийски районен съд, 42 състав за връщане на депозираната от него въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. Частният касатор изразява несъгласие с извода на въззивната инстанция, че препис от решението му е връчен надлежно чрез назначения му по реда на ЗПП процесуален представител адвокат Г. П., спрямо който момент въззивната му жалба е просрочена. Поддържа, че адвокат Г. П. не е изпълнила задълженията си на процесуален представител, тъй като е преупълномощила с правата си друг колега – адвокат А. Т. и поради това, че именно той е осъществил правната помощ, на него е следвало да бъде връчен и преписът от решението. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Следва ли, когато по делото липсват доказателства, че назначеният по реда на ЗПП адвокат е извършил действия по предоставяне на правна помощ, след като същият е преупълномощил със своите права с редовно пълномощно друг адвокат и упълномощеният адвокат е получил възнаграждение за същото, препис от съдебния акт да се връчва както на първоначално назначения адвокат, така и на адвоката, осъществил допуснатата правна помощ“. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба и частната касационна жалба са процесуално допустими – депозирани са от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок и срещу актове, подлежащи на обжалване. По частната жалба: За да остави без разглеждане подадената от Р. Ж. Б. частна жалба срещу определение (неправилно наречено разпореждане) № 213366 от 23.08.2019 г. по гр. д. № 1628/2017 г. на Софийски районен съд, 42 състав, с което е отказана замяна на назначения му по реда на Закона за правната помощ процесуален представител, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт. Определението е правилно. Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от решаващия състав разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което съдът е отказал да замени назначения на страната по реда на ЗПП процесуален представител. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, обжалването на определенията е допустимо само в две хипотези – когато преграждат по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и когато това е изрично предвидено в закона (т. 2). По отношение на постановеното от Софийски районен съд определение посочените предпоставки не са осъществени. Този акт няма преграждащ производството по делото характер, а е акт, свързан с представителството на страната. С оглед на това и предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на първоинстанционното определение, изводът на въззивния съд за недопустимост на подадената срещу него частна жалба е правилен. По частната касационна жалба: За да потвърди разпореждането за връщане на депозираната от Р. Б. въззивна жалба, решаващият състав е приел, че същата е просрочена, тъй като препис от решението е връчено на процесуалния пълномощник на ответника – адвокат Г. П. – на 26.11.2018 г., докато жалбата е подадена на 23.01.2019 г., т. е. след изтичане на установения в закона 2-седмичен срок. Като неоснователен е преценен доводът на частния жалбоподател, че връчването на препис от решението е нередовно поради обстоятелството, че назначеният му процесуален представител адвокат П. е преупълномощила с правата си друг адвокат – адвокат А. Т., който всъщност е осъществил правната помощ. Въззивният съд е посочил, че адвокат П. не е била заменена като процесуален представител на ответника Р. Б. и че адвокат Т. е осъществил процесуалното му представителство само в съдебното заседание на 12.10.2018 г., поради което негов пълномощник до приключване на делото във всички инстанции продължава да е адвокат П.. С оглед на това е направил извод, че връчването на препис от решението на адвокат П. е редовно и именно от този момент следва да се изчислява срокът за обжалването му. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от частния касатор въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото в него е обективирано твърдение на страната, което не съответства на данните по делото и на приетото в мотивите на обжалвания акт. Назначеният по реда на ЗПП процесуален представител на ответника Б. адвокат Г. П. е преупълномощила адвокат Т. не „със своите права“, т. е. със всички свои права, както е посочено във въпроса, а с правото да представлява страната само в насроченото на 12.10.2018 г. съдебно заседание. Допълнително, въпросът не може да бъде преценен и като такъв, имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото отговорът на този въпрос следва недвусмислено от разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК и от преценката за това, кой е адвокатът, назначен по реда на ЗПП да осъществява процесуално представителство на страната. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение