Определение № 376 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2020 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Д. Д. против решение № 1384/25.11.2019 г. по гр.д.№ 2066/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 245 от 15.06.2018 г. по гр.д.№ 1170/2017 г. на Районен съд – Карлово. С последното е извършена съдебна делба между тримата съделители, като допуснатият до делба ПИ с идентификатор .... по КК на [населено място], находящ се в[жк], [улица]с площ 649 кв.м., ведно с находящата се в него сграда с идентификатор .... на два етажа със застроена площ 89 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор .... със застроена площ 12 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор .... е възложен на Д. П. Д. на основание чл. 349, ал.1 ГПК при пазарна оценка на имота 40 000 лв., като тя е осъдена да заплати на другите двама съделители Х. Д. Д. и Г. Д. Д. по 6666,67 лв. в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва. Със същото решение е отхвърлена претенцията на Г. Д. по чл. 346 ГПК срещу другите двама съделители, квалифицирана по чл. 62, ал.2 ЗЗД за сумата 4780 лв., съставляваща стойността на извършени от него подобрения в съсобствения имот. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 203 ЗУТ, защото не е изискано становище на общината за поделяемост на дворното място и на жилищната сграда, не е съобразена площта на допуснатия до делба поземлен имот, а е преценявана площта на отредения за него УПИ и придаваемата от него площ по регулация, която не е приложена. Твърди се и нарушение на чл. 349 ГПК, защото делбата не е извършена по актуалната пазарна цена за имота. Прави се оплакване и за допуснати съществени процесуални нарушения на същите основания, и за необоснованост на извода, че процесното дворно място и сграда са неподеялеми. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението поради това, че не е изискано становището на административните органи относно поделяемостта на дворното място и жилищната сграда, за това, че не е съобразено, че делба е допусната на поземления имот и на него следва да се извърши, като за придаваемата от него площ регулацията не е приложена. Ответниците по касация Д. Д. и Х. Д. оспорват касационната жалба. Считат, че изложените в нея оплаквания не кореспондират на събраните доказателства и молят, решението, като съобразено с тях и със закона, да не се допуска до касационно обжалване. Считат, че процесната сграда е неподеяема на три жилища, че касаторът не се е възползвал от предоставената от съда възможност да инициира действия по изготвяне на инветстиционен проект за разделянето й на три дяла, а и не е установено дали подобно разделяне няма да е свързано със значителни преустройства и неудобства, по-големи от обичайните. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното основание за допускане до касационно обжалване и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. В частта, с която се обжалва решението по извършване на делбата, касационната жалба е допустима, защото в тази част тя е насочена против подлежащо на касационно обжалване решение. В частта, в която касационната жалба е насочена, против въззивно решение в частта по чл. 346 ГПК, което не подлежи на касационно обжалване, тя е недопустима. С въззивното решение е потвърдено решението на РС в частта, с която е отхвърлена изцяло претенцията на Г. Д. по чл. 346 ГПК срещу другите двама съделители, квалифицирана по чл. 62, ал.2 ЗЗД за сумата 4780 лв., съставляваща стойността на извършени от него подобрения в съсобствения имот. Претенцията съставлява самостоятелен облигационен иск в делбеното производство и тъй като цената й е под 5 000 лв., на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК в тази част, касационната жалба ще се остави без разглеждане, като недопустима. По касационната жалба в частта и против решението, с което е извършена делбата по чл. 349, ал.1 ГПК: С влязло в сила решение е допусната делба между Д. Д., Х. Д. и Г. Д. на ПИ с идентификатор .... по КК на [населено място], находящ се в[жк], [улица]с площ 649 кв.м., ведно с находящата се в него сграда с идентификатор .... на два етажа със застроена площ 89 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор .... със застроена площ 12 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор.... Определените квоти са – 4/6 ид.ч. за Д. Д. и по 1/6 ид.ч. за другите двама съделители. От Д. Д., като преживяла съпруга е заявена в срок претенция за възлагане на допуснатия до делба имот, който е бил съпружеска имуществена общност. Не е спорно, че тя няма друго жилище. Спорно по делото е дали делбения имот е поделяем. С писмо от 18.01.2018 г., главният архитект на общината е дал становище, че имота - ...., за който е отреден УПИ ....- от кв.... по плана на [населено място] е поделяем по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗУТ, но не е изготвен проект за разделяне. Страните не са поискали това. РС е приел, че процесния имот е неподеляем, тъй като никоя от страните не е ангажирала доказателства за възможна поделяемост. Този извод на съда е оспорен във въззивната жалба. Въззивната инстанция е допуснала и приела заключение на СТЕ с в.л. К., според което жилищната сграда има три входа на приземния етаж и самостоятелен вход на горния етаж, като във всеки от тях има санитарен възел. Според експерта, сградата е многофамилна, а дворното място с площ 649 кв.м. и лице към улица 31,50 м. е поделяемо. Според обясненията му в съдебно заседание, входът от запад води към баня, тоалетна, складово помещение и спалня, в която се влиза и от южен вход. Има преградна стена. Става ясно, че има и всекидневна кухня и предверия. Вторият етаж се ползвал като самостоятелно жилище. Според вещото лице, може да се обособят отделни жилища според изискванията на чл. 40 ЗУТ, но това е въпрос на изготвяне на архитектурен проект. В изготвеното допълнително заключение, вещото лице е направило чертеж на оформените две жилища в сутеренния етаж – източно и западно, като е посочил помещенията, които влизат във всеки от тях и това, че отговарят на изискването на чл. 40 ЗУТ, но по отношение на дворното място е взел становище, че имота е неподеляем ако се съобрази, че от него се придава съм съседния УПИ .... площ, за която изрично е посочено, че регулацията не е приложена. В съдебно заседание обаче вещото лице е заявило, че височината на приземния етаж е 2,20 – 2,30 м., при нормативно изискване 2,60 м. Изяснено е и, че нивото на жилищата на сутерения етаж е малко под нивото на терена. Въпреки това от въззивната инстанция е дадена възможност на жалбоподателя Г. Д. да инициира изготвяне на архитектурен проект за разделяне на приземния етаж. Вместо архитектурен проект, касаторът е представил частна експертиза озаглавена „доклад”, който не е приет като заключение на назначени от съда експерти. Според него, в имота са изградени незаконни строежи – навес, обор и не може да се изготви проект за разделяне на дворното място, а сградата също е незаконно пристроявана и няма проект, поради което не може да се изготви и инвестиционен проект. Пълномощникът на жалбоподателя изрично е заявил в съдебно заседание, че е невъзможно да се изготви инвестиционен проект за разделяне, поради което е пледирал за изнасяне на имота на публична продан като неподеляем. Относно жилищната сграда, кметът на общината с писмо от 04.10.2019 г. е взел становище, че е търпим строеж. Въззивният съд е приел, че е недопустимо разделянето на поземленият имот съобразно дяловете на съделителите – 4/6 ид.ч. и по 1/6 ид.ч., тъй като от площта му 649 кв.м. не могат да се образуват самостоятелни УПИ за всеки съделител, които да отговарят на изискванията на чл. 19, ал.4 ЗУТ, като съдът е извършил пресмятания, съобразявайки квотата на всеки. Същото е приел и за жилищната сграда, която е построена към 1979 г. и отговаря на изискванията за еднофамилно жилище към онзи момент – чл. 36, ал.1 от Наредба № 5/1975 г. за правила и норми на териториалното и селищно устройство, но не може да бъде поделена на отделни обекти на собственост. Затова е прието, че делбата следва да се извърши по способа, предвиден в чл. 349, ал.1 ГПК, като имота е възложен на Д. Д., която отговаря на изискванията на този текст. С тези мотиви е потвърдено решението на РС. Касаторът сочи като основание за допускане до касация очевидна неправилност на решението. Това основание е налице когато обжалваният съдебен акт страда в особено тежка степен на неправилност в една от трите й форми, която може да се установи без да се извършва същинския касационен контрол на акта по същество. Касае се за случаи на противоречие или неправилно приложение на императивна правна норма, не спазване на процесуалните правила в ГПК, уредени в изпълнение на изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. Обжалваният съдебен акт не страда от подобни пороци. Оплакванията за нарушение на нормата на чл. 201 и чл.203 ЗУТ не кореспондират на фактите по делото, тъй като не е доказана подеяемост на имота и защото въпреки дадената му възможност, касаторът не е инициирал действия по изготвяне на инвестиционни проекти. Същевременно е установено, че жилищната сграда макар фактически да се ползва като три жилища, не може да се приеме за поделяема, тъй като оформените такива в сутерена не отговарят на изискуемата се височина, а и малка част са под нивото на терена, което е недопустимо за жилище. Затова не е нарушена императивната норма на чл. 203 ЗУТ, а и чл. 69, ал.2 ЗН. Относно дворното място, делбата е допусната на поземлен имот, като основен обект на правото на собственост, както е поискано в исковата молба. Регулационният план, с която е отреден УПИ за него определя само какво застрояване се предвижда за имота. Застроителният и регулационен план няма вещно отчуждително действие след влизане в сила на ЗУТ - 31.03.2001г., а предвижданията за предаване на регулация, ако не са реализирани по заявено искане в шестмесечен срок от влизане на закона в сила, отпадат автоматично, съгласно пар.6 и пар.8 ЗУТ и разясненията в ТР № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. /Процесният имот не е част от план по чл. 16 ЗУТ/. Обстоятелството, че от имота се придава по регулация площ към съседен УПИ е без значение за извършване на делбата в случая, защото регулацията не е приложена и е отпаднало отчуждителното действие на плана, одобрен до влизане в сила на ЗУТ. Същевременно по делото не е представен проект за разделянето на поземления имот на повече от едно УПИ, който да бъде изпратен на главния архитект. Установено е, че местото е застроено и с второстепенни постройки, което също затруднява разделянето му. Затова не може да се приеме, че е нарушена нормата на чл. 201 ЗУТ. По изложените съображения не е налице очевидна неправилност на решението, поради което на това основание не се допуска касационно обжалване на решението в частта, с която е извършена делбата по способа, предвиден в чл. 349, ал.1 ГПК. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.4 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказания размер 1350 лв., съобразно представеният договор за правна помощ, в който е отразено, че сумата е изплатена в брой. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение