Определение № 4127 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2474/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от К. И. А. и И. П. А., чрез процесуалния им представител адв. М. К., с искане за изменение на определение № 2025 от 24.04.2024 г. по настоящото дело в частта за разноските, като присъдените на ответника Н. Д. Н. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. бъдат намалени до размер на 330 лв. Ответникът по молбата Н. Д. Н., представляван от адв. И. А., е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирани лица, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С определение № 2025 от 24.04.2024 г. по гр. д. № 2474/2023 г. на ВКС, II г. о., е оставена без разглеждане касационната жалба на К. И. А. и И. П. А. срещу въззивно решение № 24 от 06.02.2023 г. по в. гр. д. № 424/2022 г. на Шуменския окръжен съд. С определението касаторите са осъдени да заплатят на ответника по жалбата сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. за изготвен отговор на същата. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции, като ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото - чл. 78, ал. 4 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 1200 лв. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая заплатеното от ответната страна по касация адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. за реализираната от процесуалния й представител защита в производството по чл. 288 ГПК не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на спора, поради което не следва да бъде намалявано. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с посоченото определение направените от молителката К. А. разноски в производството по чл. 288 ГПК не са присъдени в пълен размер поради частичното допускане на въззивното решение до касационен контрол по жалбата на насрещните страни, а не поради прекомерност. С оглед изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,