Определение № 1773 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3543/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. Т., чрез адв. Р. И., против въззивно решение № 1110/06.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 9888/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20117039/17.05.2021 г., постановено по гр. д. № 62344/2018 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. Т. иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Обединена Българска Банка“ АД следните суми: 8418,26 лв. - главница, 940,33 лв.- договорна лихва за периода от 06.04.2008 г. до 09.12.2008 г., 6,89 лв. - наказателна лихва за периода от 06.04.2008 г. до 09.12.2008 г. и законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2008 г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за кредит от 05.04.2007 г., както и разноски за платена държавна такса в размер на 192,31 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 385,15 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 16.12.2008 г. по гр. д. № 1715/2008 г. по описа на Районен съд - Видин и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК по обуславящия въпрос: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?”. Прави искане за спиране на производството по делото до приемане на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Йо. К., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. „Обединена Българска Банка“ АД не е подало отговор и не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. По делото е установено от фактическа страна, че изпълнителен лист за процесните вземания е издаден на 16.12.2008 г. На 22.01.2009 г. е образувано изпълнително дело № 118/2009 г. На последната дата са изпратени запорни съобщения до търговски банки и покана за доброволно изпълнение. На 15.07.2010 г. пълномощник на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД с писмена молба е поискал възобновяване на спряното на 17.12.2009 г. изпълнително производство и извършване на посочени в молбата изпълнителни действия – налагане на запори на банкови сметки. Молба със същото съдържание е подадена и на 13.08.2010 г. На 30.11.2012 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На 11.04.2016 г. и на 15.03.2018 г. са изпратени запорни съобщения на последващи работодатели на длъжника. Въззивният съд е приел, че с образуване на изпълнителното дело на 22.01.2009 г., е прекъсната давността по арг. от чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давността е спряла да тече по време на изпълнителния процес. Изложил е, че не може да бъде споделено становището на ищеца, че изпълнителното дело е перемирано на 22.01.2011 г. поради неизвършване на изпълнителни действия, тъй като с горепосочените молби от 15.07.2010 г. и от 13.08.2010 г. на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД е поискано възобновяване на спряното на 17.12.2009 г. изпълнително производство и извършване на конкретни изпълнителни действия, като от този момент е започнал да тече както нов двугодишен срок за перемция, така и нова погасителна давност. По делото липсват данни да са извършвани изпълнителни действия през периода от 13.08.2010 г. до 13.08.2012 г., поради което на последната дата изпълнителното дело е перемирано и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. На 30.11.2012 г., 11.04.2016 г. и на 15.03.2018 г. са наложени запори на трудовото възнаграждение на длъжника, по перемираното изпълнително дело, но това не се отразява на правното им значение относно давността, тъй като съдебният изпълнител е бил длъжен при направено искане да образува ново изпълнително дело в случай че констатира прекратяване по силата на закона на вече образуваното такова. Следователно давността отново е прекъсвана по арг. от чл. 116, б. „в“ ЗЗД и на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не е текла давност до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по силата на което ППВС № 3/1980 г. е загубило действието си. От 26.06.2015 г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който последно е бил прекъснат на 15.03.2018 г. и не е изтекъл, както към датата на подаване на исковата молба, така и към момента на приключване на устните състезания. Поставеният от касатора въпрос е включен в предмета на тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС и се припокрива с третия въпрос: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ ,а даването на задължително тълкуване би било от значение за правилността на въззивното решение, в случай че бъде допуснато до касационна проверка. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.