Определение № 60 от 08.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 534/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Д. Н., чрез адв. И. М. срещу решение №2845 от 04.12.2018г. по в.гр.д.№682/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено в отхвърлителната му част решение №5797 от 08.08.2017г., постановено по гр.д.№13003/2015г. по описа на СГС. С първоинстанционното решение в потвърдената му част е отхвърлен предявеният от М. С. Ц. и С. Д. Н. /конституирани като наследници на починалия ищец С. И. С./ срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над присъдения размер от 17 134 лева до предявения размер от 40 151 лева- застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило ПТП на 13.01.2011г. в [населено място], на спирка [улица], изразяващи се в разноски за лечение, професионални грижи, преустройство на жилище и разлика между получавано трудово възнаграждение и обезщетение по обществено осигуряване, ведно със законната лихва. По отношение на Б. С. С., А. Ж. Х. и Ж. Ж. Х. /наследници по закон на починалата ищца и въззивница М. С. Ц./ въззивното решение е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно- постановено при нарушение на процесуалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени. Касаторът счита, че не са анализирани всички доказателства и не са обсъдени част от доводите на страните, поради което съдът е стигнал до необоснован извод относно вида и размера на претърпените имуществени вреди.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:

1. „Когато пострадало от ПТП лице има нанесена тежка телесна повреда в резултат на настъпило застрахователно събитие и пострадалият: да е избрал оптималните за себе си средства за лечение, включващи избор на екип, рехабилитация, заплащане на възнаграждение на лице, което да полага необходимите грижи за болен, чиято стойност е безспорно доказана в процеса, както са доказани и направените за лечението разходи; да закупува ортопедичен имплант, чиято необходимост е в пряка причинна връзка със застрахователното събитие, съдът следва ли без убедителна аргументация да решава, че по-евтини лекарства и грижи ще бъдат достатъчни за пострадалия?“;

2. „Когато пострадалото от застрахователно събитие лице поради причинената тежка телесна повреда не може да получава възнаграждение по трудов договор, сключен преди злополуката и при доказана причинна връзка между причиняването на телесната повреда и невъзможността да изпълнява задълженията си по трудовия договор, уговореното като дължимо трудово възнаграждение по договора представлява ли пропусната полза и дължи ли се от застрахователя обезщетение в размера на дължимото, но неполучено възнаграждение, поради настъпилата невъзможност за изпълнение, причинена от злополуката?“.

Твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото без да излага конкретни доводи.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за неговата правилност. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 17 134 лева- имуществени вреди, претърпени от С. И. С., ЕГН [ЕГН] от настъпило на 13.01.2011г. в [населено място] ПТП, ведно със законната лихва от 13.10.2012г. до окончателното плащане, е влязло в сила. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за имуществени вреди за сумата над присъдените 17 134 лева до претендираните 40 151 лева, въззивният съд напълно възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и стига до извод, че не са ангажирани доказателства за вида и размера на тези вреди и причинно-следствената връзка с процесното ПТП. С оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза, решаващият съдебен състав намира, че не се установява разходите за болнично лечение в размер на 2 150 лева /над 6 968 лева/ и за ортопедични материали в размер на 1 500 лева по фактура №8824/19.01.2011г., да са относими и необходими при лечението на травмите на пострадалия. По отношение на претенцията за сумата 16 567 лева- неполучено трудово възнаграждение, излага доводи, че не е безспорно съществуването на трудовото правоотношение към момента на ПТП, като не са представени и доказателства за размера на заместващото възнаграждение- обезщетение от социално осигуряване, т.е. не се установява размерът на пропуснатите ползи. С оглед събраните гласни доказателства, съдът стига до извод, че претенцията за сумата 2 800 лева - възнаграждение по договор за гледане от 03.06.2011г. и приложените към него 14 броя разписки, е неоснователна, тъй като разписките са съставени за нуждите на процеса и не се доказва плащане на възнаграждение за гледане на пострадалия.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените от касатора въпроси инкорпорират оплакванията в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата и за необоснованост на изводите на въззивния съд относно конкретните имуществени вреди, претърпени от пострадалото лице. Те не са правни, а са фактологически- свързани с конкретната фактическа обстановка по делото и съдържащи в себе си твърденията на страната за доказани по безспорен начин релевантни факти, които обаче не са съобразени или не са приети от съда за установени. Доводите за необоснованост представляват основание за касиране на въззивното решение като неправилно съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.

Следва да се отбележи, че въпросите не отразяват коректно мотивите на въззивния съд. Решаващият съдебен състав не е излагал доводи, че по-евтини лекарства и грижи са били достатъчни за пострадалия, а след преценка на доказателствата, включително съдебно-медицинската експертиза и събраните гласни доказателства е приел, че не се установява част от претендираните разходи да са реално направени /възнаграждение по договор за гледане/, а други – да са необходими и относими за лечението /част от разходите за лекарства и ортопедични материали; втори избор на екип, при положение, че вече е направен избор на екип, разходите, за който са признати като имуществени вреди и др./. Въззивният съд не е отрекъл и хипотетичната възможност имуществените вреди да се изразяват в неполучено поради нетрудоспособност трудово възнаграждение /пропуснати ползи/, но с оглед конкретните факти по делото е намерил за недоказани ищцовите претенции. Дори и да съответстваха на изложените от съда мотиви, поставените въпроси не са правни по естеството си, тъй като отговорите изискват анализ на доказателствата и изясняване на фактическата обстановка по делото, преценка на конкретните доводи и възражения на страните, респ. преценка на правилността на обжалвания акт.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на касационното производство и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да плати на ответната страна сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд